Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо The New York Times харесва комунизма

Защо The New York Times харесва комунизма Снимка: Getty images

Един от най-позорните моменти в цялата история на западната журналистика настъпва през 30-те години на миналия век. Уолтър Дюранти пише за The New York Times, той е кореспондент в Москва и успява предаде на американската публика възможно най-розовата и лъжлива картина за режима на Сталин. Дюранти съзнателно прикрива причинения от комунистическата диктатура масов глад в Украйна, довел от смъртта на милиони хора и представя всички отрицателни материали за случващото се в СССР като подривна и подла анти-социалистическа пропаганда.

Иронията е, че именно той се превръща в най-авторитетния мегафон на сталинистката пропаганда, а неговите пропити с лъжи и полуистини репортажи допълнително задълбочават мизерията и страданието на безброй жертви на комунистическия режим. По-късно, когато целият мащаб на манипулацията става ясен, от The New York Times признават за отблъскващите деяния на Дюранти, извиняват се официално и описват статиите му като „някои от най-лошите, които са излизали във вестника".

Тази година от вестника, който е сред най-престижните и популярни печатни медии на планетата, доказаха, че не са се поучили от грешките си и подновиха своята любовна история с комунизма по възможно най-трагикомичния начин. NYT от месеци публикува в авторитетната си коментарна секция анализи и есета на тема историята на комунизма в специална серия, озаглавена „Червеният век" и посветена на 100-годишнината от началото на Руската революция.

Тонът на много от материалите е носталгичен и почти романтичен. Критичният ъгъл към една от най-тираничните системи в човешката история почти липсва, а доколкото го има, е засенчен от демонстративния опит за реабилитация на червените диктатури.

Някои от заглавията предизвикаха вълни от гняв, а после и присмех. Ето няколко примера: „Защо жените правиха по-добър секс по време на социализма", „Какво унищожи обещанието за мюсюлмански комунизъм", „Студената война и американската делюзия за победа", „Еко-воините на Ленин", „Дългът на „Стар трек" към революционния комунизъм", „Бъдещето на социализма е в неговото минало: „Комунизмът беше задънена улица, но може да си възвърнем социализма" и, разбира се, потресаващото есе „Когато комунизмът вдъхнови американците", в което се развива тезата, че червената идеология и по-конкретно режима на Сталин, е бил отговорен за внезапния прилив на хуманизъм сред много американци през 50-те години на миналия век.

Реабилитацията на режими, довели до най-големите човешки катастрофи на XX век достигна своята кулминация с текст, посветен на правата на жените в революционен Китай. В профила си в „Туитър" вестникът публикува материала със заглавие - „Въпреки своите недостатъци, комунистическата революция научи китайските жени да мечтаят".

Това вече беше прекалено за много хора и отприщи грандиозен интернет потоп от подигравки и сходни заглавия като тези: „Въпреки своите недостатъци, нацизмът се грижеше за опазването на природата" и „Въпреки своите недостатъци, канибализмът предлага някои добри рецепти".

Разбира се, да обясниш избиването на над 60 милиона човека от режима на Мао като „недостатъци" е върховен цинизъм. Цялата серия есета от „Червеният век" на The New York Times, с някои изключения, е стряскащо неадекватна и провокативна по лошия начин. Според автора Джона Голдбърг от National Review текстовете и техните заглавия приличат на опит за претенциозно тролене, извършвано от интелектуалци левичари.

„Особено ми хареса есето за това как жените имали по-добър сексуален живот по време на социализма. Човек се чуди дали всички дами по лагерите, които е трябвало да обслужват с телата си пазачите в замяна на коричка хляб са разсъждавали по този начин. Изобщо, усилието на вестника явно е да реабилитира комунизма по такъв начин, че да накара определен вид нюйоркски либерали да повярват, че са били от правилната страна на аргумент, който в крайна сметка са изгубили", пише Голдбърг.

Само хубавата страна на комунизма

„Червеният век" на NYT е доста безсрамен опит да се фокусира вниманието на публиката върху хубавите страни на комунизма - доколкото такива има - и да игнорира колосалното количество проявления на злото, отприщени от червените диктатури през XX век. Според Голдбърг, вестникът отказва да признае, че катастрофалните резултати от приложението на социалистическите идеи са били заложени в самата им есенция и вместо това пласира старото, лепкаво и обидно клише, че „мотивите са били добри, революцията бе предадена и „истинският" социализъм никога не е бил опитван, но е заслужаващ си идеал и велика цел".

Безобразната апология на комунизма, с която The New York Times обижда всички естетически, етически и исторически съображения на грамотните хора също така е сигнал за моралната и интелектуална корупция на съвременния либерален елит. Този про-комунистически сантимент отново е модерен в западното ляво и няма как да не провокира реакция. А тя не винаги ще бъде грациозна, елегантна и издържана в добър вкус.

Има нещо много сбъркано

Много хора се питат как така се случиха Брекзит, Тръмп, разтревожени са от възхода на дясното и на национал-популизма. Ето как се случиха - когато най-престижните либерални медии описват избиването на десетки милиони хора като „недостатъци" на един "иначе не чак толкова лош режим", докато в същото време продават паника и параноя на тема възраждащ се фашизъм заради някакъв по-груб туит или фейсбук пост, страшно много хора си казват, че има нещо много сбъркано в цялата ситуация.

Уолтър Дюранти остави мазно петно върху репутацията на престижната журналистика през 30-те години на миналия век. Днес тя се опитва да превърне това петно в значка на честта.

 

Най-четените