Можеше ли турският преврат да успее? | webcafe.bg
Webcafe

Можеше ли турският преврат да успее?

Красимир ГрозевКрасимир Грозев
18.07.2016, 08:24 (обновена 20.07.2016, 17:10)
Военният преврат не успя

Снимка: © Getty Images

В „Превратът: Практическо ръководство" четем, че един от основните фактори, които побеждават в преврата е приемането му от страна на държавните институции и липсата на съществени реакции от тях. Турската национална полиция обаче не просто не прие преврата, а дейно се включи в потушаването му, особено след появата на президента по телевизията. Практически никакви сериозни военни сили, лоялни на Ердоган, не влязоха в акция, но полицията и жандармерията в Истанбул и Анкара започнаха сражения с разбунтувалите се военни.

Неуспешният военен преврат в Турция от нощта на 15 срещу 16 юли определено ще бъде сред събитията на 2016 г. Че нещо голямо ще разтърси все по-разединената мюсюлманска страна - това се очакваше, но сякаш опита за сваляне на Ердоган с танкове не бе сред най-очакваните събития.

И въпреки всичко през 2016 г. бе направен опит за военен преврат, и то в страна членка на НАТО с амбиции за влизане в Европейският съюз, макар и свръхоптимистични.

Можеше ли военният преврат да успее или бе просто евтина постановка, целяща концентриране на по-голяма власт в ръцете на Реджеп Тайип Ердоган?

Военен преврат for dummies

През 1968 г. политологът и историк Едуард Лутвак пише „Превратът: Практическо ръководство", в който под форма на наръчник анализира основните моменти в един преврат - от неговата същност, през възможността за осъществяването му и основните му стратегии, до планирането и провеждането.

„Превратът се състои в инфилтрирането на малка, но съществена част от държавния апарат, който да се използва за сваляне на правителствения контрол върху останалата част от държавната машина", пише Лутвак и развива тезата, че превратът не се нужда от голяма собствена сила, а от бързо овладяване на държавната мощ и използването ѝ за задържане на новата власт.

Лутвак отбелязва, че превратът не се нуждае от това да изгражда държавна структура, а просто от овладяване на съществуващата. Това до голяма степен се улеснява от ясното дефиниране между ниския и среден държавен бюрократичен апарат, който се разграничава от висшето политическо ръководство и може да работи и без него.

„Стратегията на преврата трябва да се ръководи от два принципа - необходимостта от максимална скорост на извършването му и неутрализиране на всички сили, които могат да попречат на провеждането му или да му се съпротивляват непосредствено след това", разяснява Лутвак в своя наръчник и отбелязва, че кръвопролитията са неизбежни, но те трябва да се минимизират с цел избягване на негативни емоции сред участващите военни.

Самият преврат трябва да се проведе от неголеми сили, най-вече с цел запазване на конспиративност и по-трудна реакция на държавната машина. Най-добре е превратаджиите да действат без реален щаб и да следват предварително разработен план, който включва пленяване или ликвидиране на определени лидери и овладяване на ключови обекти.

Първоначалната цел на преврата не трябва да е неговата обосновка, а закрепването му, като обосновката може да дойде доста по-късно и въобще не е нужно да има кой знае каква дълбочина. В същото време е важно да се убедят бюрократите от средните и ниските нива, че тяхната функция и позиция се запазва, но при ново управление.

Разбира се, Лутвак поставя сериозно ударение на медиите.

„В информационната кампания, която трябва да започне веднага, се залагат две основни цели - обезкуражаване на всяка съпротива, чрез подчертаване на силата на новия режим и разгонване на основните страхове, които биха подхранвали всяка сериозна съпротива", пише той.

И как стана в Турция

Все още много от детайлите около опита за военен преврат в Турция не са съвсем кристално ясни, но може да се съди, че различни негови аспекти са били достатъчно добре обмислени, макар и изпълнението да е куцало.

Отстраняването на президента Ердоган, премиера и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието Бинали Йълдъръм и висшето военно ръководство, което не е част от заговора, е било най-приориетната задача.

Известно е, че практически всички висши турски военни лидери са били задържани под една или друга форма по време на първите часове на преврата.

Не така успешно са се развили операциите по неутрализация на Йълдъръм и Ердоган. За първия е известно, че се измъква на косъм от опит за физическото му ликвидиране в Истанбул, докато информацията за Ердоган, който по това време е на почивка в Мармарис, е противоречива. Има индикации и за бомбардировка на място, където той се е намирал, така и за опит на специални военни части за залаването му.

Така или иначе Йълдъръм и Ердоган се измъкват, но за превратаджиите проблем е единствено турският президент, който фактически държи властта в ръцете си, контролира управляващата партия и е силното и популярно лице в Турция.

За тях издирването и залавянето или ликвидирането на Ердоган се превръща в основна задача. Всъщност „програма минимум" по въпроса с турския президент е поне изолацията му от процесите в момента.

В първите часове на преврата това сякаш е изпълнено, като в ефира се появява само Йълдъръм, който потвърди опита за промяна на управлението.

Истинските проблеми за превратаджиите идват около 1 часа местно време, когато Ердоган използва приложението FaceTime за да даде интервю в ефира на CNN Türk. Най-важната част от интервюто не е призива на президента за това хората да излязат на улицата и да се противопоставят на преврата, а самият факт, че Ердоган видимо не е задържан или наранен и явно все още е водещ фактор в страната.

За превратаджиите битката вече е почти загубена, тъй като лидерът на страната не е успешно и бързо подменен.

Битката за умовете

Провалът на превратаджиите в задържането или ликвидирането на Ердоган е явен, но може би по-зрелищен е провалът им в това да контролират средствата за масово осведомяване.

Опитите на превратаджиите да вземат под контрол медиите в Турция изглеждат предварително обречени на неуспех. В страната има над десет медийни групировки, които притежават стотици телевизионни канала, като само 24-часовите информационни канали са 11. Без въобще да броим радиостанциите и информационните сайтове.

На целия този фон овладяването на държавната телевизия TRT (чийто първи канал е осми по рейтинг) изглежда практически безсмислено, а нескопосаният опит за прекъсването на работата на CNN Türk след интервюто с Ердоган е „след дъжд качулка".

Но дори и превратаджиите да бяха успели да поставят под контрол всички големи телевизии, то остават мобилните комуникации и интернет.

И турският президент използва точно тях за да спечели най-важната си победа в онази вечер.

За сега няма индикации да са направени опити за спиране на работата на трите мобилни оператори в страната, нито за прекъсване на интернет. Защо това не е било направено - е неясно.

Както пише и Лутвак, ако има някакво сериозно забавяне в провеждането на самия преврат, това ще доведе бързо до появяването на основната слабост на всеки метеж - факта, че относително малките сили, които го провеждат в началото му, не са поели все още пълния контрол над страната.

Така и когато Ердоган се появи в ефира на CNN Türk чрез своя мобилен телефон, се разбра, че превратаджиите, въпреки десетките си бойни самолети, танковете по улиците, бомбардировките срещу парламента и хилядите си войници, всъщност не контролират обстановката.

Полицейският фактор

В „Превратът: Практическо ръководство" четем, че един от основните фактори, които побеждават в преврата е приемането му от страна на държавните институции и липсата на съществени реакции от тях.
Турската национална полиция обаче не просто не прие преврата, а дейно се включи в потушаването му, особено след появата на президента по телевизията. Практически никакви сериозни военни сили, лоялни на Ердоган, не влязоха в акция, но полицията и жандармерията в Истанбул и Анкара започнаха сражения с разбунтувалите се военни.

Подобна лоялност не е учудваща след дългите години на чистки в правоохранителните органи в Турция и настаняване на убедени ислямисти на всички ключови постове. Тази лоялност бе видяна още през лятото на 2013 г., когато турската полиция безжалостно разгонваше протестите на турското общество срещу управляващата партия и тогавашния премиер Ердоган.

Така турската полиция не прие идеята за подмяна на държавното ръководство.

Като стана дума за ръководство, една от слабостите на преврата бе липсата на негово лице. Към момента са арестувани осем турски генерала за участие в преврата, но нито един от тях не се появи в телевизионния ефир. Вместо това превратаджиите правеха безименни изявления и така загубиха шанс да спечелят на своя страна нови сили или поне да разубедят част от лоялните на Ердоган сили.

И факторите без голямо значение

След провала на преврата сериозно започна да се вее знамето на това, че не друг, а именно гражданите са провалили военния преврат. Наистина Ердоган призова привържениците си да излязат по улиците на турските градове, но достоверна информация за това колко цивилни протестиращи е имало в онази нощ няма. Със сигурност на телевизионните кадри се виждат десетки хиляди хора, но на фона на 75-милионна Турция можем да кажем, че повечето турски граждани са били по домовете си в очакване на развитие на преврата.

Лутвак пише, че като цяло гражданите не са опасни за един преврат, защото нямат оръжие и им липсва стройна организация и средства за комуникация. Последното до голяма степен се е променило от 1968 г. благодарение на мобилните комуникации и интернет, но гражданският фактор изглежда преекспониран от Ердоган и Партията на справедливостта и развитието.

Преекспонира се и факторът с липсващата международна подкрепа за преврата.

Няма да е пресилено ако кажем, че много световни лидери с радост биха видели един свален от власт Ердоган и в нощта на преврата е имало много стиснати палци за неговото успешно провеждане.
В първите близо три часа на опита за преврат нямаше никакви съобщения от международните фактори.

Световните лидери, така както и повечето турци, чакаха да видят какво ще се случи.

Един успешен преврат щеше да бъде преглътнат от НАТО, така както Алианса преглътна цели четири турски военни преврата от 1960 до 1997 г., без да броим успешните военни преврати в Португалия, Гърция и Франция, също членки на организацията.

Международната общност също си затвори и очите за военния преврат на Абдел Фатах Сиси в Египет през 2013 г.

Така е по-вероятно международната общност да беше започнала да търси начин да се сработи с едно ново военно управление в Турция, отколкото да се конфронтира с него особено ако то бе показало, че държи всички лостове на властта.

И все пак, можеше ли да успее превратът в Турция?

Да, ако Реджеп Тайип Ердоган беше отстранен от сцената в нощта на 15 срещу 16 юли. Защо това не стана, е неясно, но информацията разпространена от Reuters, че превратаджийски изтребители са държали на прицел самолета с турския президент, но не са стреляли - само ще подхранва конспиративните теории около неуспелия преврат.

Oще: армия  бинали йълдъръм  военен преврат  военен преврат в турция  военен преврат for dummies  война  ердоган  жертви от преврата в турция  изтребители  интернет  история на военните преврати в турция  красимир грозев  преврат  реджеп тайип ердоган  социални мрежи  турция 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

6 Harry | 18.07.201620:55

Превратът в Турция е успешен и не започна оня ден, а много преди това султан Ердоган вкарваше в затвора журналисти, магистрати и всеки опълчил му се, един му търсеше дипломата за висше и твърдеше че дипломата му е фалшива, намериха убит, а ЕС и неговият вожд Меркел се правеха че не виждат, и му дариха 6 милиарда, сега гледаме заключителната част от преврата, който Ердоган планира и извърши срещу всякакви остатъци от демокрация и свобода в Турция, преврат който ще го увенчае с чалмата на падишах.

С какво Асад е по-лош от Ердоган?! Гиди европейски двулични алчници!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 23.05.2013, 01:45

5 Conspirator | 18.07.201620:48

Германия си има /през 1936 година/ ''Нощ на дългите ножове''.
Турция вече си има ''Нощ на дългите ятагани''.
Фарс,та дрънка....
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

4 Nikkor | 18.07.201618:16

Това е фарс бе хора.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

3 Шамито | 18.07.201614:11

Ало умните.Това преврат ли е или революция.Оставете успешен или неуспешен.Дайте определение
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 03.03.2014, 11:14

2 prqkor | 18.07.201611:23

А на вас кой ви каза че това нащо е приключило ? Турция се намира във "извънредно положение" - това явление се обявява от правителството при гражданска война.
Франция е в мобилизация - тия неща не се правят току така.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 18.07.201609:54

Да не харесваш Ердоган и да не приветстваш оставането му на власт е равностойно на това да желаеш нещо добро на турския народ. Равностойно е на национално предателство. Единственото лошо от превръщането на Турция отново в ислямска държава е, ако допуснато от нашите посрани политици, да се върнат отново в България изгонените турци от "голямата екскурзия" и за се опропасти единственото реално хубаво нещо което направи за България другаря Живков.
   

оценка

+2 -2

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.