Между травмата и триумфа: Турция и ЕС след преврата | webcafe.bg
Webcafe

Между травмата и триумфа: Турция и ЕС след преврата

Меркел и Ердоган

Снимка: © Getty Images

Много се говори за зависимостта на ЕС от Турция при справянето с бежанската криза, но Турция също зависи от Запада - както икономически, така и от гледна точка на сигурността.

Два месеца след опита за преврат на 15 юли настроението в Турция продължава да колебае между травмата и триумфа.

Това е най-кървавият преврат в историята на Турция - 265 души бяха убити по време на сблъсъците между пучистите и полицията. Повечето турци са убедени, че в държавата щеше да избухне гражданска война, ако опитът за свалянето на Ердоган от власт беше успял.

Облекчението след провала му е смесено със страх от онова, което можеше да се случи - а в някои райони, и от страх от държавната репресия.

Над 100 000 души бяха задържани или уволнени. Цели медийни издания се закриват, конфискуват се търговски дружества, а чистката в Турция преформатира не само вътрешната политика, но и икономиката, и дипломацията на страната.

Сега вече има почти непреодолима пропаст между възприятията на преврата в Турция и в ЕС.

Реакцията на европейските институции и страните-членки беше бавна и предпазлива заради опасенията от метежа на Ердоган. Сред повечето турски политици (с изключение на опозиционните Републиканска народна партия и Демократична партия на народите) има твърдо убеждение, че Европа е реагирала вяло и неотзивчиво, в най-добрия случай.

Европа изглежда така, сякаш не е разбрала напълно значението на опита за преврат и последствията, до които той можеше да доведе.

Някои разглеждат липсата на съчувствие от страна на европейските лидери като израз на съпричастност към целите на преврата, като видима демонстрация на цялостното отношение на Европа към Турция. Тази нагласа беше описана от един високопоставен турски политик като "кукла-матрьошка - най-външният пласт е Ердоганофобия, следва - ксенофобия и расизъм, по-надолу виждаме антисемитизъм, а в сърцето - еврофобия".

От друга страна, отношението към Турция в европейските столици става все по-враждебно.

Дори преди преврата много европейци откриваха приликите в тенденциите към свръхцентрализация на властта при турския и при руския президент. Ударът по медийните издания, образователната и съдебната система след 15 юли вече се разглежда като потвърждение на авторитарната природа на Реджеп Тайип Ердоган.

Пропастта във възприятията между Европа и Турция е и в центъра на споровете около споразумението от март за справяне с притока на мигранти.

То ще бъде преразгледано от двете страни през октомври, когато се очаква да се вземе решение за либерализирането на визовия режим за турски граждани. Много правителствени ръководители в ЕС твърдят, че причината за забавянето на тази либерализация (а оттам - и забавянето на обещаните финансови средства от ЕС) е неспособността на Турция да спази собствените си ангажименти по споразумението.

Колкото по-важен става въпросът за миграцията и бежанската криза в европейската политика, толкова по-голямо е изкушението на някои партии да критикуват Турция, за да симулират "твърдост" по проблема с мигрантите.

Турция смята, че Европа прилага двоен стандарт в отношението си спрямо бежанците (с изключение на Италия, която спасява хиляди мигранти, прииждащи по море). Като се има предвид вечното отлагане на членството в ЕС, забавянето на споразумението от март е поредният удар по разклатените връзки между Турция и Европа.

Има опасност тези връзки да се разпаднат съвсем скоро - някои от европейските правителства призовават за прекратяване на процедурата по кандидатстване в ЕС, а Турция продължава да разширява мащаба на чистките след опита за преврат.

За да се преодолее патовата ситуация и да се създадат отношения, които служат едновременно на европейските и турските интереси, има нужда от смяна на тона (в краткосрочен план) и дългосрочна промяна на възприятията.

Защо Европа не разбира Турция?

Сред турските политически партии има консенсус, че гюленистите са отговорни за заговора и изпълнението на опита за преврат (макар че досега никой не успява да докаже прякото участие на Фетула Гюлен).

Няколко министри в Анкара сравняват преврата с терористичните атаки от 11 септември 2001 г. и коментират, че войната срещу движението на Гюлен ще има толкова мащабни последствия за Турция, колкото и Войната срещу тероризма, обявена от Джордж У. Буш.

В същото време, в страната се усеща победно настроение от усещането, че турският народ и турската демокрация са спечелили битката.

Чак на 16 юли - денят след преврата - повечето европейски лидери започнаха да коментират версията за заговор от страна на Гюлен. За турските наблюдатели това забавяне беше твърде осезаемо - все пак борбата между партията на Ердоган и Гюлен е водещ елемент от вътрешнополитическата ситуация в Турция през последните 3 години.

Още от 70-те години Фетула Гюлен внимателно позиционира последователите си "в кръвоносната система на държавата" (както казва той в една от прословутите си проповеди през 1997 г.). След идването на власт на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган през 2002 г., гюленистите успяха да завземат ключови елементи от чиновническия апарат, съдебната власт, полицията и образователната система.

Опозиционните партии посочват, че хората на Гюлен не са се "инфилтрирали" в администрацията, а съвсем целенасочено са назначавани по волята на ПСР, с цел да бъдат отстранени останалите "врагове на държавата".

Дори след раздора между Ердоган и Гюлен в края на 2013 г. обаче гюленистите запазиха контрола си върху дипломатическите и икономическите институции в страната.

След опита за преврат на 15 юли Партията на справедливостта и развитието преоцени влиянието на гюленистите върху политиката в страната. Удивителното е, че все повече светски-настроени съветници и жени на висши административни постове се завръщат на ключови позиции в чиновническия апарат на Турция.

Ако тенденцията се запази, тя може да промени духа на турската държавна машина и да даде нови възможности за ангажиране на Анкара около въпросите за върховенството на закона и борбата с тероризма.

Правовата държава след преврата

Сред целия политически спектър се споделя мнението, че опитът за военен преврат на 15 юли е най-сериозната атака срещу конституционния ред на модерна Турция и че ако той беше успял, щеше да потопи държавата в гражданска война. Подкрепата от страна на опозиционните партии даде възможност за допълнително централизиране на властта в ръцете на президента Ердоган.

Но въпреки мащабната и бърза чистка след преврата, политическият елит продължава да смята, че подобни резки мерки са необходими.

Позицията на властта в разследването срещу Гюлен е максималистична: има няколко признака за идентификация на активните гюленисти, които варират от връзки с гюленистките училища, сметки в неговите банки, дарения в полза на групировката му и дори използването на тайно мобилно приложение, до което имат достъп 39 000 души.

Въпреки че има консенсус около това, че извънредното положение трябва да приключи след законовия 3-месечен срок, някои прокурори и съдии се чувстват длъжни да надхвърлят себе си заради очакванията на медиите и обществото.

Това пренапрягане доведе до крайното насилие, арестуването на много хора, които нямат нищо общо с гюленистите - включително представители на интелигенцията и подбрани активисти на опозицията. В затвора бяха вкарани журналисти само затова, защото са работили в издания, свързани с Гюлен.

В частни разговори опозицията, медиите и много хора от самото правителство изразяват страховете си от репресията и се опитват да създадат механизми за поправяне на грешките.

Някои от тях смятат, че най-лесният начин за прекратяване на напрежението е да се отворят главите 23 и 24 от преговорите за присъединяване към Европейския съюз и включването на Съвета на Европа.

Състоянието на икономиката

Внезапната слабост на турската държава, осветена от опита за преврат, изненада всички. Всички събития след 15 юли ще имат тежък ефект върху икономиката.

Бяха конфискувани близо 1000 компании, директно свързани с движението на Гюлен, както и други активи, притежавани от гюленистите. Имаше видимо замразяване на инвестициите в Турция след преврата, което още повече влошава ситуацията след проблемите на туристическия сектор от началото на 2016 г.

Бизнесът се надява, че скоро ще дойде краят на чистките и че доверието в турската икономика ще се възстанови. През това време властите възхваляват устойчивостта на икономиката и твърдят, че ударът върху нея е незначителен. Според правителството, ръстът на икономиката през 2016 г. ще бъде в размер на около 4 процента.

Външната политика след преврата

"Превратът е нашият 11 септември, Гюлен е нашата Ал-Кайда", беше обяснението на един високопоставен държавник, който твърди, че ударът срещу гюленисткото движение ще се превърне в централен проблем на турската външна политика и първостепенна задача на дипломатическата служба. Всички двустранни взаимоотношения ще бъдат повлияни от настоявания за закриване на училищата и другите организации, свързвани с Гюлен. Някои държави като Киргизстан, например, бяха обявени дори за "гюленистки режими".

Макар че стоплянето на връзките между Москва и Анкара предизвика силна реакция в Европа, то не се смята за ключова стратегическа промяна в Турция.

"Турция не се измества в посока на Русия... но искаме да възстановим ситуацията в търговията, туристическия обмен и енергетиката от времето преди инцидента със свалянето на бомбардировача", казват в Анкара.

Русия не е включена в турските сметки за Сирия, нито промени отношението на Анкара по други важни въпроси на сигурността - като членството в НАТО, сигурността в Черно море или опозицията срещу присъединяването на Крим. Турция и Русия продължават да се разминават и по въпроса за бъдещето на Башар ал-Асад - Анкара настоява той да бъде отстранен като предварително условие за политическо споразумение.

Едно от най-големите предизвикателства се съдържа в това, че цялата външна политика в този период ще бъде подчинена на вътрешните работи. Поради тази причина успехът на турската дипломация ще се измерва според успеха при засичането и елиминирането на гюленистките институции в чужбина.

Защо Турция не разбира Европа

Има три проблема, които пречат на Турция да разбере Европа: преместването на центъра на тежестта върху Берлин, неспособността й да разбере процедурите в ЕС и несъвместимостта на светогледа й с този на ЕС.

В продължение на много години Анкара комуникираше с ЕС през Брюксел, докато сега центърът на вниманието се измести в Берлин. Комплексният и взаимосвързан характер на европейската политика, в която всяка столица има право на вето, не е напълно ясна и рационална от гледна точка на турските политици.

Турските власти често не правят разлика между административните и политическите пречки пред прилагането на споразумението за бежанците от страна на Европа.

Поради административните забавяния в плащането на обещаните 3 млрд. евро за лагерите със сирийски бежанци, Турция смята, че Европа няма да изпълни своите ангажименти от сделката.

И още - в Анкара има все по-видима тенденция към това светът да се разглежда през призмата на силовата политика - като понякога гледа твърде цинично на своите външни партньори. Докато европейците подчертават важността на независимата съдебна система, турците поставят приоритет върху изкореняването на гюленисткото движение.

Анкара не вярва в притесненията на Европа, която би трябвало да изхожда от ценностна позиция. Вместо това Турция гледа на критиките от Запада като на циничен опит за натиск или за изолация извън европейската сфера.

Препоръки

В следващите десетилетия - без значение как ще се развият официалните отношения между ЕС и Турция - двете страни ще останат зависими помежду си и ще трябва да си съдействат, за да се справят с проблемите на нестабилното съседство.

Много се говори за зависимостта на ЕС от Турция при справянето с бежанската криза, но Турция също зависи от Запада - както икономически, така и от гледна точка на сигурността.

Имайки предвид тази взаимозависимост, и двете страни трябва да вземат мерки, за да не допуснат по-нататъшно разпадане на връзките.

За ЕС това усилие трябва да се фокусира върху три основни приоритета:

Напоследък започва да се наблюдава схема за сключване на двустранни споразумения между отделните държави-членки и Турция, вместо под формата на общоевропейска инициатива. Това увеличава шансовете за разочарование, защото индивидуалните държави поемат ангажименти, които ЕС като цяло не може да изпълни.

Добре би било Европейският съюз да се опита да се договаря с Турция на срещи на високо ниво, които се организират два пъти в годината - независимо от всички други структури, които се занимават с процедурата по членство.

Опозицията

Въпросът с приемането на Турция в ЕС остава проблематичен за много европейски държави - има и знаци за колебание в самата Турция. Но въпреки взаимното недоверие и разочарование, би било пагубно да се прекрати цялата процедура по кандидатстване. Това ще нанесе тежки щети - както по турските опозиционни групи, така и по отношенията на страната с ЕС.

Опозиционните партии и организациите за защита на човешките права твърдят, че преговорите с ЕС могат да създадат рамка, в която Европа да повлияе върху мащабните конституционни промени, които Турция смята да проведе през следващите 2 години. Би било грешка, ако ЕС изгуби тази възможност.

Бежанците, визите и борбата с тероризма

Досегашното прилагане на споразумението за бежанците не може да се нарече перфектно, но поне показа, че партньорството, базирано на взаимни интереси по трудни въпроси, може да проработи.

От турска гледна точка, освобождаването от визовия режим за лицата с биометрични паспорти е от огромно значение. Лидерите на ЕС трябва да разберат, че то е в интерес на Европа - най-вече защото ще улесни икономическите взаимоотношения.

Няма причини за страх, доколкото само 5% от турското население притежава такива паспорти. Цената на придобиването му е такава, че едва ли ще има драстично увеличаване на този процент в краткосрочен план.

Колкото до борбата с тероризма, легитимните притеснения на Турция трябва да бъдат чути в ЕС. Нито една европейска държава не е така застрашена и засегната от тероризма, както Турция - независимо дали от ИДИЛ, ПКК или от гюленисткото движение.

Една по-твърда позиция от страна на ЕС срещу кюрдската работническа партия би помогнало за подновяването на преговорите по много по-важни проблеми на кюрдското население, а и ще подобри сътрудничеството между ЕС и Турция.

Oще: европа  европейски съюз  ердоган  превратът в турция  реджеп тайип ердоган  турция 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

8 Pavur Pezev | 17.09.201622:58

чакъл,ти нямаш гем ве,мангал.твоя отдавна е резнат.сюнетчията го клъцна,не помниш ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

7 TheRock | 17.09.201622:19

Pavur Pezev | 17.09.201618:47
У бре, руско курве, ще ми скъсаш гема!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

6 TheRock | 17.09.201620:24

dedo adji | 17.09.201614:51
"Идоли" има само в твоята побъркана глава.
Просто човекът върши работа!
Ни ти като правоверен комунист като чуеш "Костов" и се насираш!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

5 Pavur Pezev | 17.09.201618:47

чакъл,путлерска подлогоооо.лъсна ти червения задник.какъв петвековен поробител ве,комуне?робство е нямало.имало е конкубинат между османлии и българи.имало е българи чорбаджии и търговци,кви роби те гонят веееее,насран комунист.искаш си робството,нали робе руски.има ли робство-има и освобождение.няма робство-няма освобождение.руска отрепка-вакзал,чемадан,пхенян.айде.и без да се връщаш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

4 dedo adji | 17.09.201614:51

Разбрахме най-после кой бил лидерът и идеалът на павето. Нищо чудно - циганин при циганина отива.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

3 TheRock | 17.09.201613:33

За нас като българи, това което се случва с Турция само може да ни радва.
Няма по-голяма радост от това да се види как 5-вековният ни поробител сам си реве главата.
Хубавото е че по същото време и другият ни голям враг - Русия върви по същият път.
В момента начело на България ни трябва държавник като Стамболов или поне като Иван Костов, но на разположение имаме само руски и турски агенти!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

2 Nikkor | 17.09.201610:17

Абе глупости отвсякъде, завоалирани с типичен за подобни статии пълнеж.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 16.09.201621:35

"Чак на 16 юли - денят след преврата - повечето европейски лидери започнаха да коментират версията за заговор от страна на Гюлен. За турските наблюдатели това забавяне беше твърде осезаемо..."

Е, кога да я коментират. Въобще къде видяхте забавяне?

Превратът започна вечерта на 15-ти. До полунощ не бяха ясни дори текущите събития, дори не се знаеше къде точно е Ердоган. Ми прочетете отново собствената си собствената хроника - тя започва след полунощ и чак в 03,00 ч на 16-ти се появява името на Гюлен.
http://www.webcafe.bg/newscafe/svyat/id_1849584257_Opit_za_prevrat_v_Turtsiya

Впрочем самият Ердоган в речта си сутринта на 16-ти също не спомена движението на Гюлен, а се ограничи с израза "паралелни структури".

Минаха само два месеца от преврата, а вече сте забравили дори основните събития. Е, може ли с такава къса памет да пишете "дълбокомислени" статии?
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.