13 въпроса и отговорите на големите учени | webcafe.bg
Webcafe

13 въпроса и отговорите на големите учени

Webcafe, Scientific American 29.08.2016, 18:41 (обновена 31.08.2016, 18:03)
живот на марс

От "Има човечеството ли бъдеще извън Земята" до "Ще можем ли някога да предсказваме земетресенията?" учените от различни области дават изчерпателни отговори на някои любопитни въпроси

Популярното научно издание Scientific American зададе важни въпроси за бъдещето на човечеството на водещи световни учени от различни области. Космолози, философи, специалисти по невропсихология, астрономи, физици и астрофизици, специалисти по политология и международни отношения, както и световноизвестни преподаватели от най-престижните университети в света се ангажираха с отговори на част от въпросите, които всеки от нас си е задавал. Както и на такива, които трудно биха ни хрумнали...

Спрямо тези отговори можем да чертаем каратата на бъдещето. А и да осъзнаем къде се намираме ние, хората, в този толкова безкраен космос.

1. Има ли човечеството бъдеще отвъд Земята?

"Мисля, че е опасна заблуда да си представяме масова емиграция от Земята. Няма никое друго място в Слънчевата система, което да се сравнява по комфорт дори с върха на Еверест или Южния полюс. Трябва да решим проблемите на света тук. Все пак предполагам, че някъде през следващия век ще има групи от частно финансирани приключенски експедиции, които ще живеят на Марс и после вероятно и другаде в Слънчевата система.

Би трябвало със сигурност да пожелаем на тези първи заселници късмет в употребата на всички техники за киборзи и в биотехнологиите, които ще им помогнат да се адаптират към чуждата среда.

След няколко века те ще са се превърнали в нов вид: ще започне пост-човешката ера. Пътуването извън Слънчевата система е начинание за пост-хората - органични или неорганични".

-Мартин Рийс, британски космолог и астрофизик

2. Кога и къде ще открием извънземен живот?

"Ако има изобилие от микроорганизми на Марс, предполагам, че ще го открием до 20 години - стига, разбира се, да е достатъчно подобен на нашата форма на живот, че да го познаем. Ако извънземната форма на живот се отличава много от това, което имаме тук, на земята, ще е трудно да я открием.

Също така е възможно оцелели марсиански микроорганизми да са рядкост и да са разположени на места, които ще са труднодостъпни дори за роботизирани модули.

Спътникът Европа около Юпитер и Титан около Сатурн изглеждат като по-атрактивни места. Европа е воден свят, където може и да се развили по-сложни форми на живот, а титан е вероятно най-интересното място в Слънчевата система, където да търсим живот. Той е богат на органични молекули, но много студен и без течаща вода. Ако на Титан съществува живот, той ще е много различен от живота на Земята".

- Каръл Клеланд, професор по философия и един от изследователите в Центъра по астробиология към Колорадския университет в Боулдър6.

3. Ще колонизираме ли някога космоса?

"Това зависи от дефиницията на "колонизация". Ако кацането на роботи се брои за такава, вече сме го правили. Ако означава изпращане на микроорганизми от Земята и тяхното оцеляване и може би развитие - то за съжаление вероятно вече сме постигнали и това - твърде е възможно вече да сме "колонизирали" Марс по този начин чрез космическия кораб "Феникс" и почти гарантирано с марсохода "Кюриосити".

Ако това означава хора да живеят другаде за по-дълъг период от време, но без да се възпроизвеждат, това е нещо, което може да се случи в следващите 50 години. (Дори в известна степен и възпроизводството би било възможно, доколкото приматите си остават примати).

Но ако идеята е да се конструира самоподдържаща се среда, където хората да съществуват за неопределено време със само скромна помощ от Земята - работната дефиниция за "колония" на база различните европейски колонии извън Европа - бих казала, че това е в много далечното бъдеще, ако изобщо е възможно.

В момента имаме много неадекватно разбиране за това как да изграждаме затворени екосистеми, които да са устойчиви на смущения от внесени организми или не-биологични събития (Biosphere 2 например) - и подозирам, че проблемът със затворената екосистема ще се окаже много по-голямо предизвикателство, отколкото осъзнават огромното мнозинство от поддръжници на колонизацията на космоса.

Има широка гама от технически проблеми за решаване, сред които е и преработката на въздуха. Досега не сме си правили труда да колонизираме пространства под вода на Земята. Доста по-голямо предизвикателство е да колонизираш място, където практически липсва каквато и да е атмосфера".

- Катрин Конли, мениджър по планетарната защита на НАСА

4. Ще открием ли двойник на Земята?

"Залагам на "да". Откривали сме планети около други звезди, които са много по-изобилни и разнообразни, отколкото учените са си представяли само преди няколко десетилетия. Открили сме, че основният компонент за живота на тази планета - водата - е разпространена в космоса. Бих казал, че природата е подредила картите си така, че да има широка гама от планети, включително и такива, подобни на Земята. Просто трябва да ги търсим".

- Аки Роберж, астрофизик и специалист по екзопланетите в центъра за космически полети "Годар" към НАСА

5. Някога ще разберем ли какво е тъмната материя?

"Дали ще можем да определим какво е тъмната материя зависи от това какво ще се окаже тя. Някои форми на тъмна материя позволяват откриване чрез малки взаимодействия с обикновена материя, които досега не се поддаваха на откриване. Други може да бъдат изучени чрез влиянието им върху структури от рода на галактиките. Надявам се да научим повече чрез експерименти или наблюдения. Но няма гаранции".

- Лайза Рандъл, професор по теоретична физика и космология в Харвардския университет

6. Ще оцелее ли хомо сапиенс в следващите 500 години?

"Бих казал, че шансовете за оцеляването ни са добри. Дори големите заплахи - ядрена война или екологична катастрофа, вероятно в резултат на климатични промени - не са екзистенциални, в смисъл, че няма да унищожат цялото човечество. А настоящият страх, че електронните ни творения ще ни надминат и ще решат, че могат да съществуват без нас, може да бъде преодолян, като просто ги изключваме".

- Карлтън Кейвс, професор по физика и астрономия в университета на Ню Мексико

7. Ще можем ли да изхранваме всички хора на планетата, без да я унищожим?

"Да. Ето какво трябва да направим: да намалим отпадъците от реколтата, потребителските отпадъци и консумацията на месо. Да интегрираме подходящи техники за семена и практики на управление. Да ангажираме потребителите с предизвикателствата, пред които фермерите са изправени в развития и развиващия се свят. Да увеличим общественото финансиране за селскостопански изследвания и развитие. Да се концентрираме върху развиването на социо-икономическите и екологични аспекти на фермерството, които са типични за устойчивото селско стопанство".

- Памела Роналд, почетен професор в Центъра по генома и департамента по растителни патологии в Калифорнийския университет в Дейвис

8. Ще елиминират ли технологиите необходимостта от изпитания върху животни при разработка на лекарства?

"Ако човешки органи на чип се докажат като надеждни и постоянно повтарят сложната човешка органна физиология и фенотипи на заболяванията в различни несвързани лаборатории по света, както показват ранни изследвания, ще наблюдаваме как те все повече заместват животинските модели.

Това в крайна сметка ще доведе до сериозно намаляване на употребата на животни за изследвания.

Което е по-важно, тези устройства ще отворят възможности за нов подход в разработката на лекарства, който не е възможен с животинските модели в момента, от рода на персонализирани лекарства и разработка на лечение за конкретни генетични под-популации, като се използват чипове, създадени на база клетки от конкретни пациенти".

- Доналд Ингбър, основател и директор на института за вдъхновено от биологията инженерство "Уис" към Харвардския университет

9. Възможно ли е да се постигне еднакво добро и адекватно здравеопазване по целия свят?

"Глобалната общност е постигнала изключителен напредък към равенство в здравеопазването в последните 25 години, но този напредък не е достигнал до най-далечните общности по света. Дълбоко в амазонските джунгли, където хората нямат леснодостъпен транспорт и мобилни мрежи, смъртността е рекордно висока, достъпът до здравеопазване е най-ограничен, а качеството на здравните грижи е най-ниско.

Световната здравна организация твърди, че близо 1 млрд. души преживяват целия си живот, без никога да видят здравен работник, заради големите разстояния. Здравните специалисти, привлечени директно от общностите, в които работят, могат да преодолеят този проблем. Те могат дори да се борят с епидемии като ебола и да запазват достъпа до първична грижа, когато здравните институции са принудени да затворят врати.

Моята организация, Last Mile Health, сега е дала 300 здравни специалисти в 300 общности в девет района в партньорство с правителството на Либерия. Ние обаче не можем да свършим тази работа сами. Ако глобалната общност е сериозна по въпроса с осигуряването на достъп до здравеопазване за всички, тя трябва да инвестира в здравни специалисти, които да достигат до най-далечните общности."

- Радж Панджаби, съосновател и изпълнителен директор на Last Mile Health и преподавател в Харвардската школа по медицина

10. Ще можем ли да контролираме нелечими мозъчни състояния като шизофрения или аутизъм?

"Болести като аутизма или шизофренията остават загадка, защото невропсихологията не е открила структурен проблем, който да бъде решаван. Някои тълкуват това по този начин, че бъдещите отговори са изцяло в областта на биохимията, не невронните вериги. Други твърдят, че е решаващо невропсихолозите да започнат да мислят в понятията на цялостна архитектура на мозъка - а не конкретни невронни дефекти. И все пак, когато мислим за бъдещето, се сещам за забележката на нобелиста Чарлз Таунс, че прекрасното в една нова идея е, че не знаеш за нея".

- Майкъл Газанига, директор на центъра за изследване на мозъка SAGE към Калифорнийския университет в Санта Барбара

11. Ще бъде ли постигнато равенство на половете в науката?

"Равенство на половете може да бъде постигнато, но не можем просто да стоим и да го чакаме да се случи. Трябва да "променим числата", като привличаме повече жени в науката и технологиите.

Трябва да променим институциите, като въведем наемане на кадри с двойна кариера, политики, стимулиращи грижата за семействата и да имаме като цяло нова визия за лидерството. И, което е най-важно, трябва да променим познанията, като използваме креативната сила на половия анализ за открития и иновации".

- Лонда Шибингър, професор по история на науката в Станфордския университет

12. Смятате ли, че някой ден ще можем да предсказваме природни бедствия от рода на земетресения дни или часове преди да се случат?

"Някои природни бедствия са по-лесни за предвиждане от други. Ураганите се движат в продължение на дни, вулканите често се подготвят за изригване дни или часове, торнадото удря за минути. Земетресенията са вероятно най-голямото предизвикателство.

Това, което знаем за физиката на земетресенията, показва, че няма да можем да предсказваме земетресения дни преди те да се проявят.

Но това, което можем да предвидим е опасният трус точно преди същинското земетресение и да предупреждаваме за него в рамките на секунди или минути. Не че това ще е достатъчно време, за да напуснете града, но ще е достатъчно, за да стигнете до безопасно място".

- Ричард Алън, директор на сеизмологичната лаборатория "Бъркли" към Калифорнийския университет в Бъркли

13. Дали някой ден ще заменим всички тъкани в човешкото тяло чрез инженерни разработки?

"През 1995 с Джоузеф Ваканти написахме статия за напредъка в технологиите за изкуствен панкреас, базирани на пластмаси тъкани като изкуствена кожа и електронни устройства, позволяващи на незрящите да виждат. Всички те се случват - или като реални продукти, или в клинични изпитания.

В следващите няколко века е напълно възможно почти всяка тъкан в тялото да може да бъде заменена с подобни подходи. Създаването или регенерирането на тъкани като тези в мозъка, който е изключително сложен и недостатъчно проучен, ще изисква огромни количества изследвания. Надяваме се обаче изследванията в тази област да се случат достатъчно бързо, за да помогнат на мозъчни заболявания като паркинсон или алцхаймер".

-Робърт Лангър, професор в института "Дейвид Кок" към Масачузетския технологичен институт

Oще: scientific american  въпроси  въпроси за марс  въпроси към учените  живот  живот извън земята  здраве  земя  извънземен живот  марс  наука  технологии  учени 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

2 7 | 30.08.201611:31

14. Ще престанем ли някога да се борим за надмощие над природата и ще се опитаме ли да заживеем в хармония с нея, напук на егоизма и лакомията си?

"Ъ-ъ-ъ-?! "

- Прити Дъмхед, асоцииран професор към Института по възторжено изследване на псевдочовешките неопротонагласи и директор на Фондация "Колорадски бръмбари за един устойчив картофен свят".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2014, 11:14

1 prqkor | 30.08.201609:43

Има една неточност - микроорганизмите са в ГЕРБ и парламента , не ги ли открихте , щото аз ги открих Смее се
   

оценка

+1 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.