Цената на Културната революция | webcafe.bg
Webcafe

Цената на Културната революция

Webcafe, The New Yorker 11.05.2016, 18:49 (обновена 13.05.2016, 11:52)
мао

Снимка: © Getty Images

50 години след началото на Културната революция, чрез която партийният лидер Мао Дзъдун успява да наложи ужасяващ терор, Китай все още плаща прескъпо за ленинските възгледи на своите управляващи

През 1979-та, три години след края на Голямата пролетарска културна революция, лидерът на Китай Дън Сяопин посещава САЩ. На официална вечеря той е настанен до актрисата Шърли Маклейн, която заявява на Дън колко е била впечатлена по време на пътуване до Китай преди няколко години по-рано. Тя си спомня разговора си с учен, който казва, че е благодарен на Мао Дзъдун, че по време на Културната революция го е извадил от научния му кампус и го е изпратил заедно с милиони други интелектуалци да работи във ферма.

Дън отговаря кратко: "Излъгал ви е".

Тази година на 16 май се отбелязва 50-тата годишнина от началото на Културната революция - акцията на Мао за прочистване на Китай от "саботьори и ренегати", с цел да бъдат намерени "представителите на буржоазията, промъкнали се в партията, правителството, армията и различните сфери на културата" и да бъдат извадени на бял свят с "телескопа и микроскопа на мисълта на Мао Дзъдун".

Когато Културната революция приключва, нейният ефект е поразителен.

Около 200 млн. души в страната страдат от хронично недохранване, защото икономиката е в крайно тежко състояние; поне 20 млн. души са откъснати от родните си места и изпратени в провинцията; близо 1.5 млн. са екзекутирани или докарани до самоубийство.

"Заразата" от чуждестранните идеи, реална или въображаема, често се оказва основа за обвинения; библиотеки с чуждестранни текстове са унищожени, британското посолство - изгорено. Си Жонксун - бащата на сегашния президент на Китай Си Дзинпин - е изправен пред враждебна тълпа и обвинен, освен другото, и че е гледал с бинокъл към Западен Берлин по време на посещение в Източна Германия.

При анализа на последиците от Културната революция обаче, най-трудно е да се отчете какъв точно ефект тя има върху духа на днешен Китай.

50 години по-късно това все още е тема, която не може да се обсъжда открито, поне не и безпроблемно.

Комунистическата партия старателно ограничава обсъжданията на периода от опасения, че това ще доведе до мащабно преразглеждане на наследството на Мао, както и на ролята на партията в историята на Китай.

През март, в очакване на годишнината, редакционна статия в партийния таблоид Global Times предупреди за "малки групи", стремящи се да предизвикат "тотално хаотично и погрешно разбиране на Културната революция". Редакционната статия напомняше на хората, че "дискусиите по темата не могат да се отклоняват от определената от партията политика".

Въпреки това в последните години някои хора се опитват да анализират историята и ролята си в нея.

През януари 2014-та възпитаниците на Експерименталното средно училище към Пекинския университет се извиниха на бившите си преподаватели за участието си във вълна от насилие през август 1966-та, когато Биан Жонгюн, заместник-директор на училището, е пребит до смърт.

Такива жестове обаче са рядкост и външните хора често се затрудняват да разберат защо онези, които са преживели Културната революция, не искат да се връщат към изживяването, което е оформило така фундаментално живота им.

Едно от обясненията е, че събитията от този период са толкова сложни, че много хора изпитват двойното бреме на това да се възприемат и като виновници, и като жертви.

По-рано тази година Бао Пу, издател на книги, израснал в Пекин и сега живеещ в Хонконг, заяви:

"Всички смятат, че са били жертви. Ако ги погледнете, се чудите: какво по дяволите сте правили в тази ситуация? Всички други ли са били виновни? Не може всичката вина да се стоварва върху Мао. Да, той е бил отговорен, той е бил идеологът, но за да се стигне до такова ниво на социална разруха, цяло поколение би трябвало да се замисли какво е направило".

Сега Китай е в епицентъра на поредна политическа треска, под формата на енергична антикорупционна кампания, която цели потискане на дисидентските възгледи.

Тези акции обаче не бива да се приемат за подновяване на Културната революция. Дори и с хиляди арестувани, мащабите са съвсем различни и прибързаните сравнения носят риска да лишат Културната революция от истинските й аспекти, които са чудовищни.

Има и тактически различия: вместо да пусне населението да атакува партията, както Мао прави с призива си да се "бомбардира централата", Си Дзинпин пое в посока на по-силен контрол, стремейки се да укрепи партията и хватката си върху властта. Той реорганизира водещите фигури, така че да се окаже в центъра, задуши либералното мислене и медиите и започна да преследва критици на властта, дори сред онези, които живеят извън територията на континентален Китай.

В последните месеци китайските служби за сигурност отвличат противници на властта от Тайланд, Мианмар и Хонконг.

И все пак има и по-дълбоки аналогии между този момент в Китай и времето, в което Си достига пълнолетие, а именно като тийнейджър по време на Културната революция. Неговото поведение днес показва колко трайни се оказват някои от чертите на ленинистката система на Мао.

Си, в постоянните си стъпки за идентифициране и елиминиране на врагове, възражда въпроса, който Ленин смята за най-важен: "Кой кого?".

С други думи, във всяко взаимодействие основният въпрос е чия сила побеждава и чия сила губи.

Мао и неговото поколение, които са израснали в оскъдица, не приемат, че има място за споделяне на властта или плурализъм. Някога той призовава за "ясно разграничение между нас и врага".

"Кои са нашите врагове? Кои са нашите приятели?" - това според Мао е "въпросът от първостепенно значение при провеждането на революция".

Китай сега в много аспекти е различен от света, който е обитавал Мао, но по този въпрос Си Дзинпин остава верен на своите корени.

Това възприятие за политиката като игра с нулева сума изкривява отношенията на Китай с външния свят, включително и със Запада.

Лесно е да се присмиваме на вестта, че миналия месец Китай обяви "Ден на просвета по въпросите на националната сигурност", като разпространи постер, предупреждаващ жените на държавна служба за рисковете да излизат с чужденци, които биха могли да се окажат шпиони.

Карикатурният постер, наречен "Опасна любов" хроникира злополучната връзка на малката Ли, китайски държавен служител, която се влюбва в Дейвид, червенокос учен от чуждестранен произход, само за да му предаде в крайна сметка секретни документи.

Други новини предизвикаха по-сериозни опасения: след години на предупреждения от висши лидери, че чуждестранни неправителствени организации може да "замърсят" китайското общество с подривни западни политически идеи, през април Китай прокара закон за строг контрол на дейността им.

Законът дава широки пълномощия на китайската полиция да следи фондации и благотворителни и активистки организации, някои от които действат в Китай от десетилетия. Много неправителствени организации предупредиха, че ако законът бъде гласуван, това ще им попречи да си вършат работата и че обмислят дали изобщо ще могат да действат при новите условия.

Докато Китай, 50 години след Културната революция, показва желание отново да се изолира от всякакви чужди влияния, си заслужава да обмислим дали цената на Културната революция не се оказва по-висока, отколкото осъзнаваме в момента.

Тази есен Университета в Харвард публикува научна разработка на тема: "Необичайни партньори: китайски реформатори, западни икономисти и създаването на глобален Китай" на Джулиан Гевирц.

Книгата разказва не особено известната история как китайските интелектуалци и лидери, изправени пред съсипаната икономика в края на Културната революция, търсят помощта на чуждестранни икономисти, за да я възродят.

Оказва се, че между 1976-та и 1993-та, в поредица от програми за обмен, конференции и партньорства, западните интелектуалци не се стремят да променят Китай, а да му помогнат да се промени сам. Всъщност те имат незаменим принос за възхода на Китай като глобална икономическа сила.

"Управниците на Китай контролираха и инициираха този процес - те търсеха идеи от Запада и не ги копираха безразборно. Но те все пак бяха отворени за западно влияние и бяха фундаментално повлияни от Запада", казва Гевирц. "Тази история не бива да се забравя. И в момент, когато китайската икономика и общество може би се олюляват, завръщането към тази отвореност и партньорство със Запада - а не преориентация към интелектуална изолация и недоверие към международната общност, каквото изглежда, че се случва в момента - е най-добрият начин да бъде избегната назряваща катастрофа".

 

Oще: възраждането на китай  дън сяопин  китай  китайска икономика  китайски лидер  културна революция  културната революция  мао  мао дзъдун  управление на мао  шърли маклейн 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.11.2010, 16:56

2 edin slep | 13.05.201600:31

Само там се изхитриха комунетата - хем пазарна икономика, хем те държат властта, тяхната мамица ... Надявам се да ги катурнат в обозримо бъдеще.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 12.05.201608:54

Революция-меволюция, култура - мултура.. Работете, не се разсейвайте!
Шъ въ ева у китайците..
   

оценка

+0 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.