Диагноза "смърт от преработване" | webcafe.bg
Webcafe

Диагноза "смърт от преработване"

Webcafe, BBC.com 13.09.2016, 18:08 (обновена 18.09.2016, 13:57)
кароши

Снимка: © japandailypress.com

Възможна ли е смърт от прекалено много работа? Япония е единствената страна в света, която има термин за подобен летален край - "кароши". Кароши взема хиляди жертви всяка година.

Японците имат дарбата да изобретяват думи. Някои от тях би трябвало да са в речника на всеки уважаващ себе си офис служител . Като "аригата-мейваку" - когато някой ти прави услуга, която не си поискал от него - което всъщност ти причинява огромно неудобство, но си социално задължен все пак да му благодариш. Или "маджиме" - съвестен, надежден колега, който си върши работата без драми.

Но има едно уникално японско понятие, с което не бихте желали да имате нищо общо: "кароши", което се превежда като "смърт от преработване".

Съобщенията за японските корпоративни труженици, наричани "саларимени", които умират от прекалено много работа, се въртят в медиите от десетилетия.

Но дали те са само градска легенда?

Оказва се, че не. Социалният феномен за първи път е регистриран през 1987-ма, когато японското здравно министерство започва да води статистика за такива смъртни случаи след внезапната кончина на редица висши мениджъри.

Проблемът е толкова разпространен, че в Япония ако смъртен случай бъде установен като "кароши", семейството на жертвата получава компенсация от правителството на стойност около 20 000 долара годишно, а компанията изплаща на близките до 1.6 млн. долара.

Първоначално правителството документира няколкостотин подобни случая годишно, но към 2050-та броят случаи на "загинали от преумора" нараства до рекордните 2310, твърди доклад на японското министерство на труда.

Възможно ли е обаче това да е единствено върхът на айсберга? Според Националния съвет за превенция и защита от "кароши", истинският брой на починалите от преработване може да е 10 000 - приблизително толкова, колкото загиват всяка година от катастрофи по пътищата в страната.

Но наистина ли можете да умрете от прекалено много работа? Или това е само въпрос на старост и недиагностицирани медицински състояния? В свят, където сме достъпни за останалите денонощно чрез технологиите, работното време се увеличава. Дали кароши не се случва не само в Япония, но и другаде, без да забелязваме?

Как изглежда "смъртта от преработване"

Ето типичен случай на "кароши": Кенджи Хамада е служител в токийска компания по сигурността. Той има чудесна млада съпруга и спазва висока работна етика. Една негова обичайна седмица включва 15-часови работни дни, съчетани с мъчително 4-часово пътуване до офиса и обратно - всеки ден.

Един ден той е открит рухнал на бюрото си. Колегите му приемат, че той е заспал - нещо, което често се случва в японския корпоративен свят, където кратката дрямка е приемлива. Но когато той не помръдва няколко часа по-късно, те осъзнават, че е мъртъв. Смъртта му се дължи на инфаркт - на 42 години.

Хамада умира през 2009 година. Но официалната първа жертва на "кароши" е регистрирана 40 години по-рано - когато здрав 29-годишен мъж получава инсулт, след тежки смени в отдела за доставки на най-големия японски вестник.

"След поражението във Втората световна война, японците стават известни с това, че започват да работят най-много от всички в света. Те се превръщат в работохолици от най-висша класа", казва Кари Купър, експерт по стреса в Ланкастърския университет.

В следвоенната епоха работата дава на мъжете ново усещане за цел и смисъл. Работниците са мотивирани не само финансово, но и психологически.

Бизнесът приветства този нов ред и започва да финансира профсъюзи, културни групи и фирмени общежития, транспорт, условия за отдих, здравни клиники и центрове за грижа за деца. Скоро работата се превръща в основно занимание на всички японци.

Десетилетия по-късно, в средата на 80-те години, нещата придобиват мрачен обрат.

Аномалии в икономическата система на страната предизвикват невъзможна за поддържане ескалация на цените на акциите и недвижимите имоти. Бързият икономически растеж, известен като "икономически балон", тласва японските саларимени до предела на силите им.

В пика на икономическия балон близо 7 млн. души (около 5% от населението на страната по това време) работят по 60 часа седмично.

Междувременно САЩ, Великобритания и Германия все още продължават да функционират на по-опростителния работен режим от 9:00 до 17:00 часа.

Според изследване, проведено през 1989-та, 45.8% от шефовете на подотдели и 66.1% от шефовете на отдели в големи компании смятат, че ще умрат от преработване.

Към края на 80-те години критичен брой "бели якички" умира от преработване всяка година, което кара правителството да започне да обръща внимание на този феномен. Взети са спешни мерки за кароши и Министерството на труда на Япония започва да публикува статистики.

За да бъдат признати за жертви на кароши, загиналите трябва да са положили над 100 часа извънреден труд в месеца преди смъртта си - или 80 часа извънреден труд в два или повече последователни месеца от последната половин година.

Когато икономическият балон се спуква в началото на 90-те години, ситуацията със смъртните случаи от преработване става все по-тежка. В следващите години, известни като "изгубеното десетилетие", кароши достига нивата на епидемия - смъртните случаи на представителите на мениджмънта и заемащите професионални постове достигат пик, след който така и не спадат.

Смъртта на мъже на средна възраст със състояния от рода на сърдечни заболявания или диабет е едно, но смъртта на млади, иначе здрави хора в най-добрите им години - лекари, професори в университети и инженери - изглежда доста по-притеснително.

Дали преработването може да бъде смъртоносно?

Сред хилядите разнообразни случаи изпъкват две потенциални причини: стрес и недоспиване. Могат ли те да ви убият? И колко дълго трябва да прекарвате в офиса, преди да рухнете бездиханни?

Отиването на работа в деня след будуване цяла нощ определено ви кара да се чувствате ужасно. И все пак доказателствата, че липсата на сън може да ви убие, са малко.

Има предостатъчно доказателства обаче, че липсата или недостигът на сън могат косвено да причинят смъртта ви - чрез увеличен риск от сърдечни заболявания, разстройства на имунната система, диабет и някои форми на рак - но никоя човешка смърт досега не е била приписана на съзнателно оставане буден.

В дългосрочен план трайното будуване не е полезно за вас, но шансът спонтанно да паднете и да умрете на място след работа цяла нощ в офиса е много малко вероятен.

Световният рекорд на "Гинес" за най-дълго будуване принадлежи на Ранди Гарднър, който издържа буден 264 часа (11 дни) през 1964 година. В последния си ден той дава пресконференция, където говори, без думите му да звучат неясно. След това спи в продължение на 14 часа и 40 минути. Той все още е жив и сега живее в Сан Диего.

Всъщност в момента няма и доказателства, че стресът - поне сам по себе си - може да предизвика инфаркт или сърдечни заболявания, но със сигурност може да ви създаде много лоши навици (пушене, пиене, неподходяща диета), които да предизвикат летални резултати.

Какво става обаче, ако включите смъртните случаи от скрити заболявания като рак? Мнозина смятат, че стресът е смъртоносен, но през последната година екип от учени от Оксфордския университет се заеха д анализират по-детайлно тази теория. Тяхното "Изследване на милион жени" проследява промените в здравния статус на около 700 000 жени в продължение на около десетилетие. За това време смъртта си намират 48 314 от тях.

Когато анализират данните, учените установяват, че жените, които се самоопределят като по-стресирани и по-малко щастливи, здрави или контролиращи живота си, е по-вероятно да умрат. Те обаче и изначално не са толкова здрави, колкото останалите - стресирани са, защото боледуват или се чувстват зле. Когато този фактор е взет предвид, наравно с рисковото поведение от рода на пушенето, връзката между стреса и смъртните случаи изчезва.

С една дума: липсва корелация между стреса (нещастието) и риска от смъртен случай.

Така че изглежда, че дори много стресиращ ден, месец или година в офиса няма да изпратят рано иначе здрав човек в гроба.

Интересното обаче е, че кароши може да не се дължи на стрес или липса на сън, а на времето, прекарано в офиса.

Когато анализират навиците и здравните досиета на над 600 000 души миналата година, учените констатират, че рискът от инсулт при онези, които работят 55 часа седмично е с 33% по-висок в сравнение с онези, които се трудят под 40 часа.

Не е известно защо, но авторите издигат хипотезата, че може би това просто е свързано с дългите периоди, в които хората седят на бюрото.

Въпросът обаче е, че японците вече не са тези, които работят най-дълго.

През 2015-та средностатистическият японски служител се е трудил по-малко, отколкото американците - и съответно доста по-малко от глобалния лидер в преработването, Мексико, където работниците се трудят шокиращите 2246 часа годишно.

Както и бихте очаквали, съобщенията за кароши извън Япония нарастват. Китай губи около 600 000 души годишно в резултат на guolaosi - както се нарича този феномен локално - тоест около 1600 всеки ден.

"Индия, Южна Корея, Тайван, Китай - следващата генерация изгряващи икономики правят същото, следват поствоенния японски тренд към удължено работно време", казва професорът по мениджмънт Ричард Вокуч от Технологичния университет във Вирджиния, който е автор на книга за безопасността на труда в Япония.

"Нима не сме имали подобни случаи и в Лондонското Сити? Просто нямаме дума за тях", казва Купър.

Той е прав. През август 2013-та стажантът на Bank of America Merrill Lynch Мориц Ерхард е открит мъртъв под душа, след като работи непрекъснато в продължение на 72 часа. 21-годишният младеж умрира от епилепсия, която би могла да бъде предизвикана от твърде много работа, констатира разследването. След смъртта му, банката ограничава работния ден на стажантите до 17 часа следобед.

Културата на постоянно присъствие в офиса ли е виновна за този феномен?

Според Купър тя определено е сред водещите причини. В много държави част от проблема е не толкова, че хората работят продължително време, а в това, че се гледа с добро око да ги виждат да се трудят по такъв начин.

"Сега въпросът опира повече до това да те виждат на работното място - идване по-рано и оставане до късно - но това е непродуктивно", заявява той.

В Япония много от по-младите служители се чувстват неудобно да си тръгнат преди шефовете си.

"Когато работех там, хората в края на нормален работен ден изваждаха вестник. Те не си тръгваха. Но въпреки че четяха бизнес-страниците на пресата, те не работеха повече", казва Вокуч.

Така че следващия път, когато сте в офиса и обновявате статуса си в социалните мрежи, или четете за специфичните японски думи в интернет, не забравяйте: стоенето до късно може и да е рисково за вашето здраве.

Oще: бърнаут  бърн-аут  кароши  много работа  офис  прегорели  прегоряване  прегорял  прекалено много работа  преумора  преуморяване  работа  стрес  япония 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

6 Bichkiiata | 16.09.201619:19

Първоначално правителството документира няколкостотин подобни случая годишно, но към 2050-та броят случаи на "загинали от преумора" нараства до рекордните 2310, твърди доклад на японското министерство на труда.


винаги съм бил спокоен, защото България се движи с едно 30-35 години след останалия свят , е го и по-горе ясно се вижда, че данните са за 2050 година
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

5 dedo adji | 16.09.201611:55

Борис е абсолютно прав. Покойната ми баба казваше, че мързелът не мори а мъчи, но като гледам,има доста мазохисти.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 16.09.201609:57

важното е да се наблегне на основния смисъл на тезата в статията - от мързел никой не е умрял до сега.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 14.09.201612:32

Статията разглежда хората на бюро, които се претрепват от раббота без особена полза за обществото. Е защо да ги жалим. Трябва да се съкратят поне наполовина и да се пратят да вършат полезна работа, но законът на Паркинсън не дава, а и те ще се разпищят, че им нарушават правата. Прав е бай Миле, че у нас такова нещо не може да се случи, нашите чиновници могат да умрат от затлъстяване вследствие лежперлък. Но може да се случи на шивачките в гръцките цехове, който бухат по 12 часа без да ги пуснат до тоалета.
Иначе, аз всеки месец пиша на моите мотористи по 120-130 часа извънредни. Не, че ги отработват, но вършат работа, за разлика от тия по бюрата.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 28.08.2016, 08:59

2 Бай Миле | 14.09.201609:38

В моята служба никога няма да има такъв случай, сигурен съм. Много щастлив
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 14.09.201608:52

"Мексико, където работниците се трудят шокиращите 2246 часа годишно."

Кое му е шокиращото?
В една година има между 251 и 255 работни дни. Грубо сметнато мексиканците работят малко по-малко от 9 часа на ден или 44,5 часова работна седмица. Но понеже има разни празници тяхната седмица всъщност е 42,5 часова.
Впрочем европейските директиви ограничават работната седмица до максимум 48 часа.

Така че в Мексико може и да работят повече от останалите, но не е шокиращо.
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.