Митът за "пренаселената" планета | webcafe.bg
Webcafe

Митът за "пренаселената" планета

Webcafe, Вивиан Къминг, BBC.com 17.03.2016, 07:09 (обновена 19.03.2016, 08:22)
климат

Снимка: © Getty Images

Много или малко са 7 млрд. души?

Пренаселеност. Това е дума, която кара политиците да треперят. Нарастващото население на земята често се описва като "слона в стаята", когато се провеждат дискусии за бъдещето на планетата.

Често чувате хората да определят пренаселеността като най-голямата заплаха пред Земята. Можем ли обаче реално да описваме очевидния ръст на населението по този начин? Има ли наистина твърде много хора на планетата?

Ясно е за всички, че планетата не се разширява.

Пространството на Земята е ограничено, да не говорим за ограничените ресурси - храна, вода и енергия - които могат да поддържат човешкото население. Така че нарастващото човешко население трябва да представлява някаква заплаха за благосъстоянието на планетата Земя, нали?

Всъщност не е задължително.

"Не броят хора на планетата е проблем - а броят консуматори, както и мащабите и естеството на тяхната консумация", казва Дейвид Сатъртуейт, учен в Международния институт за околна среда и развитие в Лондон. Той цитира Ганди: "Светът има достатъчно за нуждите на всички, но недостатъчно за алчността на всички".

Броят "съвременни човешки същества" (Hоmo sapiens) на Земята е бил относително малък до сравнително скорo. Само преди 10 000 години е имало не повече от няколко милиона души на планетата. Пределът от един милиард не е бил преминат чак до началото на XIX век, a двата милиaрда са оставали недостижими до 20-те години на XX век.

В момента обаче населението на света е над 7.3 млрд. души. Според прогнозите на ООН, то може да достигне 9.7 млрд. през 2050-та и над 11 млрд. към 2100 година.

Ръстът на населението е прецедент и реално нямаме исторически пример, на който да се опрем, когато търсим ориентир за възможните последици.

С други думи, въпреки че на земята може да има над 11 млн. души в края на века, настоящите ни познания категорично не ни позволяват да предскажем дали подобно огромно население може да се поддържа - просто защото това никога не се е случвало до този момент.

Можем обаче да придобием представа, като се замислим къде нарастването на населението се очаква да бъде най-голямо в следващите години.

Сатъртуейт казва, че прогнозно населението ще нараства в следващите 2 десетилетия основно в градските центрове и то на страни с понастоящем ниски и средни доходи.

Но глобалният ефект от добавянето на няколко милиарда души към тези градски центрове може да е изненадващо малък.

Това е така, защото гражданите в страните с ниски и средни доходи в исторически план потребяват малко.

Емисиите на въглероден двуокис и други парникови газове са добра индикация доколко голямо е потреблението в един град.

"Знаем за градове в бедни държави, които имат емисии под 1 тон CO2-еквивалент на човек годишно", казва Сатъртуейт. "Градовете в богатите държави могат да достигат до 30 тона CO2-еквивалент на човек годишно".

Гражданите в по-богатите държави оставят много по-голям отпечатък върху планетата от тези в по-бедните страни - въпреки че има и изключения.

Копенхаген е столица на богата държава - Дания - докато Порто Алегре е център, където е фокусиран горния сегмент на средната класа в Бразилия. Стандартите на живот са високи и в двата града, но емисиите на глава от населението са относително ниски.

Сатъртуейт казва, че ако разгледаме начина на живот на хората, разликите между заможните и не толкова заможните групи са дори още по-драстични. Има много градски жители с ниски доходи, чието потребление е толкова малко, че те почти не допринасят за емисиите на парникови газове.

Поради това, свят с население от 11 млрд. души би могъл да не натовари кой знае колко ресурсите на планетата.

Светът обаче се променя.

Бедните градски центрове може и да не продължат траекторията си на нисковъглеродно развитие.

Реалното опасение е дали хората, живеещи в тези региони, няма да решат да се стремят към начина на живот и потреблението, считани в момента за нормални в богатите държави; според мнозина това би било напълно честно.

А ако го сторят, ефектът от ръста на градското население би могъл да е много по-голям.

Това съответства на общ модел, който се развива в последния век, обяснява Уил Стефен, пенсиониран професор от Школата за околна среда и общество "Фенър" към Австралийския национален университет.

Не ръстът на населението сам по себе си е проблемът, а по-скоро бързият ръст на глобалното потребление (който, естествено, е неравномерно разпределен).

Това води до неудобен извод: хората, живеещи в богати държави, трябва да играят своята роля за да може светът да поддържа многобройно човешко население.

Едва когато по-богатите групи са готови да възприемат нисковъглероден начин на живот и да позволят правителствата им да подкрепят подобен видимо непопулярен ход, ще можем да намалим напрежението в областта на глобалния климат, ресурсите и замърсяването.

Изследване от 2015-та в изданието Journal of Industrial Ecology разглежда екологичния ефект от перспективата на домакинствата. То поставя консумацията твърдо в центъра на вниманието. Анализът показва, че потребителите в домакинствата са отговорни за 60% от световните емисии на парникови газове и до 80% от световната употреба на земя, материали и вода.

Нещо повече, учените констатират, че отпечатъкът е неравномерно разпределен сред регионите, като по-богатите държави генерират най-голям ефект от единично домакинство.

Диана Иванова от Норвежкия университет по наука и технологии в Трондхайм, автор на изследването, обяснява, че констатациите произлизат от проста промяна на перспективата ни кой е отговорен за емисиите, свързани с производството на потребителски стоки.

"Всички ние предпочитаме да стоварваме вината на някой друг - на правителството, на бизнеса", твърди тя.

Например консуматорите на Запад може да смятат, че държавите, произвеждащи много потребителски стоки, като Китай, трябва да носят отговорността за емисиите, необходими за производството им.

Иванова и нейните колеги обаче твърдят, че самите потребители са също толкова отговорни. "Ако променим навиците си на потребление, това ще има драстичен ефект по отношение на отпечатъка ни върху околната среда".

Според този начин на мислене, трябва да има фундаментална промяна в основните ценности на развитите общества: дистанциране от материалното богатство и стремеж към модел, където благосъстоянието на човека и обществото се считат за най-важни.

Дори и тези промени да се случат, изглежда неверооятно планетата наистина да може да поддържа население от 11 млрд. души.

Стефен предлага да се стабилизира глобалното население, някъде около 9 млрд, и после да започне дълга, бавна тенденция към намаляване на населението.

Това обаче означава намаляване на нивата на раждаемост.

Всъщност има признаци, че това вече започва да се случва, въпреки че броят на населението като цяло продължава да нараства. Нивата на растеж на населението обаче се забавят от 60-те години насам и данните за раждаемостта на ООН показват, че в световен план тя е спаднала от 4.7 бебета на жена средно през 1970-1975 година до 2.6 през 2005-2010 година.

И все пак ще са нужни векове, за да се случи осезаемо намаляване на броя хора на планетата, казва Кори Брадшоу от университета в Аделаида, Австралия.

Тези тенденции са толкова дълбоки, смята той, че дори драстична катастрофа може да не промени насоката им.

В проучване от 2014-та Брадшоу стига до извода, че ако 2 млрд. души умрат утре - или ако всяко правителство възприеме спорни политики за раждаемост, като наскоро отменената в Китай практика на едно дете на семейство - пак ще има толкова, ако не и повече хора на Земята през 2100, колкото има в момента.

Това, което е спешно необходимо, в такъв случай, е начин за ускоряване на спада на раждаемостта.

Един от относително лесните начини за това е повишаването на статуса на жените, особено по отношение на образование и възможности за заетост, казва Стефен.

Според Фона за населението на ООН, 350 млн. жени в най-бедните държави не са желали последното си дете, но не са имали начин да предотвратят бременността. Ако нуждите на тези жени бъдат удовлетворени, това би имало сериозен ефект върху глобалните тенденции за ръст на населението.

Според тези аргументи, създаването на устойчив брой население включва поравно увеличаване на правата на жените и намаляване на потреблението на ресурси.

Но ако население от 11 млрд. е вероятно трудно за поддържане, колко души на теория може да живеят на Земята?

Брадшоу твърди, че е почти невъзможно да се отговори на този въпрос, защото това изцяло зависи от технологиите - като фермерство, производство на електричество и транспорт, както и от това колко хора сме склонни да обречем на живот в бедност или недохранване.

Много критици твърдят, че вече сме надхвърлили възможното население за устойчиво поддържане, като се има предвид начина на живот, който водят много от нас, както и нежеланието (а често и невъзножността) ни да го променим.

В подкрепа на тази теза, те изтъкват проблема с климатичните промени, кризата с изчезването на биоразнообразието, която се случва в момента, масовото замърсяване на океана, факта, че над 1 млрд. души вече гладуват, и че още 1 млрд. страдат от недостиг на храна.

Доклад от 2012 на ООН обобщава 65 различни прогнозни максимални устойчиви нива на население.

Най-честата прогноза е 8 млрд., което е малко повече от настоящия брой население. Прогнозите обаче варират от само 1 млрд. до шокиращите 1024 млрд. (упоменати в единично изследване).

Тези прогнози изцяло зависят от много хипотези, за които е трудно да се каже кои от тях са най-близо до реалността.

В крайна сметка реалният определящ фактор е как ще изберем да развиваме обществото.

Ако някои от нас (или всички) потребяваме много ресурси, максималният брой на възможно за устойчиво поддържане население ще е по-малък. Ако намерим начини всеки от нас да потребява по-малко, в идеалния случай, без да жертва личния си комфорт, Земята ще може да поддържа повече хора.

Промените в технологиите, които често са крайно непредсказуеми, също ще влияят на максималното население.

В началото на XX век, глобалният проблем с населението е в равна степен в плодородието на земята и в плодородието на жените.

Джордж Книбс в книгата си от 1928-ма "Сянката на световното бъдещето" твърди, че ако глобалното население достигне 7.8 млрд., територията на Земята ще се използва много по-ефективно.

Само три години по-късно Карл Бош печели Нобелова награда за участието си в разработката на химически торове, производството на които вероятно е допринесло повече от всичко друго за поддържането на драстичния растеж на населението през XX век.

В много далечно бъдеще, технологията може да доведе до много по-голямо устойчиво човешко население... Ако хората могат, в крайна сметка, да заживеят и извън планетата Земя.

И все пак, въпреки че мисията "Кеплер" на НАСА откри голям брой подобни на Земята планети, не знаем много за тях - и всички те са много далеч от досега ни. Затова пренасянето на друга планета не предлага непосредствено решение на проблемите ни.

В обозримо бъдеще, Земята е единственият ни дом - и трябва да намерим начин да живеем устойчиво на нея.

Изглежда очевидно, че това изисква намаляване на потреблението, особено по отношение на прехода към нисковъглероден начин на живот, и подобряване на статута на жените по света.

Едва когато направим тези неща, ще можем наистина да прогнозираме колко хора може да поддържа устойчиво нашата планета.

Oще: bbc  брой население  жени  земя  население  планета  потребление  права на хора  раждаемост  ресурси  свят 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

6 deowin | 17.03.201620:20

Само 2000лв на месец за час-два от нискоквалифицирания труд на среднист на ден?
Може би не са те взели сериозно, трябваше да поискаш 10000. Поне.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.01.2015, 18:38

5 Winora | 17.03.201619:51

"С други думи, въпреки че на земята може да има над 11 млн. души в края на века, настоящите ни познания категорично не ни позволяват да предскажем дали подобно огромно население може да се поддържа - просто защото това никога не се е случвало до този момент".

От поне две години предлагам на кафето да си вземат редактор, който да изчита всички писания, които публикуват, и който е да коригира правописните и фактологическите грешки. Предложих им своята фигура, като човек, завършил средно специално образование и обичащ да чете книги. Не. Досвидяха им се някакви си 2 000 лева на месец(това пари ли са?). И сега берат плодовете на своя дзифтарлък. В последно време публикуваните от тях материали са пълни с правописни и всякакви други грешки, но понеже четящите този сайт са останали твърде малко, на тях не им пука.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 17.03.201611:47

14/88
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

3 John Smith | 17.03.201611:30

Начи, кога цената на парфюмът ти е равен на годишната заплата в Судан, може да даваш акъл за намаляване на потреблението! Види ми се честно Идея
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 17:20

2 ММ | 17.03.201610:42

То не е въпросът само колко хора ще има през 2100 г, а какви ще бъдат тези хора. Африканците и арабите, част от източноевропейците, част от азиатците и част от латиноамериканците се отнасят с околната среда като скакалци. Те поголовно палят и изсичат горите , превръщат в блата реките изтребват животните.
И западноевропейците и северноамериканците са го правили това, преди стотина години. Нивото на съзнание им е било ниско. Сега обаче, да отсечеш дърво или да убиеш патица в ЗЕ или СА е общо взето същото, като да убиеш човек. Дори може по-тежко да го отнесеш.
За гореспоменатите региони няма шанс да се "цивилизоват" скоро. Азиатците, латиносите и източноевропейците има шанс да бъдат понатиснати и да започнат да се държат прилично. За арабеските и африканците няма как- там ислямът не позволява.
Описаното кой колко яде и кой колко произвежда е доста манипулативно. Хубаво, че поне е посочен "добрият пример Дания". Канада също е добре, мисля. САЩ и ЕС като цяло се стремят към някаква разумност.
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 06.05.2012, 10:11

1 Алекси Николов | 17.03.201609:41

изключително тъпа статия
   

оценка

+2 -3

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.