Възходът на неработещия мъж | webcafe.bg
Webcafe

Възходът на неработещия мъж

Дерек Томсън, "Атлантик", в. Сега 20.12.2014, 10:39 (обновена 22.12.2014, 08:47)
Брад Пит като Флойд от True Romance

Много мъже сметнаха, че ниско платената работа няма да подобри живота им отчасти защото дълбоките промени в американското общество направиха така, че да им е по-лесно да живеят, без да работят.

През 1974 г. радиоводещият Стъдс Търкел публикува книга с профили, в които хората говорят за това какво правят по цял ден и как се чувстват заради това, което правят. Заглавието на книгата бе просто "Да работиш". Съвсем подходящо.

Да работят - това правеха хората по цял ден, особено ако бяха мъже на 20, 30,40 или 50 г.

През 70-те г., както и в предишните десетилетия, около 95% от мъжете на възраст между 25 г. и 54 г. или работят, или активно си търсят ново работно място. Само 5,5% от тях са в категорията, наричана от икономистите "неактивна", тоест те са извън работната сила.

Но ако някой се опита да повтори проекта на Търкел през следващото десетилетие, ще трябва да намери друго заглавие. Във всяко десетилетия след 70-те г. на миналия век делът на неактивните мъже на възраст 25-54 г., които нито работят, нито си търсят работа, расте.

С всяко десетилетие да не работим се превръща все повече и повече в това, което правим по цял ден.

Както е видно, не става дума за краткосрочна промяна, а за структурно изменение. Официалното ниво на безработица се е качило на влакче на ужасите през последните 8 петилетки, но ръстът в неактивността на мъжете на средна възраст изкачва неотменно стръмен хълм. Нарастваше по време на Рейгъновото възстановяване, по време на Клинтъновата администрация, по време на рецесията от 1991 г., по време на рецесията от 2001 г. и по време на Голямата рецесия. Всъщност нивото на неактивност за мъжете на възраст 25-54 г. след края на Голямата рецесия (+1.7 процентни пункта) е по-високо, отколкото бе в хода й (+1.3 процентни пункта).

И така, защо изчезва работата за мъже?

В една великолепна поредица преди дни "Ню Йорк таймс" изследва географията, демографията и историите на неработещите американски мъже. И както написа Бинямин Епълбаум: "Много мъже сметнаха, че ниско платената работа няма да подобри живота им отчасти защото дълбоките промени в американското общество направиха така, че да им е по-лесно да живеят, без да работят.

Тези промени включват достъпа до федерални помощи за инвалиди, спада в браковете, което означава, че по-малко мъже издържат деца, и възхода на интернет, намалил чувството на изолация в резултат на безработицата".

Епълбаум признава, че бавната ерозия на работещия мъж не се дължи единствено на тези фактори. Не става дума само за спада в производството и за силите на глобализацията и технологиите, които едновременно унищожиха и обезцениха труда на хората с умения и трудов опит и ги прогониха от пазара на труда. Става дума и за структурата на нашата мрежа за социална сигурност (например помощите за хора с увреждания се отпускат само на инвалиди, които не работят), за увеличаването на броя на самотните майки, за евтините развлечения онлайн, които водят до разтуха и отвличане на вниманието.

Би било твърде силно да се каже, че стана по-лесно за мъжете да не работят. (Цената на здравните грижи например е твърде висока и за мнозина това е твърде унизително.) Но пък не е силно да се каже, че стана по-обичайно и някак приемливо за мъжете да не работят, особено в някои части на страната като например Източен Кентъки, където половината от младите мъже са безработни.

Ако погледнем към бъдещето, един от аспектите в намаляването на заетостта, на който не се обръща внимание, е идентичността. Ако бъдещето на заетостта не е така изрично свързано само с мъжете, то със сигурност изглежда свързано с традиционната идея за мъжествеността. Строителството и производството - две традиционно доминирани от мъже индустрии, загубиха 3 млн. работни места от 2008 г. до сега.

Повечето от тези работни места са мъртви вовеки веков

Междувременно единствените професии, от които се очаква да създадат повече от 100 000 работни места в следващото десетилетие, са медицинските асистенти, домашните медицински асистенти, медицинските секретари и маркетинговите специалисти, които се упражняват предимно от жени.

Може да ви звучи сантиментално да си говорим за гордост и идентичност на фона на големите тенденции като спад в заплащането на мъжете с основно образование или ниската степен на автоматизация на работните места с ниско заплащане. Но според някои икономисти идентичността играе ключова роля в икономиката. "Част от спада в заетостта сред младите мъже е резултат от несъответствие между идентичност и очаквания", казва Лорънс Кац, преподавател по икономика в Харвард. "Професията на медицински техник носи белега на женска професия. Ръст се забелязва само в професии, смятани за женски - образование, здравеопазване, правителство".

Икономиката не просто загърбва мъжете. Тя загърбва мъжествеността. Машините заместват мускулите, движили икономиката на 20-и век, и разчистват пътя към заетост, която изисква по-фин човешки допир.

Oще: безработица  безработица в сащ  еманципация  неработещият мъж  преофесии  работа  тенденции 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

20 deowin | 23.12.201423:09

>Работата по дефиниция е: „Дейност, която извършваш, ама не искаш да я вършиш, но я вършиш, защото за това ти плащат.“

Искрено съжалявам хора като теб, за които това наистина е дефиницията на "работа".
Но за немалко други хора не е това.
Работата може да е приятна, може да е забавна, може да ти дава удовлетворение, което е немислимо и непостижимо с лежане, пиене на кафе, сърфиране в нета или четене на книги.
Но, да - иска се да си друг вид човек.
Апропо, всичките ми различни мечти/планове за пенсиониране са свързани с един или друг вид работа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

19 strawsPulledAtRandom | 23.12.201415:46

А! И весели празници!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

18 strawsPulledAtRandom | 23.12.201415:46

Роуан, не си съвсем прав за прекараното време. Специално при програмирането не може да се определи "нормата". По отношение на количеството няма как да се даде точна оценка колко време трябва за анализа или написването на дадена фукционалност или оправянето на някое просто на пръв поглед бъгче. Още по-трудно е да се определи норма спрямо качеството на това, което си направил. Нещата са страшно относителни и в една по-голяма фирма няма как да се разпредели работата равномерно (както и хората няма как да работят еднакво). Затова всички стоим по около 8 часа и сами решаваме дали през това време да кодим без да вдигаме поглед или да пишем по форумите. Все пак, резултатът в по-глобален план се вижда - кой колко и каква работа е свършил. Оттам се определя и заплатата ни. Не ни гледат да сме точно по 8 часа на ден. Някои стоят по 6-7, други по 10. Все пак, очаква се да сме в офиса, а не просто да си вършим работата онлайн, защото комуникацията очи в очи е по-бърза и ефективна. А и аз самият не бих искал да работя от къщи, по ред причини. И това, което ти каза за 35-те часа на твоя приятел до голяма степен неофициално важи и за нашата фирма и за голяма част от тези, в които имама познати, макар по договор да имам някакво работно време (честна дума, не зная какво е). Всички тези неща са известни и на шефовете ми, почти всички мениджъри са били програмисти, а не спуснати с парашут и знаят всичко това. В общи линии, специално в нашия бранш, не се чувстваме особено несвободни, макар винаги да има нещо, което може да се подобри. Затова и не мрънкам особено против системата - като студент съм работил и нископлатена работа и зная каква е разликата. Ако се наложи, пак бих работил каквото намеря, ако трябва плочки ще лепя и шпакловки ще правя, но не бих стоял на соц. помощи. Всеки човек е различен, аз например дори отначало да се чувствам свободен, реално няма да съм такъв, защото ще съм жалък зависим от подаянията на останалите. Помощите за безработица след един определен период са милостиня, а не право на индивида. Ако светът се е развил технологично, то заслугата за това е на хора, които са работили, вмето да люпят семки. Споделям мнението ти за ползата и удоволствието от това да отделяш време за мислене, за изкуството и т.н., но малко хора го заслужават априори. Останалите трябва да си го спечелим.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

17 Оня Дето Го Трият | 23.12.201415:00

Ааааа не, държавническата мисъл в действие Много щастлив
"...Една обикновена магазинерка дреме в магазина за дрехи всеки ден между 13.00 и 16.00 без да влезе нито един клиент. Защо?.."

Защо наистина? Не може ли дрехи да има само сутрин между 7 и 8 (като през купонната система), а ние да се вием на безкрайни опашки?
Така де, иначе магазинерката е поробена на своя шеф. Да освободим поробените магазинерки, купувайте дрехи само сутрин и всички заедно смешник

Господи, такива идиоти получават държавна заплата, жално ми е да си представя пък какви неща творят в държавната си служба. Вероятно същите умотворения пишат и в разните наредби,а ние се чудим защо всичко е толкова объркано Реве или много тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

16 Rowan | 23.12.201414:50

Сламка, забавното е, че и шефът ти се пита същото, а отговорът е много елементарен. Там си въпросните 8 часа, за да си подчинен. Защото през тези 8 часа, ако поискаш да мръднеш някъде, трябва да питаш. Защото не е важно само какво ще изработиш, а е важно и да си подчинен. И шефът ти е подчинен, ако и да няма негов си шеф на място, по телефона е контролиран. Важното е да не се чувстваш свободен човек, а да си подчинен. Независимо дали работиш за 500 или за 5 000 на месец. В този ред на мисли, чао от мен и весели празници! Предпразнично се наработих, пуснах си хората и теглих една майна на моя шеф… наум Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

15 Rowan | 23.12.201414:35

Сламка, малко разпокъсано го давам, ама и аз си отбивам моите 8 часа, пък и разни деца се намесват в разговора ни.

Сети се за една основателна причина, да си там, където кодиш от 9 до 18 с час обедна почивка? Защо точно тези 8 часа трябва да кодиш, а не ти се спусне норма за седмицата, която да си я покриеш и после да правиш каквото си поискаш? И не е само твоята професия такава. Но хората си седят на бюрата, идват по график, хранят се по график и си тръгват по график. Живееш по график, който няма никакъв смисъл за производителността на труда ти, нито за качеството на произведеното от теб. Мой приятел в Германия има да коди 35 часа на седмица. Кога ще си ги изкоди си е негова работа, но трябва да стои в офиса 35 часа на седмица. И това е първата стъпка към личната свобода на индивида, следващата ще е нормата – толкова трябва да изкодиш: кога и къде да си е твой проблем.

Остави коденето и другите нет-професии. Една обикновена магазинерка дреме в магазина за дрехи всеки ден между 13.00 и 16.00 без да влезе нито един клиент. Защо? Защо е толкова важно да дремем някъде точно 8 часа, при условие, че не вършим нищо през повечето време? Пробвай да питаш шефа си и ще останеш изумен от отговора - "Не знам". Обаче иска от теб да си там въпросните 8 часа...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

14 Оня Дето Го Трият | 23.12.201413:34

Ето вече един възропта против това друг да му определя колко да му бъде достатъчно Намига

Сега остава и тия дето оплакват поробването на днешните трудещи се да посочат в коя друга епоха в световната история работния ден на просотолюдието е бил ограничен до 8 часа и в останалото време да разполагат както сиискат
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

13 Citizen X | 23.12.201413:33

Процесът е доста комплексен... Аутсорса на производството на стоки и услуги на други континенти, свитото потребление, силовото налагане на модели за подражание, особено при по-младите, увеличението на нивото на позиции, които могат да бъдат упражнявани изцяло онлайн (не е от упоменатите), умишленото оттегляне от общите социални плащания - осигуровки, застраховки и пр. дават този облик. По принцип, води се добър признак, когато голяма част от народонаселението има и такава свобода - да избира дали да се труди. А и нека не забравяме, че според изследвания от преди 4-5 години, спестяванията на средното домакинство в Европа са около 34 500е. Факт е, че растат поколения доста толерирани откъм трудова заетост...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

12 Rowan | 23.12.201413:32

Сламка, сорка за грешката с Бички. За другото – малцина са способни да си прекарат линията, на повечето им е прекарана отвън. Формирането на ценностната система на обществото е комплексен процес, започващ от възпитанието в семейството. минаващ през показваното от медиите и завършващ с поведението на елита. А ценностната система формира потребностите, чието удовлетворяване прави индивида щастлив.

Не е въпросът да живееш с по-малко пари, а да намериш балансът между парите и свободното време. Съвременната ценностна система на западното общество жертва времето за сметка на придобивките. Да имаш повече и повече… Истината е, че по този път никога няма да имаш достатъчно. Винаги ще има някой друг с по-хубави неща от твоите и никога няма да бъдеш щастлив.

Когато и ако го осъзнае човек, едва тогава може да тегли една майна на системата, да си подхване нещо свое, сам да си определя свободното време и с колко пари да разполага.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

11 strawsPulledAtRandom | 23.12.201412:50

За съжаление ме бъркаш, може би с Бичкията - не живея в Канада, а близо до Канала Смее се и свъсем не в голям апартамент. Действително бих могъл да живея и с по-малко пари (макар че съвсем не си купувам излишни джаджи или дрехи), но пък няма да мога да си позволя да правя неща, които обичам, а изискват средства. Вярно, че времето със семейството е от първостепенно значение, но все пак трябва да му дадеш някаква базова финансова стабилност, а и човек има нужда и от пътувания, хобита и т.н., а те струват пари. Въпросът е в баланса между тях. Всеки избира за себе си къде ще прекара линията.
По-сериозното нещо, което ти спомена, са промените в технологиите и обществото. За съжаление си прав, с нарастване на производителността на труда не намаля работното време, защото са необходими все по-квалифицирани служители, а много по-ефективно е един човек да е добър в областта си и да работи по 8 часа, вместо двама неопитни да се опитат да свършат неговата работа за същите пари (няма да са им необходими по 2 х 4 часа, а повече). Кофти наистина, а в момента едва ли има алтернатива, дори да игнорираме всички конспиративни теории за лошите корпорации. Все пак, технологиите направиха живота ни много по-лесен, отколкото може би си даваме сметка. В момента ми текат 8-те работни часа, но не блъскам с кирката в мината, а си почивам между коденето и обменям идеи. А и намирам известно удовлетворение в работата си, така че не смятам, че 8 часа дневно натежават повече от някоя разходчица в държава по избор, едно допълнително море, пари за интересни спортове, малко по-хубава храна и прочее благини, които получавам в замяна. Въпросът е да се направи така, че да има баланс, а не социалните помощи да са почти равни на доходите на работещите и да обезсмислят избора ми. Защото какво правим, когато наново отркием комунизма (този път по западен модел) и критично голяма маса хора реши, че не иска да работи?
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.