Човекът, който спаси света от ядрена катастрофа | webcafe.bg
Webcafe

Човекът, който спаси света от ядрена катастрофа

Webcafe
26.09.2017, 10:26 (обновена 28.09.2017, 12:12)
Станислав Петров

На 26 септември 1983 година един обикновен човек спасява планетата от ядрена война. Това е съветският военнослужещ Станислав Петров, който не получава никакви награди или почести за постъпката си, а остава анонимен през целия си живот. Дори новината за смъртта му бе разпространена едва шест месеца по-късно.

Стана ясно, че героят вече не е между живите тези дни, когато наближава годишнината от 26 септември и журналистите са започнали отново да го търсят. Преди 34 години Станислав Петров е на смяна в руски център за ранно предупреждение за ядрена заплаха. Компютрите показват, че САЩ са изстреляли ракети към СССР, но той не се доверява на системата и решава, че сигналите, получени от радарите са грешни.

Информацията е била, че САЩ са изстреляли десетки ядрени ракети срещу СССР. Според процедурата Петров е трябвало веднага да се обади в Кремъл, времето за вземане на решение - дали да се изпратят атомни бомби към Америка и Европа е било в рамките на 15 минути.

За няколко минути, малко след 0,15 часа, когато получава първия сигнал, Петров спасява планетата от ядрена катастрофа.

Впоследствие, когато става ясно, че сигналът е бил грешка на системата, той не получава похвала от началниците си. Напротив, военният е порицан заради това, че не е изпълнил стандартната история. Неговата история се пази в тайна до разпадането на СССР. Но и след това, в Русия рядко се споменава името на Петров. Военният е получавал отличия в чужбина, но никога в родината.

Петров живее във Фрязино, градче на двадесетина километра от Москва. Историята му е разказана от световни медии като BBC, Corriere della sera и др. Тя развълнува много хора и някои асоциации за използване на ядрената енергия за мирни цели му присъждат награди, включително и парични. Най-вероятно те са му били доста полезни в последните месеци от живота му.

Петров живее в типична панелка, с каквито е пълно руското градче. Той е тих, скромен, незабележим, няколко години преди смъртта му вече се вижда, че болестта е част от живота му. Не обича да говори. За себе си твърди: "Не, аз не съм направил нищо особено, просто си свърших работата. Оказах се точния човек на точното място в точния момент".

В действителност планетата е имала огромна доза късмет, че тогава на смяна не е бил редови военен. Петров е анализатор и онази нощ поема дежурството случайно, замествайки един от титулярите. Друг на негово място просто би проконтролирал постъпващите сигнали (нещо, което той прави), и след това би приложил правилника, информирайки началниците си. "Идват американски ракети. Ще достигнат съветска територия след 25/30 минути".Петров обаче реагира различно, с голям професионализъм.

Всъщност той не вярва, че САЩ наистина може да нападнат. "А ако го бяха направили, нямаше да изстрелят само шепа ракети" - обяснява в интервю, дадено преди година. Затова на 26 септември 1983 година е убеден, че става дума за "авария в системата" и не казва на началниците си, че идва истинска атака. И така спасява планетата.

Станислав Петров в по-напреднала възраст

Само 25 дни преди тази дата, на 1 септември, руски изтребител сваля южнокорейски пътнически самолет с 269 души на борда, навлязъл във въздушното пространство на СССР.

Това са годините на желязната завеса, на власт са хора, верни на партията, които обаче не се отличават с особена интелигентност или компетентност. Параноята е много силна, а кризата между Запада и Изтока е в разгара си. През 1983 година генералният секретар Юрий Андропов е постоянно в болница.

Огромната разлика между случаите от 1 септември и 26 септември е, че на първи на смяна е бил не някой като Петров, а "дисциплиниран" военен, нещо като "кон с капаци", който веднага рапортува пред началниците. Летателен апарат, вероятно американски шпионски самолет е навлязъл във въздушното пространство на родината. Съответно генералите и политиците действат по план. Няколко минути след сигнала майор Генадий Осипович, който със своя СУ-15 лети близо до гражданския самолет, получава заповед да нападне натрапника.

"Не казах на командването, че ставаше въпрос за Boeing, защото никой не ме беше питал" - оправдава се пилотът впоследствие. Южнокорейският самолет пада в Японско море, всички на борда загиват.

По-късно Осипович обяснява, че все пак е докладвал на земята, че самолетът е пътнически. Отговорът е недвусмислен: "Съсечи го!" Пилотът е награден за добра служба, за разлика от Петров, който спасява милиони човешки животи.

Петров е постъпил така, именно защото не е бил "кон с капаци". Времето за отговор на ядрена атака е изключително малко. На ракетите им е нужен по-малко от половин час, за да стигнат от Русия до САЩ. За минути се проверява дали всички параметри са ОК. След това по процедура дежурният се обажда в Москва и информацията отива на най-високо ниво.

Ако е посред нощ, се събужда генералния секретар (днес биха уведомили президента Путин) и трябва веднага да се вземе решение. Малко вероятно е военни и бивши агенти на КГБ, като Андропов в случая, да поставят под съмнение процедурата.

В този момент на 1983 година напрежението е много високо, шест месеца по-рано Рейгън е обявил СССР за "империя на злото", а Андропов е убеден, че американците искат да нападнат. Отговорът на една евентуална атака би бил масивен със сигурност: десетки съветски ракети щяха да полетят към САЩ. Вашингтон също щеше да отговори с изстрелване на своите ядрени глави (този път наистина). Това би бил краят на планетата.

Но Петров не е бил вчерашен. На контролното място, където стои, пристига сигналът, толкова очакван и толкова притеснителен: "Запали се червена светлина, знак, че е тръгнала ракета. Всички се обърнаха към мен, в очакване на заповед" - разказва военният. "Веднага започнахме да проверяваме как работи системата, състояща се общо от 29 нива" - разказва. Броени минути и светва още една светлина, после още една. "Нямаше съмнение, системата твърдеше, че са тръгнали много ракети от една и съща база" - спомня си Петров. "Комуникация от наша страна щеше да даде на главнокомандващите само 12 минути за действие. После щеше да бъде твърде късно".

Петров обаче е сигурен, че сигналът е грешен, въпреки всичко. "Бях анализатор, бях убеден, че става дума за грешка, интуицията ми го подсказваше". Затова съобщава за проблеми във функционирането на системата.

Станислав Петров получава награда за мир в Германия

"Петнадесетте минути чакане след това бяха безкрайни. Ами ако се бяхме объркали? Но никаква ракета не стигна до СССР" - преживява отново случката военният.

Впоследствие става ясно, че системата се е объркала поради отблясъци светлина от облаците. Петров не е награден, ако е бил прав, значи някой друг е сбъркал при проектирането на системата, може би някой високопоставен служител. Така всичко се покрива и свършва сред историите с гриф "строго секретно".

"Накрая, когато се пенсионирах, дори не ми дадоха полагащото ми се повишение в генерал" - разказва. До края на живота си Петров живее в панелката във Фрязино. През последните години здравето му се влошава и синът му Дмитрий го праща няколко пъти в болница.

На 19 май тази година той умира, а малцина разбраха изобщо, че човекът, спасил света от ядрена катастрофа преди 34 години, си е отишъл от него.

Oще: 26 септември 1983  владимир путин  генадий осипович  империя на злото  москва  почина станислав петров  роналд рейгън  русия  сваленият южнокорейски пътнически самолет  система за противоракетна отбрана  ссср  станислав петров  су-15  той спаси света от ядрена катастрофа  фрязино  юрий андропов  ядрена катастрофа 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

5 паяка | 26.09.201716:49

Колкото и да са луди главнокомандващите на Русия и на САЩ, няма да предприемат нищо драстично и опасно помежду си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

4 deaf | 26.09.201713:05

Поредната изсмукана от пръстите инфарктна история! Нета е пълен с такива. Няма начин ядрените Свръх-сили да не са изработили технически механизъм за предотвратяване на подобни инциденти. Те може да се мразят и ненавиждат,но не са суицидни кретени готови да се самоунищожат поради техническа грешка! Че и Земята да унищожат! Айде по-сериозно! НЕ!
   

оценка

+0 -4

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

3 dedogo6 | 26.09.201713:04

поклон поклон поклон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

2 TheRock | 26.09.201712:20

За този човек трябва да се знае повече , а не за Калашников.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.04.2014, 10:15

1 nikoko | 26.09.201711:47

Eй хора човека не е спасил планетата , а е спасил човешкия боклук който лази по нея . Ако не се вземем в ръце планетата ще я има доста след изчезването на човека.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.