Жертвите сами са си виновни | webcafe.bg
Webcafe

Жертвите сами са си виновни

Webcafe, Guardian
31.08.2016, 18:47 (обновена 03.09.2016, 11:16)
диктатура

Снимка: © GettyImages.com

Демонстранти са задържани от полицията в Буенос Айрес по време на т.нар. "Мръсна война" в Аржентина. През 1976-та един военен преврат се превръща в кървава 7-годишна диктатура, от чиито последици страната още не може да се отърве. Поне 30 000 души тогава "изчезват"

Аржентина се отличава от повечето държави, преживели масови убийства при брутална диктатура.

Страната успя не само да пъхне голям процент от бившите мъчители зад решетките, но и да изгради консенсус сред всички политически партии, че военният режим от 1976-83 г. е реализирал версия на геноцид в нацистки стил, лишен от каквото и да е морално оправдание.

Диктаторът Хорхе Видела бе съден само две години след възстановяването на демокрацията.

Оттогава над 1000 други бивши офицери бяха изправени пред съда, което прави страната изключение сред бившите южноамерикански диктатури. Чили постигна сходен брой присъди, но диктаторът Аугусто Пиночет умря, без дори за ден да бъде разпитан по каквито и да е обвинения.

В Бразилия и Уругвай, където все още е в сила амнистията, мъчителите получиха опрощение, за да се постигне гладък преход към демокрация.

Но консенсусът в Аржентина за осъждането на диктатурата, довела до ужасни престъпления, изведнъж бе разклатен от десноцентристкия президент Маурисио Макри.

Маурисио Макри, президент на Аржентина / Getty Images

По-рано този месец Макри опъна нервите на защитниците на човешките права, когато видимо изрази съмнение в отдавна общоприетото историческо разбиране, че поне 30 000 души са загинали през времето на диктатурата.

Запитан в интервю за Buzzfeed колко хса жертвите, той сопнато отговори: "Нямам представа. Това е дебат, в който няма да се включвам, независимо дали са били 9 000 или 30 000."

Някои симпатизанти на тогавашния режим отдавна говорят със съмнения за броя изчезнали, но Макри е човекът, който за първи път използва подобна реторика на отричането в политически дискурс.

Марио Раналети, професор по история в университета "Трес де Фебреро", е специалист по анализа на начина на мислене на аржентинските групи, отричащи престъпленията на режима.

"Те смятат военните репресии за добър и морално неподлежащ на съмнение акт", коментира той. "За тях студената война е била религиозна война".

Дори днес Раналети среща аржентинци, които твърдят, че "трябваше да ги избият всичките".

Споменатата от Макри цифра 9 000 е свързана със списъка, съставен в първите години на демокрацията от Националната комисия по изчезналите хора (CONADEP).

Отдавна обявен от скептиците за единствен валиден брой, списъкът никога не е бил замислян да бъде окончателен. Самите военни съобщават пред чилийското разузнаване за 22 000 убийства в средата на 1978-ма.

Година по-рано диктатурата вече е информирала папския нунций в Буенос Айрес, че е убила 15 000 души, показват разсекретени американски документи.

Все още продължава работата по идентификацията на човешките тленни останки в необозначени общи гробове.

Списъкът на CONADEP не включва онези жертви, чиито тела са били върнати на семействата им - или несъмнено огромния брой неоповестени жертви.

Взети заедно, подобни фактори правят бройката 30 000. Толкова са жертвите и според активистите за защита на правата на човека. Вероятно цифрата би могла да бъде доуточнена от научни изследвания, но никога досега този брой не е било подлаган на съмнение от действащ президент.

Употребата на понятието "мръсна война" от страна на Макри също приглася на отрицателския начин на мислене, според който не е имало геноцид - а само вътрешна борба между диктатурата и терористи.

Донякъде точно за да спре подобни разпространяващи се отрицания на историческото минало, върховният съд на Аржентина реши през 2009-та, че убийствата от диктатурата през 1976 и 1983 представляват "престъпления срещу човечеството в рамките на геноцид".

Разделението сред населението за престъпленията от ерата на диктатурата експлодира в словесни сблъсъци миналия четвъртък в централния град Кордоба, след като съдиите произнесоха 28 доживотни присъди на бивши офицери, признати за виновни за 365 убийства в лагера на смъртта "Ла Перла" в града.

Извън съдебната зала, провоенната активистка Сесилия Пандо отправи сериозни обиди към Естела де Карлото - 85-годишната председателка на "Бабите от Майския площад".

Демонстрация на площад в Буенос Айдрес, Аржентина, март, 1986-та. След края на диктатурата "баби" търсят своите внуци, които са родени от убитите от диктатурата деца. Внуците, много от тях родени в затвора, са раздавани за осиновяване на бездетни военни / Getty Images

Това е група героични баби, които над четири десетилетия търсят 120 от внуците си от семейства, на които са били дадени, след като майките им били убити веднага след раждането.

"Те не бяха млади идеалисти, бяха терористи", крещеше Пандо срещу старата баба, визирайки "изчезналите" деца на Карлото и хиляди други майки.

Вероятно събрала смелост от скорошните срещи с министъра на правосъдието на Макри - Герман Гаравано, Пандо изразяваше убеждение, твърдо отстоявано от симпатизаторите на режима, че почти никой - или само малцина - от убитите от военните са били невинни жертви.

Американското посолство в Буенос Айрес по същото време обаче съобщава друго: аржентинските военни бързо елиминират няколкостотин партизани, които са се занимавали с въоръжени действия, след което започват да убиват хиляди други младежи, които не са свързани с каквато и да е форма на насилие.

"Малцина от тези, които изчезнаха от средата на 1977, биха могли да се считат за терористи или заплаха за сигурността," гласи грама на Държавния департамент на САЩ, наскоро разсекретена от Барак Обама след посещението му в Аржентина през март.

Броят на убитите оборва всякакви твърдения, че става дума за война.

В доклад от 1980, озаглавен "Тероризмът в Аржентина", диктатурата твърди, че партизани са убили само 687 души през 70-те години, сравнени с 22 000 души, които диктатурата е заявила на чилийското разузнаване, че е "елиминирала" само през 1978 г.

В лагера на смъртта "Есма" в столицата Буенос Айрес поне 3000 цивилни са убити от диктатурата. Но само един офицер от "Есма", лейтенант Хорхе Майол, загива в сблъсък с партизани през 1976.

Военните са имали много по-мащабни цели от партизанските групи, които през 1976 вече са разпръснати.

Режимът открито се зарича тогава да отбранява "западната и християнската цивилизация", като превърне Аржентина в "морален резерват на западния свят."

За да се постигне това, хиляди младежи с идеи, заимствани от американската хипи-култура, Париж от май 1968 и кубинската революция, намират смъртта си.

"Нашата християнска идентичност беше изложена на опасност", свидетелства шефът на полицията Мигел Ечеколас по време на процеса срещу него, като целува бялата си молитвена броеница пред съдиите.

Хора като Ечеколас са "политически затворници", които би трябвало да получат амнистия, казват активисти-защитници на диктатурата, чиито позиции изглежда се подкрепят поне донякъде от правителството на Макри.

Виктория Виларуел смята, че партизаните, а не военните, са извършители престъпления срещу човечеството.

Тя представлява CELTYV (Център за юридически изследвания на тероризма и жертвите му), група, бореща се за подновяване на процесите срещу бивши партизани, въпреки че върховният съд категорично прие, че партизанските действия са били обикновени престъпления, които отдавна са с изтекла давност.

Тези възгледи изглежда се радват на симпатии в част от администрацията на Макри. "Това, за което се борят, е напълно основателно - признанието за убийствата на граждани от терористични групи", твърди и Клаудио Авруй, министърът по въпросите на правата на човека, който се е срещал с Виларуел.

Алехандро Розичнер е автор на речите на Макри и дългогодишен личен приятел на президента.

Фисолоф, който говори открито за употребата си на марихуана, той смята, че Аржентина твърде дълго се фокусира върху 70-те години. "Това е свързано с поддържането на отворен прозореца към миналото, но тази страница от историята определено не е затворена," казва той.

Подобни твърдения предизвикват болезнени въздишки от баба Карлото. "За мен и за други майки, баби и деца на изчезнали хора това не е минало," коментира тя.

"Какво твърдят те с този нов език, който иползват за правата на човека?" пита Карлото.

"Защо се срещат с представители на групи, които твърдят, че осъдените убийци са политически затворници? Те не са политически затворници, а убийци и извършители на геноцид, отвратителни убийци, които отказват да признаят на кого са дали нашите внуци".

Карлото е открила внука си едва преди две години, 36 години след като военните убиват дъщеря й в един от лагерите на смъртта.

Според нея 280 изчезнали деца все още предстои да бъдат открити.

Oще: аржентина  власт  диктатори  жертви на диктатура  маурисио макри  уругвай 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

1 Pavur Pezev | 01.09.201608:47

в уругвай,аржентина и чили и досега пакитата,арабите и неграта са под санитарния минимум.за да се докопаш до буенос айрес и да започнеш да се възползваш от системата,трябва преди това да побачкаш пет години долу около огнена земя в мините и в гората.
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.