„Ислямска държава“, сайонара | webcafe.bg
Webcafe

„Ислямска държава“, сайонара

Webcafe.bg, по Reuters 25.01.2015, 19:13 (обновена 28.01.2015, 08:10)
Кенджи Гото

Извинявайки се публично за проблемите, които синът й е създал на страната, Юнко Ишидо, майката на заложника Кенджи Гото, каза, че разбира напълно, че според някои хора синът й е действал глупаво и безотговорно.

Видеоклиповете на „Ислямска държава" винаги имат плашещи сходства: заложници, коленичили в кафяви или оранжеви комбинезони и облечен в черно мъж, заплашващ с обезглавяване. Този път обаче жертвите са японци, а реакцията на правителството и на сънародниците им показва основни разлики от Запада.

Тези разлики може да имат стратегически ефект и за политиката в самата Япония, и за подкрепата за американската политика в Близкия изток.

Преговори и откуп

Отдавна заявена политика на САЩ е, че те не преговарят с терористи и не плащат откупи. И всички ясно разбират, че САЩ ще използват единствено военните си ресурси като средство за освобождаване на заложници.

Идеята да не се преговаря в криза е нещо чуждо за Япония. За разлика от САЩ, японското правителство направи всичко по силите си да преговаря, както с похитителите, така и с обществеността в Япония.

Говорителят на правителството Йошихиде Суга подчерта в петък, че Япония пробва всякакви възможни канали и средства, за да се свърже с хората, държащи заложниците - Харуна Юкава и Кенджи Гото. "Ислямска държава" искаше 200 милиона долара, за да ги освободи и след като срокът за плащане изтече, бе убит оръжейният бизнесмен Юкава.

Японският до голяма степен контролиран от държавата телевизионен канал NHK показа заминаването на втория по важност представител на Министерството на външните работи на страната за Аман.

Японското правителство показно избягваше въпроса за плащане на откуп. Суга заобиколи темата по време на пресконференция. Плащането на откуп обаче не е табу; известно е, че Япония е плащала за освобождаването на заложници, държани в Киргизтан през 1999.

Обществеността в Япония като цяло приема плащането на откуп срещу връщането на жертви на отвличания на места като Филипините, както и факта, че връщането на японски граждани, отвлечени преди години от Северна Корея, е свързано с някаква форма на финансово споразумение.

За разлика от възгледа, към който се придържат много американци, че откупът означава да отстъпиш пред терористите, размяната на пари срещу животи напълно се вмества в японската етика на компромиси. Усложнението в настоящата ситуация е натискът от САЩ техният съюзник да се придържа към американските методи и сценарии за действие в такива ситуации.

Жертви на американски натиск над Япония?

Ужасът около обезглавявания е напълно еднакъв и сред американците, и сред японците. Последващите емоции обаче са различни. За разлика от САЩ, където голяма част от обществеността реагира с възобновена решителност, много японци не одобряват особено желанието на тяхното правителство да се ангажира с проблема в Близкия изток. Вместо да се възприемат като играчи на световната сцена, мнозина обвиняват Япония за участието си там, подвеждайки се по манипулацията на Америка и въвличайки страната си в проблеми, които реално не я засягат.

Темата за първи път бе повдигната през 2003, когато по настояване на Джордж Буш-младши, Япония се присъедини към "коалицията на желаещите" в Ирак и изпрати първите си войски в чужбина без решение на ООН от Втората световна война насам. И заминаването им се случи в контекста на завръщането на японски заложник от Северна Корея.

Японската гражданка бе освободена заедно със съпруга си-американец, дезертьор от армията на САЩ, на който Америка разреши да остане да живее в Япония, без да бъде изправен пред военен съд. Някои приеха това за размяна на услуги между двете страни.

Политически предизвикателства в Япония

Премиерът Шинзо Абе базира външната си политика на възприемането на по-активна глобална роля от Япония. Абе всъщност по време на кризата със заложниците се намираше в Близкия Изток, обещавайки $200 млн. под формата на помощи (без оръжие) на държави, борещи се с "Ислямска държава".

Това, че поисканият откуп е идентичен на сумата предложена финансова помощ, не остана незабелязано за японците. Това накара правителството да заяви, че исканията на терористите са били базирани на "недоразумение", и че помощта би била използвана само за хуманитарни нужди.

"По никакъв начин не се опитваме да убиваме хора в мюсюлманския свят," каза говорител на японския кабинет. Справянето с кризата със заложниците и преодоляването на последиците от нея е сериозно политическо предизвикателство за японския премиер и би могло да ограничи свободата му да действа и в бъдеще в подкрепа на стратегията на САЩ в Близкия Изток.

Лични реакции

На по-лично ниво в Япония има противоречиви мнения за ситуацията със заложниците, като по-голямо съчувствие е отредено на тези, които се приемат за "по-големи жертви" от другите. Като краен пример например могат да се посочат японците, отвлечени в Северна Корея не по своя вина.

В сегашния случай японците задават повече въпроси. Изявлението на майката на един от заложниците, че синът й е заминал за Сирия да спасява свой колега - Харуна Юкава, с идеята, че "ако може да говори директно с "Ислямска държава", би могъл да ги убеди и да ги накара да разберат," подчертава опасенията, които много японци имат към това защо страната им се забърква в глобални събития на база толкова наивни индивидуални действия на неин гражданин.

Ще е трудно за някои японци да избегнат думата "егоизъм" поне в разговори на четири очи.

Наистина, извинявайки се публично за проблемите, които синът й е създал на страната, Юнко Ишидо, майката на заложника Кенджи Гото, каза, че разбира напълно, че според някои хора синът й е действал глупаво и безотговорно.

Японците имат дълга памет; повечето жители на страната помнят случая с трима млади японски журналисти на свободна практика, държани като заложници в Ирак през 2004 от група, протестираща срещу участието на страната във войната. Те бяха освободени при неуточнени условия (подозира се, че срещу откуп), само за да бъдат изправени пред публична критика при завръщането си, че са опозорили родината си. Обезглавяването в Ирак през 2004 на друг японски заложник доведе до подобни реакции.

Трагедията си е трагедия, няма спор. Но реакцията на правителството и населението на една държава на подобни събития може сериозно да повлияе на цялостната политика. Начинът, по който Япония ще се справи с изхода от сегашната криза, ще има последици за премиера й, както и за нивото на подкрепа на стратегията на САЩ, която страната ще осигурява в бъдеще.

* сайонара - довиждане, японски ез.

Oще: джихад  заложници  идил  ислямска държава  криза  сащ  тероризъм  япония 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

2 Шамито | 26.01.201516:01

Чудя се на японските ценности дали 200 милиона долара за налагане на американските ценности в Близкия Изток,а пък толкова се колебаха и търсеха контакт с джихадистите за да ги уверят ,че няма да отстъпят от своите погрешни действия.Ами кажете ,че не Ви пука за дадената личност в името на Вашата политика.Извод–Япония определи че 200 милиона са много за два човешки живота.Интересно ако бяха децата на Обама или на японския премиер.На японския император няма да отидат там–ще чакат тати да умре за да го наследят и налагат чужди демократични ценности.С уважение.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

1 Dimitar Stamboliyski | 26.01.201511:08

Ега ти и заглавиетo...
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.