Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Емануел Макрон - неочакваният фаворит на Франция

Какъв е шансът независимият кандидат с интересния личен живот да задмине крайнодясната Марин Льо Пен и да стане президент? Снимка: Gettyimages
Какъв е шансът независимият кандидат с интересния личен живот да задмине крайнодясната Марин Льо Пен и да стане президент?

Кампанията за френските президентски избори дотук се оказа пълни с изненади. От провалилият се опит на бившия премиер Мануел Валс да се добере до кандидат-президентското място по време на първичните избори на социалистите, до финансовия скандал, който повлече надолу кампанията на десноцентристкия кандидат Франсоа Фийон.

Е, никой не се възползва от тези изненади по-добре от Емануел Макрон.

В понеделник бяха публикувани последните социологически проучвания на агенция Opinionway. Те показват нагласите на французите на този етап, според които 39-годишният независим кандидат ще поведе пред  Марин льо Пен от крайнодесния Националния фронт, ако двамата стигнат до втори тур, каквито са предвижданията. 65% от гласовете ще отидат за Макрон, според прогнозите, а Льо Пен ще бъде първа или втора на първия тур през април.

Въпреки че все още е рано и социолозите може и да грешат, подкрепата за Макрон расте невероятно бързо спрямо декември, когато обяви независимата си кандидатура за поста. Тогава социолозите му предричаха третото място, а Макрон беше приеман за политически новак, въпреки че за кратко е бил икономически министър в правителството на Оланд. Но той се зарече да разчупи "отживялата кланова политическа система", като стартира собствено центристко политическо движение En Marche! ("На ход!"). Макрон каза, че има намерение "да хвърли мост" между левицата и десницата:

"Искам да помиря две Франции, които се откъсват една от друга от твърде дълго време", заяви Макрон пред тълпа поддръжници в събота в Лион, третият по големина френски град и индустриален център.

В крайна сметка призивът за единство може и да сработи в полза на Макрон.

Победата на Беноа Амон в първичните избори на социалистите миналия месец, в които той надделя над фаворита Валс, демонстрира силна критика срещу посоката, в която върви партията под ръководството на изключитлено непопулярния Оланд. Настоящият президент се отказа да се бори за нов мандат, след като рейтингът му падна до рекордни низини.

Амон беше наричан "френския Джеръми Корбин" по аналогия с лидера на британската лейбъристка партия, или "френския Бърни Сандърс". Критиците казват, че политиката на социалистическия кандидат може да го превърне в подобие на Жан-Люк Меленшон - кандидата на Лявата партия, състояща се предимно от бивши социалисти. Меленшон беше на четвърто място в президентските избори през 2012 година.

От двама леви кандидати, някои ще изберат десния

Д-р Дейвид Лийс, анализатор на френската политика в университета "Уоруик" във Великобритания, коментира пред Тhe Atlantic, че сходствата между левите кандидати могат да накарат повече левоцентристки социалистически гласоподаватели да се оглеждат за алтернативи.

"Макрон ще е истинският победител вследствие на номинацията на Амон", казва Лийс. "Реалният проблем е, че хората, които се чувства по-скоро като центристи в социалистическата партия, е възможно да се преориентират към Макрон. Все пак той е недвусмислен центристки кандидат и е човек, който допада както на левицата, така и на десницата, но без популизма и антиемигрантската реторика на Марин льо Пен".

Макрон обаче може да се радва на гласове не само отляво.

В десницата кампанията на републиканския кандидат Фийон просто се провали. Обвиненията, че Фийон е давал на съпругата си Пенелопе и на децата си близо 1 млн. eвро в продължение на повече от десетилетие, за да бъдат негови парламентарни асистенти, (работа, която някои твърдят, че те не са вършили), предвещават само проблеми.

Десноцентристкият кандидат, който води кампанията си на база платформа за орязване на разхитителното харчене, неколкократно повтори, че не е правил нищо незаконно, и каза, че ще се оттегли от надпреварата само ако бъде стартирано официално разследване.

И все пак обвиненията несъмнено вече му навредиха. Фийон, който първоначално се предвиждаше да поведе в първия тур и да победи льо Пен при балотажа, слезе на трето място в прогнозите за първия тур според скорошни проучвания на IFOP. Сега социолозите назовават Льо Пен като победител, а Макрон като подгласник в предварителния априлски вот.

По тази причина, според анализаторите, е много възможно центристите, които до скоро са обмисляли дали да не дадат гласа си за Фийон - сега да гласуват за Макрон.

И Макрон обаче не е лишен от предизвикателства.

Въпреки че се представя като енергичен политически аутсайдер, неговият управленски опит включва прокарването на многобройни непопулярни бизнес-реформи, основната от които е така нареченият "Закон Макрон".

Законът цели да засили икономическия растеж, като освен другото позволява на работодателите по-лесно да договарят заплати и работно време, както и на фирмите да работят повече в неделните дни. Във Франция по принцип неделята е ден за почивка.

Нещо повече, независимата кандидатура на Макрон е противопоставяне на френския елит - без който никой кандидат-президент досега не е печелил.

Това предизвикателство обаче този път може и да се окаже плюс за Макрон.

За разлика от Льо Пен, която според анализаторите ще има затруднения да сформира правителство предвид крайнодесните си популистки възгледи, липсата на подкрепа за Макрон от елита би го принудила да преговаря с партии от целия политически спектър. Това е напълно възможно в отговор на очакванията той да прокарва центристка, ориентирана към бизнеса политика.

Някои наблюдатели на изборния процес виждат в Макрон харизмата на емблематичния френски лидер Шарл де Гол. "Де Гол е основоположникът на идеята да няма партийна политика. Той винаги се стреми да има независима позиция от тази на партията. Така че е доста иронично да имаме центрист, който прави точно това, който донякъде е склонен да стои отделно, а не като част от партия, който ще се опитва да постига договорки и с левите, и с десните, като образува някакъв вид съюз".

Дали Макрон  ще задържи набраната преднина ще зависи в голяма степен от това дали Фийон ще успее да се възстанови от финансовия скандал и дали левицата ще може да консолидира ядрото си си от гласоподаватели зад Амон.

Същевременно обаче всичко зависи и от това дали Макрон ще успее да избегне скандали.

Сегашният фаворит в надпреварата вече бе обвиняван, че е използвал обществени средства, за да финансира кампанията си. Наскоро Джулиан Асанж от Wikileaks свърза името му с Хилъри Клинтън, макар че нито едно от твърденията така и не беше подкрепено с надеждни доказателства - и остава неясно дали контактите с Клинтън са непременно нещо лошо във Франция.

Руските държавни медии също си избраха Макрон за мишена, като публикуваха материали, обвиняващи го, че е "агент" на американски банки и прикрит хомосексуалист с връзки с "гей лобито".

Той отрича всички тези твърдения.

Жена му е с 24 години по-голяма от него

"Тези, които се опитват да разпространяват твърдения, че съм някакъв симулант, че имам таен живот или нещо подобно, преди всичко би трябвало да се замислят доколко неприятно е това за Брижит", каза Макрон във вторник, като визираше съпругата си Брижит Троньо. Жена му, която е 24 години по-възрастна от него, е бивша учителка на Макрон от гимназият. Именно голямата възрастова разлика провокира подобни спекулации за двойката в миналото.

Начинът, по който руските държавни медии пишат за Макрон, съчетан с отразяването им на проблемите на Фийон, водят до опасения, че Москва може да се меси в изборите във Франция по начина, по който го стори в САЩ.

Има съобщения за подобни руски действия и в други европейски държави с важни избори тази година.

Руските медии изразяват предпочитания към популистките кандидати във всички тези случаи. Във Франция симпатиите на руснаците естествено са за Льо Пен, която е изразявала позиции, удобни за Русия - от отхвърляне на идеята, че действията на Русия в Крим са инвазия, до описване на санкциите на Запада срещу Москва като "тотална глупост".

Известно е също така, че Льо Пен е вземала заеми от милиони евро от руска банка, за да финансира избирателната кампания на Националния фронт през 2014 година.

Но дали твърденията за личния живот на Макрон ще му навредят преди изборите?

Всъщност личните скандали не са нещо ново за френските президенти.

Франсоа Митеран имаше тайно второ семейство. Жак Ширак получи 2 години условно за присвояване на публични средства, докато е бил кмет на Париж. И Никола Саркози, и съпругата му Карла Бруни бяха обвинявани в извънбрачни връзки, а във вторник беше оповестено, че бившият френски президент ще се изправи пред съда по обвинения за съмнително финансиране на кампанията си през 2012 г.

Стана ясно също, че настоящият президент Оланд има извънбрачна връзка с френската актриса Жюли Гайе - разкрития, които всъщност вдигнаха рейтинга му с 2 процента.

Във всички случаи личният живот на Макрон явено е по-интересен от всичко политическо и това напълно се вписва във френската атмосфера на скандали в интимното пространство на политиците. Той е колоритен кандидат, не е някой средностатистически политик.

А това, парадоксално, може да проработи в негова полза.

 

Най-четените