Алтернативната реалност на живота в мола | webcafe.bg
Webcafe

Алтернативната реалност на живота в мола

Webcafe, Тhe Guardian 25.11.2016, 07:15 (обновена 26.11.2016, 18:01)
мол

Снимка: © GettyImages.com

В Джакарта има 170 мега-мола - някои един до друг. Защо е така?

След като преминете край охраната с нейните морскосини униформи и бели еполети и след детекторите за метал, които неизбежно пискат (въпреки че никой не им обръща внимание), ще се окажете в блестяща, мраморна алтернативна реалност. Това също е Джакарта, но има пухкави бели облаци, нарисувани на тавана, чучурите във фонтаните са декорирани със златни лъвове, а в бляскавите дизайнерски магазини е продават чанти, които струват колкото годишния доход на някои хора.

Но за много от заможните жители на мегаполиса, в който постоянно е горещо, огромните молове съдържат всичко необходимо - като се започне с климатика.

Ресторанти, детски площадки, нощни клубове, барове, книжарници, фитнеси, козметични салони, зъболекари и лекари; супермаркети, градини, караоке заведения, кина, художествени галерии, дори църкви - в Джакарта молът е свят, пълен с всичко.

А в самия град има поразително много молове - цели 170 на брой. Те са толкова много, че през 2011 притеснените власти наложиха мораториум върху строителството на нови пазарни центрове в централна Джакарта.

И все пак в град, където почти няма открити обществени пространства, жителите с притеснителна честота се събират в някой мол.

"О, да, идвам в мола всеки ден", смее се 25-годишната Файзия Дианти, която и работи, и прекарва времето си в Grand Indonesia, или GI, един от по-луксозните мега-молове в централна Джакарта. "Офисът ми е точно до мола, така че идвам тук да обядвам. Предпочитам го, защото има климатици. Както и по-голям избор от стоки".

През годините в Джакарта се получи "плъзване на молове навсякъде", като някои от новите шопинг-центрове се намират едва на стотина метра един от друг, като и в двете конкурентни сграда има идентични магазини.

Но въпросът не е само в шопинга.

Моловете в Джакарта на практика функционират като псевдо-обществени пространства: място, където да се срещнете с приятели и роднини, да се разходите, да излезете, за да хапнете, или за да проведете бизнес среща.

Въпреки че законът за градско планиране нарежда 30% от земята в Джакарта да бъде запазена за зелени площи, на практика тя заема под 10%.

"Знаете ли защо обичаме да ходим в мола? Защото нямаме други места, където да отидем", казва Дебора, която прекарва следобеда в шопинг с дъщеря си на тийнейджърска възраст. "Дори и да има, нужна е цяла вечност, за да стигнем до там. Задръстванията - Боже, как ги мразя, а съм индонезийка. Молът спестява главоболия: просто отиваш там, после безпроблемно се прибираш у дома".

И наистина повечето хора изтъкват градския трафик като основна причина да прекарват прекалено много време в мола.

Но друг привличащ фактор, в страна, която е на 90% мюсюлманска, е по-либералният дрескод там.

"В моловете цари различна култура. Видях там жена в шорти и на високи токове", казва 29-годишната Рита Дамаянти, която носи забрадка. Тя е преподавателка в университет от централна Ява, която посещава GI за първи път. "Перфектна комбинация... но те сигурно се уморяват да се разхождат из мола на тези токчета!"

"Ако отиваш на традиционен пазар, трябва да се сливаш с тълпата, не можеш да се обличаш по този начин", съгласна е Дебора, като сочи своята дънкова пола над коленете. "Всеки мол е различен, но в централна Джакарта можеш да се обличаш както пожелаеш в мола, и никой няма да те зяпа".

Дали обаче моловете наистина предлагат на индонезийските жени повече реална свобода е доста спорно.

"Е, поне можем да видим многообразието, но все още не няма да говоря за социална справедливост", казва индонезийската писателка Аю Утами. Според нея моловете предлагат на жените ниво на защита, което те нямат на улицата, но това е фалшива форма на свобода.

И все пак в изкуствения балон на мола, поне според нея, жителите на Джакарта могат да усвоят нови навици - примерно уважение към многообразието и места за непушачи. Преди пушенето да бъде официално забранено в моловете, единствените места без тютюнев дим, които се спазваха в града, бяха джамиите и бензиностанциите, коментира Утами.

"Бедните не могат да влязат в мола", добавя тя.

Луксозните молове на Джакарта са отделен свят: несъвместима социална среда, сравнена с реалността навън.

"Тук можете да видите парад от образи, жени, облечени перфектно, носещи по себе си дрехи за десетки хиляди долари", казва Лидия Ръди, комуникационен и политически анализатор в Джакарта. "Семейство с деца, като майката носи чанта Gucci, а бавачката е в униформа за 10 долара, защото бебето не бива да повърне на блузата на майка си".

Един мениджър на мол, който държи да остане анонимен, разкрива, че някои от дизайнерските магазини от по-висок клас плащат минимален наем, или въобще не плащат такъв.

Идеята е, че тяхното присъствие придава на мола блясък и престиж.

Въпреки че моловете функционират вместо обществени пространства, те не са безплатни. Дори отиването до мола струва пари - трябва да платите за паркинг, а ако искате да седнете, трябва да поръчате нещо в кафене или ресторант.

"Плащате вероятно 10 до 50 пъти повече за храната си, просто защото е в мола", казва Марко Кусумауиджая от центъра за градски изследвания "Руджак" на чаша кафе в едно от малкото независими кафенета в града. "Плащате за мраморния под, за леденостудения въздух от климатика, за безполезното фоайе и за скъпата охрана и почистващ персонал".

Всичко това изглежда доста странно в контраст с начина, по който реално съществуват милиони жители на Джакарта.

В очакване на следобедната си смяна край Green Bay Mall на крайбрежната улица в северна Джакарта, Ахмед Сетиауан храни с мухи птици в клетките. Той никога не е стъпвал в Green Bay Mall, нито има желание да ходи там.

"Това място е само за богати. Не можем да си позволим да ходим там. Заплатата на рибарите е само 20 000 рупии (1.50 долара) дневно".

"Всъщност молът дори ни пречи. Преди търсехме стръв и миди във водата там, а сега почти няма риба. Много е дразнещо, но правителството не се интересува. Единственото, което го вълнува, са парите".

Зад ъгъла Рохани продава ориз и закуски от дървена количка. Тя е била веднъж в Green Bay след отварянето му преди няколко години. "Отидох, когато беше рожденият ден на мола и имаше фойерверки", споделя тя. "Гледах ги веднъж. Само веднъж".

Вместо в моловете, търговците и рибарите като Рохани и Сетиауан ходят на традиционните пазари.

Има купчини оживени крайпътни сергии, дървени маси, отрупани с евтини дрехи, плодове и зеленчуци, както и заклани животни, окачени на куки в жегата.

Хората също така купуват директно от уличните продавачи, чиито традиционни дървени колички обикалят из местните квартали, като продават всичко - от кофи и метли, до планини от плодове.

Този колоритен уличен живот е заплашен от вездесъщите молове - и от социалното неравенство, което те представляват, коментира Кусумауиджая.

Много молове в Джакарта с много надвишават размерите, заложени в градския устройствен план от 2010 година. И все пак на предприемачите се разрешава да строят по-нашироко и по-нависоко, като те просто плащат компенсации. Кусумауиджая смята това за форма на "пространствена несправедливост".

"Защо не можеш да си построиш повече от разрешеното, когато си правиш къща? Защото не можеш да платиш компенсацията, докато тези хора строят все повече и повече", заявява той.

"Проблемът е, че всеки допълнителен квадратен метър означава извличане на допълнителни води от земята, допълнително електричество. И това създава по-голямо бреме за града".

И все пак реалността на външния свят лесно се забравя в мола. Особено лесно се забравя и фактът, че много жители на Джакарта не могат да си позволят да прекарват време там, което важи включително за някои от служителите в самите молове.

За мнозина други, културата на моловете е единственият тип градско изживяване, което те познават.

В раздела Carnivalle на GI - виртуален увеселителен парк - 32-годишната Херди Хердиансия, по професия маркетингов консултант, люлее количка с 6-месечния си син насред врявата и проблясващите светлини. Тя обяснява:

"Само го запознаваме с това, даваме му да гледа. Нали разбирате, за да не се изненада твърде много, когато порасне и го водим да си играе тук".

Oще: джакарта  живот в мола  мол 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

2 boris | 25.11.201610:30

Парковете - винаги са били най-скъпото и престижно нещо с което може да се гордее един град. За бедняците - има молове.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 25.11.201609:11

"Моловете в Джакарта на практика функционират като псевдо-обществени пространства..."

Кое им е псевдо на моловете? Авторът явно изобщо не знае какво е публично (обществено) пространство.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.