Какво се случва 25 години след неуспешния пуч срещу Горбачов | webcafe.bg
Webcafe

25 години след неуспешния пуч срещу Горбачов

Webcafe, по New York Times 21.08.2016, 22:40 (обновена 23.08.2016, 11:11)
джордж буш и михаил горбачов

Снимка: © Getty Images

През лятото на 1991 г. съветската империя е в агония, която продължава вече няколко години. Във всяка от съставящите я 15 републики, включително Русия, има масови движения за независимост. Етнически конфликти и спорове за граници и територии избухват навсякъде; пролива се кръв. Горбачов се лута между военни и мирни решения на възникващите кризи.

22 август е официален празник в Русия: денят на знамето. Той обаче стои сравнително ниско в йерархията на празниците. Няма парад, както в Деня на победата. На руснаците не им се полага почивен ден, както на 1 май (Ден на труда), 12 юни (Ден на Русия), 8 март (Международен ден на жените), 23 февруари (Ден на защитниците на отечеството) и половин дузина други празници.

Едва ли чуждестранните гости на страната ще забележат, че точно в този ден се навършват 25 години от един исторически момент за Русия.

Какво се случи преди четвърт век?

На 18 август 1991 г. четирима висши съветски апаратчици заминават за Крим, където президентът Михаил Горбачов е на почивка, и го задържат под домашен арест.

На следващия ден гражданите на СССР се събуждат с вестта, че комитет от членове на КГБ, военни и лидери на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) обявява извънредно положение. След това, в рамките на три дни, превратът се проваля.

На 21 август провалът му става очевиден и властите в Москва свалят гигантския паметник на основателя на тайната полиция Феликс Дзержински от пиедестала му в центъра на града. Руският трикольор в бяло, синьо и червено се издига над сградата на Върховния съвет на Русия, официалния законодателен орган в СССР.

Трима души умират по улиците на Москва, преди опитът за преврат да приключи с неуспех.


Две години по-рано няколко източноевропейски държави отстраняват комунистическите си правителства на фона на масови протести на активисти, борещи се за демокрация.

Този феномен става известен като "Революциите на 1989". Повечето от тях са мирни; чехите наричат своята "кадифена". Управляващите партии просто капитулират. В много западни изследвания, а и в съзнанието на някои руски интелектуалци, трите дни на август 1991 са руската версия на "кадифена революция". Те остават в историята като краят на Съветския съюз.

Но както показа историята - те нито сложиха край на СССР, нито представляваха кадифена революция. 25 години по-късно това е по-очевидно от всякога.

През лятото на 1991 г. съветската империя е в агония, която продължава вече няколко години. Във всяка от съставящите я 15 републики, включително Русия, има масови движения за независимост. Етнически конфликти и спорове за граници и територии избухват навсякъде; пролива се кръв.

Горбачов се лута между военни и мирни решения на възникващите кризи. Съветската държава използва сила в Азербайджан, Грузия и Литва, като причинява смъртта на десетки души и тежко разочарова онези, които са се надявали на промяна.

И все пак хардлайнерите, съставящи мнозинството от съветските лидери, смятат, че Горбачов действа "твърде меко". Като всеки лидер, който се опитва да угоди на всички, Горбачов е мразен от мнозина и неодобряван от мнозинството от населението.

Но най-тежката му борба е с Борис Елцин, бивш партиен фактор, който през юни 1991 г. е избран за лидер на руската република в СССР.


Провалът на преврата на хардлайнерите отваря шанс за пробив на Елцин. Докато Горбачов е заложник в Крим, Елцин е в Москва. Той говори пред протестиращите срещу преврата в града - застанал върху танк. След като превратът свърши, той вече е възприеман за лидер на победилата съпротива.

Оттук нататък Елцин е в подходяща позиция да казва на Горбачов какво да прави.

Когато Горбачов се връща в Москва на 22 август и започва чистка сред редовете на държавната власт от стотиците поддръжници на преврата, Елцин анулира няколко от назначенията на Горбачов - и посочва свои хора. Той също така се старае да гарантира, че Комунистическата партия на Съветския съюз, чиито лидери са замислили преврата, на практика ще бъде ликвидирана, а Руската комунистическа партия ще продължи да съществува.

С други думи, Елцин действа така, че да поеме контрола над всички основни съветски институции - от КГБ до командния център на плановата икономика.

През есента на 1991, една след друга, отделните републики обявяват независимостта си от СССР, докато Горбачов, който все още остава президент на Съветския съюз, се бори да удържи съюза като едно цяло.

През декември Елцин и лидерите на Беларус и Украйна се срещат и договарят разпадането на Съветския съюз. Горбачов изобщо не е поканен. Той дори не е първият, който научава за това решение: всъщност вестта за ликвидацията на СССР му е поднесена от лидера на Беларус, след като Елцин вече се е обадил да съобщи новината на президента на САЩ Джордж Буш.

В крайна сметка Горбачов е принуден да подаде оставка като президент, защото страната му вече не съществува. Повечето от нейните институции, както и членството в международни организации, преминават в нова държава, наречена Руска федерация.

Елцин и съветниците му вярват, че това, което се случи в Русия, е по-добро от всякаква революция, дори кадифена. Те са убедени, че чрез овладяването на съществуващите институции ще донесат демокрация на Русия по-бързо и по-безболезнено, отколкото ако ги унищожат.

И почти не се замислят за факта, че това са институции на отдавна действащ тоталитарен режим: те не се съмняват, че имат волята и силата, необходими за преобразяването им.

Само че тези институции се оказаха по-силни от хората, които се заеха да ги реформират.

Те се съпротивляваха на промените близо десетилетие, и след като Владимир Путин стана президент, си дойдоха на мястото - улесниха връщането на Русия към предишното ѝ състояние.

Днес животът в Русия, в която всичко е политика, населението се мобилизира около лидера и нацията, а цензурата и еднопартийното управление на практика са възстановени - е по-сходен с живота в Съветския съюз от когато и да било през последните 25 години.

Монументът на тримата души, загинали при проваления преврат от август 1991 - проста паметна плоча, която малцина изобщо знаят, че съществува - е неподдържан, а дебатите за издигането на пълноценен, видим паметник на негово място приключиха преди години.

Но статуята на Дзержински, която е поставена в парк недалеч от Кремъл, бе особено старателно почистена преди няколко седмици. Мият я поне за четвърти път за последните две години. Дори се говори, че може да бъде върната на някогашното ѝ място.

Oще: августовският пуч в ссср  борис елцин  владимир путин  военни  денят на знамето  история  кгб  кпсс  михаил горбачов  москва  национален празник русия  разпадането на ссср  русия  ссср  тайни служби 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

6 deowin | 22.08.201623:56

>Горбачов живее в Германия

А Елвис и Тупак къде живеят?
Щото и за тях хората си мислят едно, ама някои, дето 'четете' 'знаете' 'истината'.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.06.2014, 10:38

5 The Seeker | 22.08.201623:03

Поредната статия от типа чул/недочул Усмивка.
И смях в коментарите - Горбачов бил про СССР настроен и фен на Путин - изскрено ме разсмяхте с тези "разсъждения".

@edin slep | 22.08.201617:35
"У нас не малко от офицерите и в армията и в полицията бяха лоялни на СССР/Русия, а не на България, за това и до сега страдаме."
Не че е нямало, ама не те са сринали държавата - сринали са я западни и частни интереси - бивши величия от БКП и ДС. В последствие Ран-Ът и така нататък до днес.


Горбачов живее в Германия (област Бавария, в курортното градче Роттах-Егерн, където през 2007 г. купува допълнително къща на име "Замъка Хубертус" за скромните 1 млн Евро - странно от къде такива пари при пенсиониран бивш политик?), а не в Русия. През 1990 г. получава нобелова награда за Мир от запада - нали се сещате, че както почти всички такива събития и тези са политизирани (както и миналата олимпиада Усмивка). За да заслужиш това "отличие" трябва да играеш за запада, а за да играеш за запада нито родината трябва да ти е свидна нито пък интересите на хората вътре.
Когато се проведе гласуването да има или не СССР, хората са гласували с над 85 процента СССР да остане и въпреки това Горби го сваля. Тук в статията го изкарахте едва ли не като притиснат да го стори.
Елцин, че си е бил поставен от САЩ и за тях е работил всички вече го знаят, добре, че руските военни спреднаха бърз прерват та да дойде Путин. По това време вече е имало цветни революцийки по различните места в Русия и точно Путин е парирал разпада на Русия като държава!

Стига толкова инфо - който му е наистина интересно ще си чете.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.11.2010, 16:56

4 edin slep | 22.08.201617:35

Уви в материала са прави, вместо да се разруши и да се започне отново се започна с опити за подобряване на милицията, за да стане полиция, на армията, за да стане нормална.

У нас не малко от офицерите и в армията и в полицията бяха лоялни на СССР/Русия, а не на България, за това и до сега страдаме.

Шамито, глупи, Горбачов е сред най-горещите привърженици на Путин и възстановяването на СССР бе чедо и си живее в Русия, както казваш добре платен.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 22.08.201616:38

Ех Горби Горбиии, къв хубав комунизъм разсипа...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

2 AlahAkbar | 22.08.201615:21

Не е истина колко си тъп шамито... Много щастлив
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 26.07.2011, 17:30

1 Люба6а | 22.08.201610:47

мда...100 години "комунизЪм"- и най-свестните са обречени !!! Чифутите ликвидираха завинаги Русия,сега си идва логичния край на останалите овце Бесен
   

оценка

+0 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.