Когато преди 70 години на 27 януари Червената армия освобождава затворниците от Аушвиц, войниците са потресени, от това което виждат: по земята лежат хора-скелети, които гледат с невиждащ поглед.
В състава на Червената армия по време на операцията има руснаци, украинци, чеченци, татари, грузинци и казахстанци. Настъплението им принуждава нацистите да отстъпят от окупираната Източна Европа към Германия. Те взимат със себе си много от затворниците, които да избият по пътя.
Лагерът е перфектната бюрократична машина за смърт, убила, измъчвала, обгазила и осакатила минимум 1,1 млн. души.
Първите обитатели на Аушвиц са 728 поляци, част от тях отиват там с надежда.
В началото концентрационният център е трябвало просто да подпомогне препълнените полски затвори. След това става най-жестоката машина за смърт.
Създаване на „машината"
На 26 септември 1941 г. Рудолф Хьос получава заповед да построи допълнителен трудов лагер за 100 000 руски военнопленници в областта Аушвиц. Този лагер възниква в областта Биркенау, на около 3 км от концентрационния лагер Аушвиц I.
След построяването на лагера, националсоциалистите принуждават населението от тази област да напусне домовете си. Арестантските командоси имали за задача да съборят къщите, за да набавят необходимия материал.
Първоначално това е работнически лагер за военнопленници и други арестанти, които да бъдат принудително заети с работа за СС. Функцията на лагера обаче бързо бива променена. В началото на 1942 г. в Аушвиц руски комисари и негодни за работа арестанти са убивани чрез „Циклон Б" (виж в галерията), а в края на 1941 г. настъпва времето на експерименталните опити. Аушвиц приема функцията на унищожителен лагер, но също така запазил дейността си на концентрационен и работен лагер.
Всеки ден нови затворници пристигат в лагера с влакове от цяла окупирана Европа. Веднага са разделяни на групи. Първата отива директно в газовите камери - предимно жени, деца, старци и всички, които не минат пред комисията по пригодност за работа. Втората група затворници се отправяли на работа към индустриални заводи на различни компании. В комплекса около 405 000 затворници били изпратени към фабриките от 1940 до 1945 г.
Третата група, в която влизали близнаци и малки хора, били отвеждани за различни медицински експерименти, в частност при д-р Йозеф Менгеле, известен като „ангел на смъртта". В четвъртата група попадали жени, които нацистите използвали за прислужници и лични слуги.
През 1943 г. на територията на лагера е сформирана съпротива, която помогнала на няколко затворници да избягат, а през октомври 1944 г. групата разрушила един от крематориумите. Дейността на някои крематориуми и газови камери от концентрационния лагер е прекъсната още от ноември 1944 г. Пещите за горене са демонтирани и е трябвало да бъдат отново построени във все още считания за сигурен концентрационен лагер Маутхаузен. Последните крематориуми били взривени от националсоциалистите малко преди освобождаването на лагера през януари 1945 г.
Между 17 януари и 23 януари 1945 г. са евакуирани 60 000 арестанти. В лагерите и външните постове са оставени 7500 арестанти, тъй като са прекалено слаби или болни, за да маршируват. Повече от 300 са разстреляни. Предполага се, че една планирана унищожителна акция е била предотвратена поради бързото преместване на червената армия.
В памет на жертвите от лагера през 1947 г. Полша създава музей „Аушвиц-Биркенау" на територията на лагера. От 1979 г. тази област е въведена в списъка за световно културно и природно наследство на човечеството.
Около 9500 надзиратели и други служители са работили в лагерния комплекс.
Оцелели от лагерите казват, че съвременното човечество не може да разбере целия ужас на случилото се в концлагера. Дори и по-младите да посетят лагера, няма да могат да разберат, защото хората не могат да осъзнаят, че човечеството е способно със собствените си ръце да създава подобни трагедии.
Смайващите статистики не са историите, които трябва да се разкажат.
Непоказван досега план на лагера разкрива структурата му и доказва, че е правен с подкрепата на държавата (вижте в галерията).
