По следите на изгубеното руско злато | webcafe.bg
Webcafe

По следите на изгубеното руско злато

Webcafe, по Би Би Си
24.10.2017, 10:29 (обновена 26.10.2017, 11:25)
сибир, русия, влак, жп линия

Снимка: © Pixabay

Руската легенда, която е твърде очарователна, за да умре

Една от неразрешените енигми на историята е какво се случва с руското злато след руската революция. Става въпрос за една от най-енигматичните загадки в руската история - тази за златния резерв на семейството на цар Николай II, огромно количество благороден метал, който се предполага, че изчезва преди 100 години по време на революцията.

Според едната версия, златото е било закарано с влак по транс-сибирската железопътна линия, счита се, че този влак може да е решил изхода на руската революция.

Някои са убедени, че златото е погребано вън в полетата на Сибир, а пазачите му са успели все пак да откраднат малко от него.

Други твърдят, че съкровището лежи на дъното на езерото Байкал.

Историците считат, че цялото състояние е открито и отчетено. Това е описано и в книгата на Сергей Волков, която проследява съдбата на "златния влак" на генерал Колчак. Според мнозина обаче написаното там не е вярно - всеки може да напише каквото си иска в книга. Ако обаче търсиш истинската история - трябва да чуеш какво мислят хората.

Преди Първата световна война Русия притежава третия по големина златен резерв в света, по-големи са запасите само на САЩ и Франция.

Когато избухва войната, поддръжниците на царя - Бялата гвардия, местят над 500 тона злато от тогавашната столица Санкт Петербург. Те се опасяват, че тя е много близо до западната граница на страната, до Казан - голям търговски град на пътя на транс-сибирската железопътна линия и на около 630 км източно от Москва.

Червената армия на болшевиките, предвождана от Владимир Ленин и неговия командир Леон Троцки, обсажда Казан с цел да заграби златото. Който получи съкровището, ще има достатъчно средства, за да плати за оръжие и войници и да спечели революцията.

През лятото на 1918-а, след тежка битка Троцки и Ленин успяват да превземат Казан, но когато войниците от Червената армия тържествено преминават по стълбите на банката в града, те намират празни трезори. Съкровището вече е на път към Сибир, който все още не е под контрола на революционерите. Троцки съставя собствена влакова композиция и тръгва по следите на златото.

Книгата на Волков е публикувана през 2011-а година. Той самият е историк с големи познания за Сибир и Байкал. Ако човек чете неговия труд, може само да си представи две въоръжени влакови композиции, които се гонят през сибирските гори. Пътят от Сибир до Казан в момента е три дена, но преди век се е равнявал на месеци. Влаковете са били задвижвани от въглищни пещи, които са били зареждани ръчно.

По-важното е, че пътуването е накъсвано от битки, недостиг на гориво, сурови зимни условия.

Заради всеобщия хаос нито Бялата гвардия, нито болшевиките напредват особено бързо. Преследването напомня бягане с препятствия, което се развива като на забавен каданс.

Няколко месеца по-късно, наполовина навътре в Сибир, златото пристига в ръцете на генерал Александър Колчак, новият предводител на Бялата гвардия. С войниците на Троцки по петите си, той нарежда влакът да отиде още по на изток, колкото се може по-далеч от врага. Влакът стига до Иркутск, търговски град близо до езерото Байкал.

Точно в Иркутск са блокирани чешките батальони, които са наети от Русия, за да се сражават заедно във войната. Те обаче са закотвени, тъй като болшевиките завладяват западната част на страната и прекъсват пътищата към Европа.

Чехите обаче искат да се приберат в родината си и затова, когато влакът със златото пристига в Иркутск, те пленяват Колчак и съкровището и го предават на Червената армия като откуп срещу позволението да си заминат от пристанището във Владивосток.

По онова време инфраструктурата в Източна Русия все още не е толкова поразена от войната и по тази причина за чехите този маршрут е по-безопасен.

Заговорът се оказва успешен - болшевиките взимат златото, позволяват на чехите да заминат и незабавно убиват Колчак, който в следващите 70 години ще бъде представян в учебниците като враг на народа.

В Иркутск обаче има почти нов паметник на генерал Колчак. Руските историци явно са пренаписали главата, която проследява хронологията на революцията. Паметната плоча на монумента гласи, че той се е сражавал за идеалите си и е защитавал съкровището на империята.

Историята на Колчак свършва в Иркутск, но не и тази на руското имперско злато.

Руснаците натоварват златото на друг влак, който трябва да се завърне обратно в Казан. Според книгата на Волков съкровището се връща непокътнато в града. Но някои историци не са съгласни с това твърдение и казват, че липсват най-малко 200 тона от благородния метал.

Местните се питат - с такова огромно богатство в ръцете си, дали чешките войници са предали всичко на Червената армия, или са спестили и малко за завръщането си? Според тях чехите са прибрали кюлчета злато във влаковете за Чехия и са тръгнали през Саянските планини, които е почти перпендикулярна на Байкал.

Точно по тази стара железопътна линия се твърди, че една от композициите дерайлира по опасното трасе и потъва в дълбоките води на езерото.

Както твърдят легендите, златото си е там и до ден-днешен.

Ако питате местните дали това е мястото, на което "златният влак" е пропаднал, те ще ви отговорят, че зависи кого питате. Хората в Москва не вярват на тази история и считат, че тя е напълно измислена. Но по-възрастните жители на Иркутск, които са чували легендите от техните родители, знаят, че нещо се е случило. Освен това старите влакове са били нестабилни.

Според тях обаче Байкал пази добре своите тайни. Дори и опитни водолази все още не са открили злато на неговото дъно. Дали обаче наистина златото е някъде на дъното му?

Когато изследователската подводница Мир обхожда дъното на езерото през 2009-а година, екипажът намира останки от влакова композиция на 700 метра дълбочина. Те виждат малки проблясващи частици в почвата, но не могат да ги достигнат, за да ги извадят на сушата. Някои се чудят - ако това не е злато, то какво е тогава?

В крайна сметка всички в този край се питат дали златото е заровено някъде там - на дъното на езерото или в близките гори. По тази причина легендата за изгубеното руско злато е неизменна част от Байкал и Сибир. Твърде очарователна е, за да умре просто така.

Oще: байкал  езерото байкал  злато  русия  руско злато  сибир  съкровище 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.06.2017, 17:52

3 vikki | 24.10.201721:33

Бих казал - обикновен педераст, както стана ясно недвусмислено, с любовници Зиновиев и Троцки...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.06.2013, 18:16

2 popleta | 24.10.201720:57

Нито ленин е командвал червената армия,нито е революционер.Прост превратаджия е и парите са от Германия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.12.2010, 04:09

1 Chimay | 24.10.201716:45

Ха-ха-ха...някой е прекалил с четенето на Виктор Пелевин.

Кога да чакаме поредения материал за Кехлибарената Стая, златото на нацитата в Антарктида или Шартръоз ( Chartreuse ) за 25 милиона евро намерен в Берлинско подземие.

Да се надяваш на такова забогатяване е клинично състояние, нещо като напреднала форма на търкане на билетчета. Важното е шараните да кълват, а и винаги ще се намери някой да попита : - Как е живоата, шарани?
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.