И какво като ми е съпруга - няма право да работи ли? | webcafe.bg
Webcafe

И какво като ми е съпруга - няма право да работи ли?

Webcafe
26.01.2017, 13:47 (обновена 27.01.2017, 15:12)
франсоа и пенелоп фийон

Снимка: © Getty Images

"Представете си само за миг, че някой политик каже на една жена, че не може да прави нищо друго, освен конфитюри? Всички феминистки ще избухнат", коментира Франсоа Фийон след публикацията.

Политиката често се превръща в семеен бизнес, а в определени случаи - и в любовна афера. Франция не просто не прави изключение, Франция е "правилото".

Само няколко месеца преди ключовите президентски избори, обаче, страната бе разтърсена от финансов скандал, засягащ реномето на основния фаворит - Франсоа Фийон.

Разследване на сатиричния седмичник "Le Canard Enchaine" показва, че съпругата му - Пенелоп Фийон - е получила над 500 000 евро като негов парламентарен сътрудник в продължение на 10 години.

Изданието посочва, че не е успяло да открие нито един свидетел, който да потвърди, че мадам Фийон е свършила каквато и да било работа срещу солидната си заплата, която е стигала до 7900 евро бруто на месец в определени периоди. Самият Франсоа Фийон твърдеше в едно от последните си интервюта, че съпругата му се е занимавала с домакинството, докато той е работил като законодател до 2002 г.

"Скандализиран съм от презрението и женомразкия тон на тази статия. И какво като ми е съпруга - няма право да работи ли? Представете си само за миг, че някой политик каже на една жена, че не може да прави нищо друго, освен конфитюри? Всички феминистки ще избухнат", коментира Франсоа Фийон след публикацията.

Броени часове по-късно прокуратурата обяви, че започва проверка по сигнала за финансови нарушения, а "фийонистите" обещаха да предоставят доказателства, че Пенелоп действително е работила, за да заслужи парите си, и изразиха учудване от скоростта, с която обвинението се самосезира.

Компроматът срещу семейството на кандидата на десницата беше разтълкувано като целенасочен предизборен удар, който да дискредитира "системните" противници на Марин льо Пен.

И все пак назначаването на роднини за сътрудници не е незаконно и не противоречи на етичния кодекс на депутатите във Франция, макар че подлежи на конкретни правила.

За да оправдаят назначаването на половинките си, обикновено депутатите изтъкват предварително техните "професионални качества", "лоялност" или дори възможността да прекарват достатъчно време заедно като съпрузи по време на мандата.

Според декларациите за конфликт на интереси на френските народни представители, между 10 и 15% от двете камари на парламента работят заедно със сътрудници от семейството си.

Тази практика е особено разпространена в долната камара - 52 съпруги, 28 синове и 32 дъщери на депутати са вписани като техни помощници в законодателната дейност. За сравнение - в Сената има "едва" 30 случая на роднински назначения.

Някои от тях се превръщат в медийни сензации, други обаче минават под радара на общественото внимание.

Преди скандала около заплатата на Пенелоп Фийон, Републиканската партия преживя още два подобни казуса.

През 2014 г. Mediapart разкри, че бившият министър и правителствен говорител Жан-Франсоа Копе се води "работодател" на своята съпруга Надя от шест години. Жената, която е специалист по детска психология, работеше като парламентарен сътрудник на Копе. Екипът му твърдеше, че нейната роля е "съветническа", както и че тя разполага със истински служебен офис в Мо, където съпругът й е кмет.

Жан-Франсоа и Надя Копе

Съпругата на бившия земеделски министър Брюно льо Мер - Полин - е художничка по образование и "майка на четири деца", както често я представя по медиите съпругът й. Но между 2007 и 2013 г. тя също се оказва на заплата като парламентарен асистент. Докато той заема министерска длъжност, Полин остава сътрудничка на неговия заместник в парламента. Впоследствие двойката призна публично, че тази "ситуация" не е била особено добра идея.

Депутатите от Социалистическата партия също не правят изключение от правилото - такъв е случаят с Клод Бартолон, председателят на Националното събрание.

Неговата съпруга Вероник е член на кабинета му, като отговаря за правата на жените, но той твърди, че не е "назначил" жена си на работа.

Семейство Бартолон

"Има разлика между това да вземеш жена си на работа и това да имаш сътрудничка, за която да се ожениш", казва той.

Депутатът Жилбер Колар обяснява факта, че работи със съпругата си Ан-Мари от 20 години по доста по-прост начин: "Имам нужда от нея".

Впрочем, практиката с роднинските назначения не се отнася единствено за мъжете-депутати - самата Марин льо Пен спада към тази категория.

Въпреки че в Европейския парламент е забранено да се наемат съпругите или съпрузите на депутатите, Марин льо Пен назначи партньора си Луи Алио като сътрудник в Страсбург.

Вторият човек в "Националния фронт" е получавал брутно месечно възнаграждение в размер на 5000 евро, докато партньорката му е евродепутат през 2011 г. След изборите през 2014 Алио също получи мандат в Европейския парламент. Марин льо Пен твърдеше, че не извършва нарушение на правилата за недопускане на конфликт на интереси, защото Алио не е нито неин съпруг, нито са сключили т.нар. договор за съжителство.

Междувременно OLAF започна разследване срещу "Националния фронт" по подозрения, че определени лица са получавали заплащане като сътрудници на евродепутатите, но реално са изпълнявали съвсем други задачи към партията.

Oще: избори  избори за президент във франция  любов  любовна афера  марин льо пен  предизборен скандал  президентски избори във франция  секс  семейство  скандал  франция 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.