Бъдещето на Европа е Е-вропа | webcafe.bg
Webcafe

Бъдещето на Европа е Е-вропа

Webcafe.bg 05.02.2016, 10:25 (обновена 06.02.2016, 12:45)
Томас Хендрик Илвес

Снимка: © Getty Images

Политическата реч днес приема език, какъвто преди няколко години можехме да видим само в анономни онлайн форуми

Президентът на Естония Томас Хендрик Илвес призова за решимост в усилията за преодоляване на кризата с мигрантите в реч пред Европейския парламент на 2 февруари. "Нека съберем ума и силите си. Да оставим назад нерешителността, соченето с пръст и бягането от отговорност", каза той и се обяви за солидарност със страните-членки, "които понасят тежестта на кризата". Една от важните стъпки според него е установяването на пълен контрол върху външните граници на ЕС.

В изказването си естонският президент наблегна на бързите промени в дигиталната сфера и предупреди, че липсата на единен пазар онлайн застрашава конкурентоспособността на Европа. "Днес можем да видим зараждащи се общоевропейски пазари в сектори като здравеопазване, банково дело и транспорт, които само преди няколко години изглеждаха местни по начало. Въпреки това нашето законодателство остава разделено по страни и неподготвено за дигиталната епоха. Ние губим заради отсъствието на единен пазар и изпускаме нашите най-добри умове, които отиват там, където възможностите за тях са по-големи".

През 2006 г. Томас Хендрик Илвес стана първият действащ евродепутат, избран за президент на своята страна. Той е участвал в работата на Европейския парламент първо като наблюдател, а после и като депутат, от 2003 до 2006 г. Неговият втори и последен мандат като президент на Естония приключва през октомври 2016 г.

Публикуваме речта му пред ЕП със съкращения:

Преди десет години напуснах тази зала, за да заема нов пост в страната си. Нямаше евро или мигрантска криза, нямаше я идеята, че европейските граници могат да бъдат променени на сила, нямаше приказки за това, че европейският проект може да се провали. Освен това нямаше смартфони, нямаше разкрития за интернет подслушване, нямаше Uber.

В продължение почти 75 години си повтаряхме матрата за Европа като за проект на мира. За първата част на 75-те години, Европа, половината от Европа, ако трябва да бъдем прецизни, процъфтяваше и растеше, заедно с нашата сигурност, поверена на трети страни, дори под сянката на агресивния тоталитарен Съветски съюз. За последния четвърт век, в отсъствието на външни заплахи, започнахме да се стремим към приобщаването на Европа, но и да върнем в лоното й онези народи, принудени против волята си да живеят в тоталитарно управление.

Днес, въпреки това, сме изправени пред нови, екзистенциални, външни и, както ни беше напомнено в Париж миналия ноември, външни заплахи.

Ние не знаем какво да правим, страхуваме се и Европа за мнозина вече не е отговорът. Чувам в ума си думите на Уилям Бътлър Йейтс:

Извил се в пръстени все по-широки,
соколът не дочува соколаря.
Нещата рухват, не държи средата,
безвластието пуснато е само.

(Второто пришествие, превод:Цветан Стоянов, бел. ред.)

Нека се изправим пред тази нова реалност. Европа е в центъра на трансформационна криза. Дали ще бъдем сплотени, или ще оставим другите да се справят с това? Една трансформационна криза, в която тестваме всичко, което Европа е постигнала, стъпка по стъпка, от Моне и Шуман насам. Приближаваме повратен момент, в който или ще станем по-силни, или ще позволим на разделителните сили да надделеят.

Жизненоважно е да признаем, че тази в трансформираща криза много от нещата можеха да се предвидят. Ние знаехме, че има сериозни проблеми, но отложихме разрешаването на вътрешната европейска криза на еврото, докато не стана почти неуправляваема. Мислехме, поне доскоро, че това е най-голямата заплаха за европейския проект. Сгрешихме.

Знаехме също, и то от дълго време, за големите разлики в доходите и демокрацията в Европа и непосредственото съседство на юг и на изток с тиктакащи бомби със закъснител, останали по-дълго под ограничаващото влияние на авторитарните режими - на юг, в Средиземноморието и в Близкия Изток.

Днес миграцията, масивната мигранция на бягащи от ужасяващото клане на гражданската война и систематичната бруталност на Даеш („Ислямска държава", бел. Ред.), смесена с икономическата мигранция заради бедност и липса на икономически възможности, заплашва Европа както никога преди.

Шенген е в опасност.

Някои дръжави отказват да приемат бежанци, други са претоварени от броя на хората, които заливат държавите им.

Солидарността рухва. Някои отказват да помагат, други справедливо казват, че солидарността е двупосочна. Структурните и кохезионните фондове също са скъпа манифестация на солидарност.

Контрол на външните граници

Затова, дами и господа, нека съберем ума и силата си, да изоставим своята нерешителност, соченето с пръст и бягането от отговорност. Трянва да се справим с тази мигрантска криза. (...) Трябва да действаме солидарно с тези държави-членки, които носят товара на кризата, трябва да приемем функционална форма на споделяне на товара.

Трябва да поемем пълен контрол над външните европейски граници. Не можем да се лишим от охрана на границата едновременно и вътре и извън съюза. Трябва да имаме функционираща обща политика за бежанците, особено когато става дума за отхвърляне на фалшиви твърдения и връщане на нелегални имигранти.(...)

След ужасите на парижките атаки, страхувам се, че бежанската криза само ще подхрани допълнително въздигането на популистки и екстремистки политики. Ние ще видим аргумента, който вече сме чували - че не можем да приемем бежанци, защото са терористи, забравяйки удобно, че бежанците, стичащи се в Европа днес, са избягали от същия режим, от същата бруталност и убийства, на които станахме в Париж, но в по-големи размери.

Политическата реч днес приема език, какъвто преди няколко години можехме да видим само в анономни онлайн форуми. Демократични и центристки лидери, които защитават спокойни и отговорни политики, все повече биват подлагани на натиск, ако не на атаки.

Екстремистките партии и политици експлоатират настоящата бежанска криза, както експлоатираха икономическата криза, те експлоатират недоволството на избирателите с често безвредните и нерешителни действия на европейските лидери.

Гражданите очакват решителни отговори на кризите. Когато традиционните парти не им ги предлагат, те търдят онези, чиято риторика звучи решителна и носи в себе си „решимостта" на реакцията на прости, често неевропейси решения, от каквито ЕС беше създаден да оттърве Европа завинаги.

Непредвидимата криза - Украйна

Докато кризата с еврото и бежанската криза са нещо, което трябваше да сме предвидили, една криза, която не видяхме, беше инвазията и аншлусът в Крим, последван от инвазия в Донбас. Няма да разсъждавам върху това днес, но трябва да заявя, че с това, което направи преди две години, Русия наруши всеки основен, фундаментален за европейската сигурност договор, като се започне с Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., и Парижката харта от 1990 г.Тя наруши и Будапещенския меморандум от 1994 година, който гарантираше териториалния интегритет на Украйна в замяна на елиминиране на онова, което тогава представляваше третият най-голям арсенал от ядрени оръжия в света.

С други думи, ние в Европа, не можем вече да приемем, че договорите в основата на европейската, подчертавам - европейската сигурност, от Втората световна война все още важат.

ЕС беше бърз и обединен в отговора си към руската агесия и това имаше възспиращо въздействие. Оказа се, че санкциите са ефективни. Но европейските отношения с Русия ще останат обтегнати известно време. Стратегическо търпение е ключовата дума. Някои призовават за диалог, но диалогът сам по себе си не е политика. Поне - не е политика към контра-агресията. Това е нещо, което трябва да сме научили от Мюнхен през 1938 г.

Дигиталният свят на бъдещето

Преди 60 години, когато Римският договор е седял в основата на онова, което днес наричаме четири свободи на движението - на хора, стоки, капитали и услуги, не е имало нищо дигитално. Компютърните дейности бяха в ранна фаза на развитие. Днес живеем в напълно различен свят.

Докато не осъзнаем колко основа промяна е настъпила, особени в последните 10-15 години, Европа ще изостава, ще изостават и гражданите ни. Посрещането на предизвикателството на дигиталната революция изисква изобретателност от страна на европейските предприемачи и бизнеси, гражданското общество и всички нива на управление.

Пазарните сили и бизнес моделите ще бъдат основен двигател на нашия отговор, но законодателството трябва да ги подкрепи.

За да се отрази размерът на тази промяна, аз предлагам към Четирите фундаментални свободи, да добавим и пета - свободното движение на данни. Петата свобода преди можеше да бъде сгъната сред съществуващите четири свободи, но днес е достатъчно отделена, за да бъде възприета самостоятелно.

Данните не са човек, физическа стока, капитал или услуга, но за да им помогнем да се придвижват, също трябва да бъдат способни да преминават граници. Предложенията на Комисията за цифров единен пазар ще укрепи основите на свободното движение на данни, но то трябва да се превърне в трайна ценост на вътрешния пазар, не просто набор от цели, които трябва да бъдат изпълнени до определена дата.

Петата свобода за гражданите

Свободното движение на данни ще означава, че можем да имаме достъп до услуги, за които сме платили в рамките на ЕС. Ще означава, че онлайн търговията няма да бъде ограничена от държава или от банкова сметка, а националните граници вече няма да могат да определят - произволно - в дигиталния свят - кои европейски граждани могат да пазаруват дигитални услуги и стоки и кои - не.

Въпреки че днес е по-лесно да доставиш бутилка зехтин от Сицилия за продажба дори на Севернияполярен кръг, отколкото да изпратиш песен от iTunes през граница.

В Естония мога да ползвам дигитални рецепти, с които да си купя лекарство от аптеката срещу електронна идентификация. Когато обаче напусна страната, не мога да го правя, електронните рецепти не могат да бъдат изпълнявани в Европа.

Свободното движение на данни не е само заради търговията. Като всяка фундаментална европейска свобода, свободното движение на информация идва с права и отговорности, главно от които е правото на и отговорността за защита на данните.

Наистина собствеността на лични данни и свободата да решаваме как да ги използваме са съществени условия за отключването на стойността на тези данни.

Ние трябва да се стремим да създадем икономика, в която свободното движение на информация да работи и с обществени данни. Това има огромна стойност, скрита в многото информация, която се генерира от нашите коли и домове, нашите устройства с връзка към интернет. Това нещо в Германия вече се нарича Индустрия 4.0.

Европа трябва да инвестира в разработването на технологии, които създават увереност за сигурността на потоците от информация, и по-специално криптирането и технология за блокиране на веригата, които наистина ще внесат сигурност и трябва да промотираме тяхната употреба.

Дигиталната революция, както кризите в еврозоната, Крим и бежанците, ни подтикват да извадим на предем план най-доброто от себе си във време, в което политиката играе с най-низките ни инстинкти. Все пак, нека не предполагаме, че тези предизвикателства са непреодолими. Сега е времето, в което да вървим смирено по стъпките на нашите предшественици от 1957, 1989, 1991 и 2004 година. Те се изправиха пред несигурността и продължиха напред.

Ако отстъпим пред популистите, които казват, че на Европа не може да се вярва относно интерсите на гражданите й, дами и господа, тогава няма криза, предсказуема или не, на която да намерим адекватно решение. Миграция, евро или дори военна агресия, да не споменаваме предизвикателството на технологичната промяна, решенията, които ни връщат към националната държава, ни връщат в състояние от преди Втората световна война. Ера, в която недалвидността, действията в ущърб на съседите, водят неизменно до танто за танто и загуба за всички. Назад към ера, в която отново правото да е на страната на силата. Докъде води това вече сме виждали твърде много пъти в европейската история.

Oще: бежанска криза  бежанци  война  евро  европа  европейски кризи  европейски съюз  ес  естония  криза  правителства  сирия  томас хендрик илвес  финансова криза 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

4 Nikkor | 06.02.201612:51

А каква хубава папийонка има, а? Нашият директор на СЕМ ли беше, Лозанов ли беше носи още по-убави. Ами елечето на костюма му как се връзва с папийонката, а? Далече сте вие от голямата полтика, далечеееее.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

3 Nikkor | 06.02.201612:48

Подзаглавието е "Президентът на Естония с паметна реч".
И кое е паметното в тая...реч?


Като изключа тъпотиите в анонса от сорта на "През 2006 г. Томас Хендрик Илвес стана първият действащ евродепутат, избран за президент на своята страна. Той е участвал в работата на Европейския парламент първо като наблюдател, а после и като депутат, от 2003 до 2006 г. "

Какво чудо само. ПЪРВИЯТ ДЕЙКТВАЩ ЕВРОДЕПУТАТ ИЗБРАН ЗА ПРЕЦИДЕНТ НА СВОЯТА СТРАНА. А стига беееее. Хип-хип ураааааа. От напълно неизвестен НАБЛЮДАТЕЛ на Европейския парламент, до ДЕПУТАТ и от депутат до ПРЕЦИДЕНТ. Ихаааааа.


Видял човекът колко е сладко да си международен бюрократ и се възползвал. Евала му правя.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.10.2014, 01:00

2 tonkich | 05.02.201620:23

безплатно екстази за всички добра идея пуша
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

1 Pavur Pezev | 05.02.201616:37

Само дето Будапещенския Меморандум не е влязъл в сила, щото не е ратифициран. Самите америкоси го обявиха за "нищожен" правно, заради санкциите срещу Беларус. И гледам че мигрантите бегали заради зверствата на ДАЕШ /ИДИЛ, а Асад не се споменава, ахахаха
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.