Най-голямата ядрена авария след Чернобил и Фукушима | webcafe.bg
Webcafe

Най-голямата ядрена авария след Чернобил и Фукушима

Webcafe
22.11.2017, 11:49 (обновена 24.11.2017, 18:29)

1 от 2 снимки Назад Напред

кищимска катастрофа, ядрена катастрофа, кищимска авария

Снимка: © Wikipedia

Паметна плоча, посветена на ликвидаторите - хората, които са помогнали за разчистването на радиоактивните останки след експлозията в централата "Маяк".

Кой е най-големият ядрен инцидент в историята? Чернобил? Секунди след това се сещате и за Фукушима и, може би, за Три Майл Айлънд. За третата по големина радиоактивна катастрофа след Черобил и Фукушима, която се случва преди 60 години в тогавашния СССР в разгара на Студената война, обаче никой почти не си спомня вече.

Съветските власти не разкриват подробностите за сериозността на инцидента - нито пред света, нито в страната.

Дори името, с което е позната катастрофата - Кищимската катастрофа - е подвеждащо, защото тя не се случва в град Кищим.

Тя става в град Челябинск-40 (номерът идва от пощенския код на населеното място), който по-късно е преименуван на Озьорск, познат още като "Ядреният град" или "Град 40". Според официалните съветски картографии от онова време обаче такъв град не същестува.

Инцидентът всъщност се случва в ядрената централа "Маяк", построена между 1945 и 1948-а.

По това време СССР сериозно изостава от САЩ по производство на ядрено оръжие и се стреми да навакса. "Маяк" има шест реактора, чиято цел е производство на уран и плутоний за бойни цели.

Това, което съветските власти не взимат предвид, е безопасността на околната среда, тъй като тогава се знае относително малко за влиянието на радиацията върху работниците. Дори и вредите да са били известни на властите, те ги пренебрегват заради оръжейната надпревара със Запада.

Първоначално централата използва отворен цикъл за охлаждане на реакторите и по тази причина замърсената радиоактивна вода се изхвърля директно в езерото Кизиталщ или в река Теча. Чак през 1956-а е добавено хранилище за течните ядрени отпадъци.

Защитното облекло на служителите на "Маяк" е минимално, освен това се смята, че повечето от тях са затворници, осъдени на принудителен труд.

Първият инцидент всъщност става още през 1953-а, но остава незабелязан, докато един от работниците не започва да развива признаци на лъчева болест.

В крайна сметка краката му са ампутирани заради радиоактивни изгаряния, но той оцелява. Засегнати са и четирима други работници. Това е първият от цяла дузина инциденти, които се случват в централата.

На 29 септември 1957-а охладителната система на един от реакторите в "Маяк" спира да работи и никой не забелязва, докато не става прекалено късно. Резервоар, който съдържа между 70 и 80 тона течни радиоактивни отпадъци избухва, а силата на взрива се равнява на около 90 тона тротил.

Той изхвърля в атмосферата огромен радиоактивен облак, който се разпростира на над 20 000 кв. км, в който се съдържат изотопи с изключително дълъг период на полуразпад като цезий-137 и стронций-90.

По това време в района живеят 270 000 души, от които само 11 000 са евакуирани. Тези, които остават, са принудени да разчистват останките, както и да унищожат заразените селскостопански посеви и животни. Те също работят без защитни костюми.

Реакцията на съветските власти озадачава много от хората, които живеят близо до "Маяк". В село Корабьолка например селяните мислят, че е започнала световна ядрена война. За няколко дена 300 от общо 5000 жители на селото умират от радиационното замърсяване. При планираната евакуация са изселени единствено етническите руснаци.

Другата част от жителите са етнически татари, които остават в Корабьолка.
Много от тези, които не са евакуирани смятат, че са оставени там като експеримент. Нивото на раково болните в Корабьолка, сега известен като Татарска Корабьолка, е пет пъти по-високо от средното за руските села. Освен рак жителите съобщават за генетични аномалии и други хронични заболявания.

Западните медии първоначално знаят много малко за инцидента.

През април 1958-а се появяват неясни заглавия във вестниците, които намекват за катастрофална ядрена авария и радиоактивен дъжд, който засяга както СССР, така и Европа. Първите подробности се появяват на 17 март 1959 във виенския вестник Die Presa.

До 1976-а има слухове, но не и конкретни детайли. Тогава обаче съветският дисидент д-р Жорес Медведев публикува равносметка за катастрофата в списание New Scientist.

До разпадането на Съветския съюз информацията се разкрива на много малки порции. Освен това Кищимската катастрофа не е единствената причина районът да е толкова заразен. Отпадъците, изхвърлени в река Теча за периода 1945-1956, водят до жертви в селата по поречието.

В село Муслумово жителите, които не са евакуирани, са изследвани от съветските ядрени експерти, които искат да научат повече за това какви биха били евентуалните ефекти на ядрена война върху човечеството.

На жителите обаче не е казано, че са обект на проучвания и не им е обяснено защо толкова от тях са болни.

Чак през 1992-а документите за Муслумово са разсекретени и е разкрито естеството на експериментите, проведени там. Тогава един педиатър установява, че 92% от децата в селото страдат от генетични деформации, а само 7% от тях могат да бъдат сметнати за напълно здрави.

През 1987-а централата "Маяк" официално спира да бъде използвана за военни цели. В момента тя функционира за преработка на отпадъчно ядрено гориво, което пристига от всички руски атомни електроцентрали. Безопасността на завода е значително подобрена в сравнение с тази от съветската епоха.

Районът около Озьорск обаче е считан за най-радиоактивно заразеното място в света.

Никога няма да се разбере колко точно са били засегнатите от експлозията от 1957-а, както и от дългогодишното замърсяване, тъй като предизвиканият от радиация рак не може да бъде различен от останалите злокачествени заболявания.

Унищожаването на много от документите прави проучването на инцидента почти невъзможно. В момента нивото на радиацията в региона на Озьорск е около 0,1 микросиверта на година и вече се счита за безопасно.

Oще: авария в маяк  град 40  кимщимска катастрофа  кищим  кищимска авария  радиация  фукушима  чернобил  ядрена авария  ядрена катастрофа  ядреният град 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.05.2017, 12:39

6 Владимир | 24.11.201719:18

Към чукча дето търси себеподобни.
"Като сочиш някой с пръст другите четри сочат към тебе" - немска поговорка. Тук се коментира горния материал. Не цялото вебкафе. И е недопустимо в този обширен материал да не се спомене за последната авария. За такова съчинение в 8 клас учителката щеше да пише 4 с пояснение "непълно изложение".
Впрочем ти анонимния автор(ка) ли си?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2014, 13:35

5 Kenny McCormick | 24.11.201709:04

Има я новината и дори има коментар в рубриката Da go weba по темата. Чукча не читател... Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.05.2017, 12:39

4 Владимир | 24.11.201700:55

Да бяхте написали, че от същото място в края на септември отново е изтекла радиация и отново руснаците мълчаха допреди два дни. Преписвате какви ли не глупости от чужди източници, но за такива сериозни неща не пишете.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

3 Бобо | 22.11.201716:33

"Смелия" вожд Капуткин (бивш кадър КГБ) къде се е скрил както "смелия" переменчик- подменчик Горбачето през 1986. От една коза ярета са тези комундели. Страх и Агресия е само в квадратните им чутури! И мандраджийски кражби... Бесен Бесен Бесен
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 19.10.2010, 16:10

2 thaddeus | 22.11.201716:06

Някой много сериозно е изпуснал часовете по химия в училище!!!

Целзий-137?????!!!! Изненадан Изненадан Изненадан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

1 Уточнител | 22.11.201715:31

ОБИКНОВЕНА РОССИЯ
   

оценка

+0 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.