Америка вече не е "брокерът на доверие" в Близкия изток | webcafe.bg
Webcafe

Америка вече не е "брокерът на доверие" в Близкия изток

Webcafe по War On The Rocks
14.12.2017, 14:25 (обновена 15.12.2017, 12:59)
тръмп, доналд тръмп

Снимка: © Getty Images

Актът на Тръмп действително е признване на реалността

Съединените щати винаги са били твърд поддръжник на Израел и двете държави винаги са имали близки отношения. И все пак, Вашингтон винаги се е стремял да бъде (къде успешно, къде не толкова) да бъде "брокер на доверие" в отношенията между Израел и Палестина - актьор, който е безпристрастен и стоящ над спора между двете страни.

От известно време обаче става все по-ясно, че ролята на САЩ като "брокер на доверие" явно е била по-скоро стремеж, отколкото някаква реалност. Въпреки всичките опити да се представи като безпристрастен наблюдател и пазител на мирния процес в преговорите между евреи и мюсюлмани, Америка играе далеч по-сложна и противоречива роля.

С последния ход на Доналд Тръмп да признае официално Йерусалим за столица на Израел пристрастията, които САЩ има по въпроса, излязоха наяве.

Решението доведе до изблик на гняв, протести и осъждане по цял свят. Критики дойдоха както от западните партньори на САЩ (освен Чехия), така и от регионалните играчи в Близкия изток и Северна Африка.

Позицията на Вашингтон е, че все още вярва в двустранното решение на въпроса и ще се бори и двете страни да постигнат решение, удовлетворяващо и двете страни. Въпреки това съществуват малко доказателства в посока на подобна теза. И всички действия на президента Тръмп от последно време показват къде стоят пристрастията му.

Контролът върху Йерусалим винаги е се е смятал за нещо изключително ценно и престижно най-вече заради огромното религиозно значение и мястото му в историята.

През последните 100 години градът е видял много кръв и окупатори. В началото на XX век британците, налагат военно положение, обещавайки че градът ще бъде защитен.

Палестина обаче е контролирана от британците (със седалище в Йерусалим) до 1947 г., когато той е предаден в "несигурните" ръце на ООН, откъдето е трябвало да се даде решение на конфликта между евреи и палестинци след десетилетия на насилие.

А ООН решава, че съдбата на града ще бъде контролирана от "международно попечителство". През 1948 г. след основаването на държавата Израел и след арабско-израелската война градът е разделен между двете страни. Така Йерусалим става символ на конкурентните претенции на ционизма, от една страна, и палестинския национализъм - от друга.

През 1967 г., след като Израел завладява палестинския Източен Йерусалим и светите места по време на Шестдневната война, едностранно обявява целия град за своя столица.

Следователно, дипломатическите усилия за разрешаване на израелско-палестинския и по-широкия арабско-израелски конфликт винаги са били свързани с чувствителността към оспорваната история на Йерусалим и важната символика.

Дипломати и миротворци винаги са се съгласявали, че именно градът е ключът за решаване на мирния процес между Палестина и Израел. С цялата си символика, религиозна обремененост, политическо значение и т.н. това е мястото, което трябва да се подели по взаимоизгоден начин, за да има въобще шанс да се стигне до следваща крачка на преговорите.

Пример за това са преговорите от 1999-2000 г., които макар и да не довеждат до качествени резултати или разбирателство, поставят именно тази пътека - първо разбирателство за статута на Йерусалим (както се случа по време на предварителните преговори в Белфаст) и едва след това следва същинската част (където реално през 2000 г. нещата не успяват да потръгнат).

Именно преговорите в Кемп Дейвид през 2000 г. бяха върхът на усилията на САЩ да се представи като "брокер на доверие", който може да проводи двете страни до мир. А Йерусалим беше основен въпрос в арбитража на администрацията на Клинтън.

И въпреки че тези преговори в крайна сметка не доведоха до успех, а събитията от последните 17 години така и не показаха, че възможността за решение на конфликта е близо, ролята на САЩ се запази относително без промяна - балансьор между двете враждуващи фракции.

Сега с обявеното от Тръмп признаване на Йерусалим за столица на Израел, този баланс е тотално нарушен, а визиите за мир, прокаран именно от САЩ, могат да бъдат забравени в обозримо бъдеще, както и идеята за "честния брокер" в лицето на Вашингтон.

В извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН 14 от общо 15 държави заклеймиха решението на Белия дом. 15-ата държава бяха самите Съединени щати. В съвместно изявление посланиците от Великобритания, Швеция, Германия, Италия и Франция заявиха, че действията са "несъответстващи на резолюциите на Съвета за сигурност и не са полезни по отношение на перспективата за мир в региона".

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също заяви, че се противопоставя на "всякакви едностранни мерки, които биха застрашили перспективата за мир за израелците и палестинците".

На фона на това международно отричане, действията на Тръмп показват едностранен избор, който е в директен конфликт с визиите за "град на две държави" и двустранно решение на изрело-палестинския въпрос. Своеобразно официално легитимиране на действията, които Израел приема за изграждането на нови еврейски селища по Западния бряг и изгонване на палестинското население.

Безспорен факт е, че досега Вашингтон толерираше тези действия.

Нито администрацията на Джордж Буш, нито тази на Барак Обама направиха нещо в тази посока. Дори напротив, по тяхно време САЩ слагаше вето на всеки опит да се прокара резолюция на ООН, с която тези действия на Израел да бъдат осъдени.

Затова когато Доналд Тръмп казва, че признаването на Йерусалим е просто признаване на реалността такава, каквато е, той действително дава и друго послание. САЩ отдавна не е независим брокер на доверие по израело-палестинския въпрос.

Оттук насетне остава друг въпрос - Кой ще запълни този оставен вакуум? Кой обаче може да ги замести? ЕС? Китай? Русия?

Европейският съюз е зает към момента да се справя със своите си вътрешни кризи и с несигурното си бъдеще. Китай и Русия имат свои си планове и виждания за това как трябва да изглеждат нещата в Близкия изток, но дали решаването на тази криза влиза в плановете им?

Но дори да се намери кой да влезе в тази позиция, изниква друг, по-важен въпрос - ще позволи ли САЩ някой друг да бъде централна фигура в мирния процес между израелци и палестинци?

Засега изглежда, че отговорът на последния въпрос е отрицателен. САЩ и Израел отдавна са изолирали арабите, ЕС, ООН и всякакви други страни, които са опитвали да инициират дипломатическо решение на тази криза.

Америка може да се е отказала от неутралитета си тук, но е далеч от идеята да намали влиянието си в региона давайки на някой друг да диктува правилата за мир.

Което на практика оставя засега мирният процес на изчакване... до по-добри времена.

Oще: брокер на доверие  доналд тръмп  израел  йерусалим  палестина  сащ  тръмп 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.