Референдумът на Ердоган - въпроси и отговори | webcafe.bg
Webcafe

Референдумът на Ердоган - въпроси и отговори

Красимир ГрозевКрасимир Грозев
15.04.2017, 21:17 (обновена 16.04.2017, 21:08)
реджеп тайип ердоган

Снимка: © Getty Images

Турция се намира на ръба на историческа промяна

16 април 2017 г. ще се превърне в историческа дата за Турция - това е денят, в който турците гласуваха за приемане на 18 поправки в конституцията на страната с крехка преднина пред гласувалите против.

Това е и ултимативният тест за все по-авторитарната политика, която турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) налагат в южната ни съседка в последните 12 - 13 години. От гледна точка на политическото устройство на страната това ще бъде най-генералната промяна от основаването на съвременната турска държава през 1923 г.

Какво точно се подлага на референдум?

Най-общо казано, референдумът иницииран от ПСР е за промяна на конституционното устройство на Турция и преминаването към президентска република. Реално промените засягат сериозно изпълнителната, законодателната и съдебната власт в страната.

Президентът на Турция, който до момента имаше основно представителни функции, трябва да стане ръководител на изпълнителната власт, като постът „министър-председател" отпада. Президентът ще избира и назначава Министерски съвет, като в работата си ще бъде подпомаган от вицепрезиденти, които отново той еднолично ще назначава.

Вицепрезидентите, министрите и редица висши държавни чиновници ще могат да бъдат уволнявани еднолично с президентски декрет.

Президентството вече няма да бъде политически неутрална институция - държавният глава ще може да запази политическата си принадлежност и ръководните си позиции в партията, която го е излъчила.

Президентът еднолично ще може да обявява извънредно положение в страната, но парламентът ще има власт да определя неговата продължителност или да го отменя изцяло. Премахва се възможността за обявяване на военно положение.

Предвижда се възможност за стартиране на разследване срещу президента при съмнение за негови престъпления. За това ще са нужни 3/5 от гласовете на депутатите в турски парламент. След приключване на разследването и при намиране на достатъчно доказателства за престъпление 2/3 от депутатите трябва да одобрят започване на съдебен процес срещу президента.

Президентът ще може да се кандидатира до два пъти, така че общата продължителност на управлението му да бъде до 10 години Президентските и парламентарните избори ще се провеждат в един и същ ден, тъй като мандатът на турския президент също вече ще бъде пет години.

С приемането на конституционните поправки, турският парламент ще загуби значителна част от правомощията си.

Премахва се функцията на парламента да съблюдава работата на правителството, включително и възможността за парламентарен контрол и задаване на депутатски питания към министрите. Съставът ще бъде увеличен от 550 на 600 депутати, а минималната възраст на депутатите става 18 години (до сега беше 25).

Парламентът може да бъде разпуснат еднолично от президента, с което ще се предизвикват автоматично и президентски, и парламентарни избори. Това решение може да бъде взето и с 3/5 от депутатските гласове.

Държавният бюджет се изготвя от президента и подлежи на одобряване от бюджетната комисия на парламента и с последващо гласуване в пленарна зала.

Премахват се военните съдилища и такива ще има само в случай на война. Съставът на Конституционния съд на страната се намалява от 17 на 15 съдии, като президентът ще назначава 12 от тях, а останалите трима ще се избират от парламента.

Съставът на Висшия съдебен и прокурорски съвет се намалява от 22 на 13 души. Министърът на правосъдието продължава да е негов председател, като главният секретар на правосъдното министерство също е член. От останалите 11 членове, четирима се назначават от президента, а останалите седем - от парламента.

Изпипани ли са предложенията за конституционни промени?

По-скоро не. Волно или неволно, 18-те предложения за промяна в конституцията на Турция водят със себе си някои противоречия и оставят много място за свободна интерпретация.

Така например не е ясно каква ще е функцията на вицепрезидентите, нито се определя техния брой. В същото време, се оставя възможност президентът да им прехвърля редица права и отговорности на вицепрезидентите си.

Не е ясно и кой ще поеме президентските отговорности, ако той почине по време на мандата си или ако бъде отстранен от поста след съдебен процес.

Но може би най-притеснителното е, че се оставя вратичка за това президентът да може да остане на поста си почти три мандата. Според предложените промени - ако парламента се саморазпусне и насрочи нови избори, действащият в момента президент, който кара втори мандат, може да се кандидатира отново.

Какво значи за Турция минаването на референдума?

На 3 ноември 2019 г. трябва да се проведат едновременно президентски и парламентарни избори. Ердоган ще може да се кандидатира за президент и досегашният му мандат няма да се зачита, което значи, че пред него ще има възможност за два пълни президентски мандата до 2029 г. Ако парламента се саморазпусне по време на втория му мандат, той ще може отново да се кандидатира и теоретично да управлява и след 2030 г.

Фактически цялата изпълнителна власт ще се съсредоточи в ръцете на президента, който еднолично ще може да прави промени в кабинета си. Парламентът няма да има практически никакви правомощия да следи и коригира работата на правителството, а то от своя страна няма да е длъжно да се отчита през депутатите.

Президентът практически ще контролира и Конституционния съд, където той еднолично ще назначава повечето съдии.

С какви аргументи се предлагат тези конституционни промени?

Още от 2005 г. ПСР флиртува с идеята за преминаване към президентска република и през годините аргументацията се е променяла. В светлината на неуспешния военен преврат от юли 2016 г. аргументите се въртят най-вече около факта, че настоящата турска конституция е изготвена през 1982 г. по време на управление на военна хунта.

Другата аргументация е свързана с търсенето на еднолично твърдо управление, което да води Турция през тези трудни времена на редица кризи покрай границите на страната, нарастващи вълнения сред турските кюрди и избягване на мъчителните процеси по сформиране на коалиционно правителство в случай на липса на парламентарно мнозинство у една партия.

Кой е „за" и кой „против" конституционните промени?

Кампанията „за" се водеше от управляващата партия ПСР, както и от крайно дясната ултранационалистическа Партия на националното действие. В подкрепа на конституционните промени са се изказали и редица други извънпарламентарни партии, които най-често има ислямистки или крайно десни възгледи.

Сериозна част от големия бизнес в Турция също подкрепя конституционните промени.

Кампанията „против" се водеше от основната опозиционна Републиканска народна партия, чийто основател е бащата на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. Кюрдската Демократична партия на народите също е против конституционните промени, които се отхвърлят и от още множество по-малки партии, които имат най-вече центристки, леви или либерални възгледи.

Честен ли беше референдумът?

На първо място трябва да се отбележи, че в Турция от юли миналата година действа извънредно положение заради неуспешния опит за военен преврат.

Това е само част от проблема - след преврата стартираха чистки в почти всички сфери на обществения живот в Турция. До момента са уволнени около 150 000 държавни служители, арестуваните заради подозрение в съучастие с преврата са над 25 000. Отделно са затворени 16 телевизионни канала, 23 радиостанции, 45 вестника и 15 списания, а над 150 журналисти са арестувани по разнообразни обвинения.

Чистките след неуспешния преврат фактически обезглавиха опозиционната кюрдска Демократична партия на народите, защото голям брой от нейните политически лидери, включително и 11 депутати, бяха арестувани.

Опозицията непрекъснато обвинява правителството в систематични опити за заглушаване на кампанията против конституционните промени, включително чрез забрана за демонстрации, арести и тормоз на активисти.

Какво показват социологическите проучвания?

Повечето изследвания, проведени в последния месец, предвидиха, че предложените конституционни промени ще бъдат одобрени от турските гласоподаватели. Според тях обаче разликата между "да" и "не" трябваше да е малко по-голяма - гласувалите „за" да са с минимум 10 процента повече от тези гласуващи „против". В същото време данните от последния месец показваха, че между 10 и 25% от турските гласоподаватели все още не бяха сигурни как ще гласуват.

Oще: анкара  демократична партия на народите  диктатура  ердоган  кюрди в турция  партия на справедливостта и развитието  превратът в турция  президентска република в турция  реджеп ердоган  референдумът на ердоган  турция 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.