Spitz-командата на "Алтернатива за Германия" | webcafe.bg
Webcafe

Spitz-командата на "Алтернатива за Германия"

Webcafe
25.09.2017, 15:27 (обновена 27.09.2017, 11:20)
alternative fuer deutschland

Снимка: © Getty Images

Александер Гауланд и Алис Вайдел са т.нар. Spitzenkandidaten (водещи кандидати) на популистката "Алтернатива за Германия", първата крайно-дясна партия, която успя да си проправи път до Бундестага от 1961 г. насам

Той е на 76 години, разследван е за насаждане на расова омраза, призовава Германия "да си върне миналото" и да се гордее с военните победи на нацистката армия от Втората световна война.

Тя е на 38 години, постоянното й местожителство е в Швейцария, където живее с хомосексуалната си партньорка и двете си деца, работила като инвестиционен банкер в Goldman Sachs и Allianz, но критикува остро глобализацията и "американския финансов капитал".

Те са Александер Гауланд и Алис Вайдел - т.нар. Spitzenkandidaten (водещи кандидати) на популистката "Алтернатива за Германия", първата крайно-дясна партия, която успя да си проправи път до Бундестага от 1961 г. насам.

Двамата бяха издигнати за лица на кампанията на AfD вследствие на вътрешнопартийния трус в началото на 2017 г. Тогава съпредседателят на партията Фрауке Петри обяви, че няма да се яви като водещ кандидат на изборите през септември, за да избегне вот на недоверие от радикалното крило на партията. Конгресът избра едновременно Гауланд (остър консервативен активист, юрист и бивш член на Християндемократическия съюз), и Алис Вайдел (умерена, бизнес ориентирана, бивш стипендиант на център-дясната фондация "Конрад Аденауер").

Разцеплението на върха на AfD се видя и само няколко часа след изненадващо доброто представяне на партията в изборния ден - оценено като "историческо постижение" от Гауланд, човекът, който се закани, че ще "преследва Меркел" и "ще си върне земята и народа".

Още в понеделник формалният лидер на партията Фрауке Петри обяви, че отказва да влезе в парламентарната фракция на AfD в Бундестага - въпреки че си спечели директен мандат от избирателния си район в провинция Саксония.

Петри разкритикува публично Александер Гауланд заради скандалното изказване и коментира, че "точно заради тази риторика градските избиратели не ни смятат за конструктивна партия".

Хардлайнерът Гауланд

Роден на 20 февруари 1941 г. в Кемниц (впоследствие преименуван на Карл Маркс Щадт, останал в доминираната от съветската власт Германска демократична република), Гауланд е юрист, публицист и политик. През 1959 г. решава да избяга в Западна Германия, като в продължение на 6 години учи право, история и политология в Марбург и Гийсен, докато вземе първия си успешен държавен изпит. През 1970 г. защитава докторска степен по право на тема "Принципът на легитимността в междудържавната практика след Виенския конгрес".

Фрауке Петри и Александер Гауланд / Getty Images

По време на студентските си години Гауланд става активист на близкия до ХДС "Кръг на християндемократическите студенти", а с идването на власт на Хелмут Кол, Гауланд става член на партията през 1973 г. Година по-късно е изпратен на служба като пресаташе в консулството на ФРГ в Единбург, Шотландия.

През седемдесетте години Гауланд започва да си сътрудничи тясно с депутата от ХДС Валтер Валман. Двамата работят заедно толкова добре, че когато Валман е избран за кмет на Франкфурт на Майн през 1977 г., той препоръчва сътрудника си за председател на местната организация. През 1986 г. Гауланд следва Валман и във федералното правителство, след като Кол номинира политика от Хесен за министър на околната среда. Година по-късно Валман става министър-председател на провинцията - "дясната ръка" Гауланд отново предпочита да следва ментора си, като получава в замяна ключовата политическа позиция на началник на кабинета му.

През 1989 г. бъдещият водещ фактор в "Алтернатива за Германия" се замесва в политически скандал, останал в историята като "Аферата Гауланд". В качеството си на секретар на провинция Хесен той прави опит да отстрани дългогодишния отговорник за връзките между местната власт и църквата Рудолф Вирц (СПД), за да постави на мястото му свой приближен съпартиец от ХДС Волфганг Егертер.

Политическото сътресение води до два съдебни процеса, които приключват в полза на Вирц, а последствията от продължилия няколко години скандал нанасят щета върху репутацията на Гауланд.

Казусът дори се превръща в тема за политическия роман на Мартин Валзер, който става бестселър през 1996 г. Авторът го описва като реакционен бюрократ и кариерист.

След смяната на управлението на ХДС в Хесен през 1991 г. Гауланд решава да започне нова кариера - този път като издател.

Застава начело на бранденбургския ежедневник "Меркише Алгемайне" и редовно пише политически коментари за изданието до 2005 г. В същия период Гауланд се позиционира в националистическо-консервативната неформална фракция на ХДС "Берлинският кръг", който често критикува политиката на Ангела Меркел.

В началото на 2013 г. Гауланд обявява, че напуска ХДС. Няколко месеца по-рано, той заедно с Бернд Луке и други недоволни от курса на партията консерватори създават евроскептичното движение "Wahl-Alternative 2013" (Изборна алтернатива), която по-късно се трансформира в партията, известна като "Алтернатива за Германия". Гауланд става заместник-председател на формацията, а малко по-късно печели мандат в местния парламент на провинция Бранденбург като представител на AfD.

В началото на 2015 г. Александер Гауланд поставя началото на първия радикален завой в политиката на "Алтернатива за Германия", с искане за засилване на консервативните принципи на организацията. По време на партиен конгрес през юли 2015 г. той става част от вътрешната опозиция, която предизвиква отстраняването на Бернд Луке както от лидерския пост, така и от самата партия.

Наред с двойката федерални председатели Фрауке Петри и Йорг Мойтен, Александер Гауланд запазва позицията си като заместник-ръководител до ден-днешен.

Известен е с крайните си провокативни изказвания, стигащи дори до персонални обиди - например, репликата му, че комисарят по интеграцията в кабинета на Меркел Айдан Йозогуз трябвало да бъде "изселена в Анадола".

Отличничката със стаж от Goldman Sachs

На фона на биографията на Александер Гауланд, кариерата на Алис Вайдел изглежда тотална противоположност.

38-годишната Вайдел е отличничка на випуска от Университета Байройт по специалността "Икономика и бизнес администрация". На 26 години започва работа като анализатор към офиса на Goldman Sachs във Франкфурт на Майн, като по-късно прави докторат към Юридическия и стопански факултет на Байройт по темата за бъдещето на китайската пенсионна система. Защитава научната си степен с най-високото признание.

Академичният й потенциал става причина да й бъде оказана подкрепа от фондация "Конрад Аденауер", а когато заминава за няколко години за Китай, за да довърши научната си разработка, е подпомогната с държавна стипендия. След 2-годишна работа за Allianz Global Investors Europe, решава да започне самостоятелен бизнес като консултант на свободна практика.

Алис Вайдел е открито хомосексуална, като поддържа връзка с 35-годишната филмова продуцентка Сара Босард. Двойката живее в регистрирано семейно съжителство, като отглежда заедно с Босард двамата си синове в швейцарския град Бийл.

По време на предизборната кампания Вайдел стана обект на критики, че предпочита да живее в съседната страна, за да не плаща по-високите данъци в Германия.

Тогава кандидатката на AfD се принуди да влезе в обяснителен режим, като посочи, че има адресна регистрация и в родината си, в Юберлинген на Боденското езеро (на 3 часа път от швейцарския й дом), а причината за избора на постоянно местожителство е свързана с работата на партньорката й.

Алис Вайдел се включва в редиците на "Алтернатива за Германия" в провинция Баден Вюртемберг още със създаването на партията през 2013 г., като две години по-късно е избрана за член на националното ръководство.

През 2016 г. прави неуспешен опит да влезе в местния парламент на Баден Вюртемберг. Като водещ кандидат на AfD получава едва 10,4% в директния мажоритарен вот в избирателния район Бодензее, но успява да си осигури място в Бундестага благодарение на челното си място в пропорционалната листа на партията.

От политическа гледна точка: Вайдел защитава позицията си на противник на централизирания Европейски съюз, включително на членството на Германия в еврозоната. Критикува остро културата и политическия фундаментализъм на исляма, говори против приемането на необразовани бежанци и имигранти в страната.

През 2016 г. отменя планираната си среща с Айман Мазиек - ръководител на Централния съвет на мюсюлманите в Германия - като посочва, че не желае да сяда на една маса с отявлени защитници на Шериата. Малко преди изборите на 24 септември, "Welt" публикува имейл, писан от Вайдел преди четири години, в който тя описва арабите и ромите като "народи, които нямат нищо общо с нашата култура", които "ще ни удавят". Партийната председателка Фрауке Петри се опита да се разграничи от позицията, защитена от Вайдел.

Въпреки личната си сексуална ориентация, Вайдел никога не е заемала категорична позиция срещу политиката на "Алтернатива за Германия", която гласи, че "традиционното семейство е модел на поведение" за обществото, а хомосексуалните са "шумно малцинство" в страната. Все пак признава, че позицията й е по-либерална, отколкото партийната линия, а "Семейството е там, където са децата".

По време на кампанията за получаване на номинацията като Spitzenkandidat, Вайдел предпочита да остави активната част от агитацията на Александер Гауланд. "Госпожица Вайдел и аз сме на разположение само в екип", каза той по време на конференцията в Кьолн, като в крайна сметка завоюваха съвместната кандидатура с 67,7% подкрепа.

Oще: александер гауланд  алис вайдел  алтернатива за германия  германия  конрад аденауер  консерватизъм  фрауке петри 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

2 deaf | 27.09.201722:15

Nikkor,

специално за ромите бъркаш. Те никъде не са заплаха за държавата. Да си видял ром революционер,терорист,партизанин...?! Те имат силна склонност към паразитизъм,но само ако им се позволи.
Арабите и някои негърски етноси са опасни за Европа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

1 Nikkor | 27.09.201712:27

"Малко преди изборите на 24 септември, "Welt" публикува имейл, писан от Вайдел преди четири години, в който тя описва арабите и ромите като "народи, които нямат нищо общо с нашата култура", които "ще ни удавят". "
Нима не е вярно че араби, роми, че и други нямят нищо общо със западно европейската култура? Какво расистко, фашистко или ксенофобско има в това за бога?
Само идиотска политическа коректност може да накара някого да се опълчи на това най-обикновено мнение.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.