Повелителите на парите - избраните в Северна Корея с частен бизнес | webcafe.bg
Webcafe

Повелителите на парите - избраните в Северна Корея с частен бизнес

Webcafe
08.10.2017, 09:35 (обновена 10.10.2017, 14:35)
Дончу, Северна Корея

Снимка: © Christian Petersen-Clausen, NK News

Богата двойка на сватбения си ден позира пред обектива

Животът на гражданите в Северна Корея често ни е представян в контекста на ядрената програма на страната, на грандиозността на партията или суровите правила, в които се налага да живеят обикновените хора. През този обектив народът прилича на кукли, които танцуват и ръкопляскат пред величието на режима, нареден по огромните булеварди на Пхенян, или държат оцветени картони, формирайки огромно изображение по трибуните на стадион, или просто роби, които се трудят, за да могат да финансират разработката на балистични ракети и разточителния начин на живот на деспота си.

Но ако посетите някоя от локациите, където през последните години Северна Корея е установила бизнес отношения - като например североизточен Китай и южогизточна Азия - нещата стават малко по-сложни. Въпреки, че частният бизнес генерира чуждестранна валута, която се изпраща обратно към политическите и военните кръгове в Пхенян, една класа сред гражданите на Северна Корея, наречена donju -  „повелителите на парите" - е успяла да си си проправи път сред сферите на влияние в страната.

Дончу търгуват с всичко - дрехи, ежедневни стоки, електорника, апартаменти, коли. Наскоро дори беше спряна огромна доставка на оръжия, пристигнали с кораб в Египет. Сред тях е и един от най-богатите хора в страната - Ча Чол Ма. Неговата биография, подобно на биографиите на повечето влиятелни фигури в Северна Корея, остава недоизяснена в публичното пространство.

Това, което знаем, е, че той е една от най-богатите личности, ако не и най-богатият мъж в Северна Корея, чиято фамилия не е Ким.

Той е доведен син на Ри Же Канг, един от идеолозите зад Чучхе - партийна идеология на Корейската работническа партия, върху която е изградена политическата система на КНДР. Освен това е бил ментор на настоящия лидер Ким Чен Ун, преди да поеме властта.

Ча някога е бил активна част от политическия живот на страната, заемайки висока позиция в законодателната власт от 2012 до 2015 или 2016 година. Но оттеглянето му от политическата сцена е довело до поредица от лични успехи, които са му донесли много финанси. Той стои зад няколко инфраструктурни проекти като построяването на детска болница и център за рационализиране на отглеждането на гъби. Ча развива бизнеси и в Китай и Пакистан.

Бизнесменът рядко се показва на публични места, но когато това става, той обикновено е в компанията на влиятелни личности от политическия живот на КНДР и държавите, в които развива бизнес.

Дончу и хора като Ча променят обществото в Пхенян, или поне на пръв поглед е така. Преди 16 години Ким Чен Ир започва бавен преход към пазарна икономика в Северна Корея. Въпреки това чак през 2012 година, когато синът му поема властта, идва бумът на частната инициатива .

Брутният вътрешен продукт на КНДР, според данните на националната банка на Южна Корея, е 28.5 милиарда долара през 2016 година. Той е най-високият за предишните 17 години, като през 2011 БВП на комунистическата държава е било само 12.4 милиарда долара.

Сега в Пхенян могат да бъдат видени млади мъже и жени, които прекарват часове във фитнеса, за да се покажат, техният гардероб включва дрехи от марки като Zara и H&M, както и чанти и аксесоари от премиум брандове в Западна Европа.

Дори този, които продължават да се обличат консервативно, могат да бъдат различени по някои дребни суетни символи - може би малка италианска чанта за кеш, един или два смартфона - прибрани не твърде дискретно на път за следващата бизнес среща. Тази разлика в начина на живот е ясно отличима предвид, че средната заплата за страната е еквивалентна на една няколко десетки долара.

От другата страна на границата, Китай може да се припознае в начина, по който се случват тези „реформи". Този огромен скок в стандарта на живот на конкретни индивиди е подобен на това, което се случва при китайците през 80-те и 90-те, след като Китайската комунистическа партия намалява ограниченията в някои аспекти.

Но с постоянните атаки между Ким Чен Ун и Доналд Тръмп и повишената заплаха от въоръжен конфликт, Пекин изглежда не особено доволен от подобен авантюризъм и изглежда, че първи ще го отнесат именно дончу.

В края на септември китайското Министерство на икономиката публикува известие, според което компаниите от Северна Корея, които оперират в рамките на Китай, включително тези, които  са в съдружие с китайски компании, имат 120 дни да прекратят дейността си. Тези рестрикции изглеждат в синхрон с последните санкции наложени от САЩ - поне на хартия.

Истината обаче е, че тази мярка благоприятства това, което искат китайските компании и техните партньори от Северна Корея - особено тези, които са част от индустриите, изградени върху интензивен физически труд. Миналата година китайските бизнеси, които оперират н градина с КНДР поискаха увеличение на разрешение брой севернокорейски работници, които работят „на заем". Причината е, че китайските работници се местят в други провинции и дори други държави, където заплатите са по-високи и оставят дупка в работната сила на североизточния регион на страната.

Едно число много добре описва ситуацията: през 2012 година 40 000 севернокорейци са влезли в Китай на базата на индустриални визи, а още много са тези, които търсят други начини да бъдат наети след като са пренесени в държавата.

И макар Китай официално да санкционира КНДР, тепърва предстои да видим как ще бъдат изпълнена процедурата. Междувременно дончу продължават да процъфтяват и най-вероятно ще приемат всякакви санкции с хладнокръвие.

Все пак, тежката ситуация у дома означава само, че пазарите на черно ще бъдат изтупани от прахта и ще се превърнат в основен начин ежедневните стоки да достигат до тези, които могат да си ги позволят.

И ето така много от „повелителите на парите" правят своите гърненца със злато.

С по-добри контакти откогато и да било, този „обрат" в отношенията между двете държави, може бързо да бъде обърнат в полза на дончу. Предприемачите ще могат да доставят на обитателите на Пхенян всички необходими средства за комфорта им, независимо колко е нечестен бизнеса им или колко заплахи се чуват от Вашингот.

Oще: бизнес в северна корея  дончу  животът в северна корея  как живеят  китай  повелителите на парите  санкции  северна корея  смартфони  фабрики  частен бизнес 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.06.2013, 18:16

1 popleta | 08.10.201720:22

Интересно и те на европейци искат да приличат.Също като руснаците.Какво стана с Евразия?Никой не иска да е черен или жълт,всеки иска да е европеец.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.