Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Селото, в което властва унгарският ловец на бежанци

Ласло Торочкай (със знамето в средата) не е случайно име - той е новата звезда на крайнодесните в Унгария, вицепрезидент на националистическата партия за „по-добра Унгария" - Йоббик, и явен ксенофоб Снимка: facebook.com/laszlo.toroczkai/
Ласло Торочкай (със знамето в средата) не е случайно име - той е новата звезда на крайнодесните в Унгария, вицепрезидент на националистическата партия за „по-добра Унгария" - Йоббик, и явен ксенофоб

Асоталом е малко унгарско село с население от около 4 100 души. Намира се на около два часа път от столицата Будапеща. То обаче е световно известно като границата между Сърбия и Европейския съюз.

Именно оттам имигрантите се вливаха в Унгария, за да потърсят убежище или кратък път към Австрия и Германия. След като през 2015 година над 100 000 имигранти от различни държави и военни зони преминаха границата между Унгария и Сърбия, премиерът Виктор Понта (май 2012 - ноември 2015) нареди изграждането на ограда, която да държи чужденците вън.

Редовно се появяват снимки от селото, на които мигранти са съборени на колене с ръце зад тила, заснети като ловни трофеи, а край тях стоят въоръжени мъже. Ако картината ви напомня за Динко от Ямбол, не сте далеч от истината. Най-остър привърженик на силните унгарски граници и враг на мюсюлманската култура е кметът на селото - Ласло Торочкай.

Той е строен млад мъж, готов да защитава Асоталом от нашественици. През 2015 година дори засне клип, в който мъже на мотори и на коне се движат около границата на фона на драматична музика, а кметът разяснява на нелегалните имигранти, че с действията си лесно могат да свършат в затвора. Във видеото той ги призовава да стигнат до Германия през Словения и Хърватия, а не през Унгария. И ги предупреждава, че Асоталом е „лошо място".

Две години по-късно Ласло Торочкай вече има нов план - създаването на бяла утопия, в която мюсюлманската култура няма място. Асоталом забрани носенето на забрадки и призивите към молитви. Той се надява да привлече към каузата си и други християни от Европа, които не одобряват мултикултурализма в страните си.

"Предимно приветстваме хора от Западна Европа - хора, които не биха искали да живеят в мултикултурно общество," разказва кметът на селото Ласло Торочкай. "Не бихме искали да привличаме мюсюлмани в селото ни."

Според него, ако голям брой мюсюлмани пристигнат в селото, те няма да могат да се интегрират в християнската общност, което ще заплаши традициите на селото.

"Можем да видим как големи мюсюлмански общности в Западна Европа не можаха да се интегрират - и не искаме да се случи същото и тук," казва той. "Бих искал Европа да принадлежи на европейците, Азия - на азиатците, и Африка на африканците. Не е толкова сложно", казва още Торочкай.

Бежанската криза е допринесла за засилване на антиемигрантските нагласи в големи части на Европа - и Унгария не е изключение. В пика на емигрантската криза, около 10 000 души дневно са пресичали сръбско-унгарската граница - намираща се на минути път от Асоталом.

Без мюсюлмани и гейове

Възползвайки се от тревогите на унгарците, Торочкай въвежда в селото си разпоредби със спорна законова стойност, според които е забранено носенето на мюсюлманско облекло от рода на хиджаба и призивите към молитви, а също така поставят извън закона публичната демонстрация на интимност между хомосексуалните.

Внасят се и промени, които да предотвратят строителството на джамии, въпреки че в момента в селото живеят само двама мюсюлмани. Жителите на селото твърдят, че и двамата са напълно интегрирани, а самите мюсюлмани от Асоталом отказват да застават пред камерите на медиите, за да не привличат твърде много внимание към себе си.

Според мнозина юристи кметските разпоредби противоречат на унгарската конституция. Затова и не е изненада, че бяха отменени от правителството в средата на февруари. Въпреки че нямат законова стойност обаче, те се радват на подкрепата на много от членовете на местната общност.

Кметът се надява селото да бъде пример за това, което той нарича "война срещу мюсюлманската култура".

Той поддържа денонощни гранични патрули, които според него ще привлекат бели европейци, които ще предпочетат да живеят там.

Магнит за хора с крайни убеждения

Крайнодясната организация Knights Templar International рекламира домове в Асоталом на страницата си във Facebook. Сред нейните членове са Ник Грифин, бивш лидер на Британската национална партия, и бившия ковчежник на партията Джим Доусън.

"Разговарял съм с Доусън," обяснява Торочкай. "Той дойде в Асоталом на няколко пъти като частно лице, просто за да огледа как стоят нещата тук. И Ник Грифин също е идвал с него."

В миналото Грифин е описвал Унгария като "място, където да избягаме от ада, който предстои да се разтвори над Западна Европа".

Торочкай твърди, че охотно би посрещнал англичани и други западноевропейци.

Запитан дали се опитва да създаде бяло расистко село, Торочкай отвръща: "Аз не съм използвал думата "бяло". Но доколкото сме бяло, европейско, християнско население, искаме да останем такива."

"Ако бяхме черни, щяхме да искаме да останем черно село. Но това е реалността, и ние искаме да запазим тази реалност", казва още той.

Ласло Торочкай не е случайно име - той е новата звезда на крайнодесните в Унгария, вицепрезидент на националистическата партия за „по-добра Унгария" - Йоббик, и явен ксенофоб. Започва кариерата си в Будапеща, но се мести в селото, което превръща в своя крепост. Заобиколен от защитници на границата, той си изгражда образа на пазител на унгарските ценности.

Това, че среща положителни реакции от сънародниците си, също не е изненада - Унгария е сред страните, които в най-голяма степен затегнаха границите си заради мигрантската вълна. Не само издигнаха ограда, която да пречи на нелегалното влизане в страната, но и засили охраната така, че граничарите да връщат търсещите убежище обратно в Сърбия.

През есента в страната се проведе и референдум, с който 98,2 прожента от гласувалите унгарци отхвърлиха мигрантските квоти, но допитването не беше признато за валидно заради ниската избирателна активност.

 

Най-четените