Там, където от Brexit боли най-много | webcafe.bg
Webcafe

Там, където от Brexit боли най-много

Webcafe по New York Times
22.11.2017, 18:52 (обновена 24.11.2017, 14:41)
кома, пациент, болница, лекар, лекари

Снимка: © Getty Images

Как Лондон ще се справи с липсата на европейски лекари

Седемнадесет месеца след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, много европейци избират да напуснат Великобритания. Според данните до март тази годинa около 122 хил. граждани на държави от ЕС са избрали да си опаковат багажа и да се махнат от Обединеното кралство, докато потокът от нови пристигащи се е забавил.

В Лондон, град, поддържан дълго от европейски банкери, строители и бармани, сервитьори и т.н., негативните промени, породени от Brexit, започват да се усещат все по-значително. На места се стига дотам строителни компании и кафенетата да се борят за персонал, често съставен от същите тези източноевропейци, които доскоро са "вадили очите" на хората. Най-големите университети се тревожат да запазят студентите си.

Но никъде притесненията за напускащ персонал не са толкова сериозни колкото в Британската национална здравна служба (N.H.S.).

Много преди Brexit, британското здравеопазване страда от хроничен недостиг на персонал. В страната има 40 хил. свободни работни места за медицински сестри. За запълването на тази празнина помага много назначаването на хора от държави Европейския съюз, особено в Лондон, където делът на медицинските сестри от континента е около 14% - два пъти по-висок от средния за страната. И въпреки това незаетите позиции продължават да са много.

А Brexit ще направи още по-трудно и по-скъпо намирането на хора за тях, а нещата остават мъгляви. В момента дори правният статут на гражданите на Европейския съюз, които вече живеят във Великобритания, остава неясен.

Тази тема е ключов момент от изпадналите в застой преговори между Брюксел и Лондон. Затова и много от европейските граждани в Обединеното кралство се опасяват, че след Brexit може да се окаже, че са загубили правата си, сигурността на работното си място, пенсиите си и достъпа до безплатна здравна помощ.

Тази несигурност е една от причините, поради която някои европейски специалисти в областта на здравеопазването се замислят сериозно дали да напуснат страната.

В годината след референдума почти 10 000 медици напускат N.H.S., a броят на медицинските сестри от страни от ЕС, регистрирани за практикуване във Великобритания, е спаднал с почти 90%.

И все пак към момента още не може да се говори за масово изселване обратно към континента. Реално дори броят на служителите на N.H.S., идващи от държави от ЕС, дори леко е нараснал през годината след референдума. Тенденциите обаче са несъмнени: броят на европейците, напускащи системата, се увеличава, а броят на присъединяващите се намалява.

"Лондон е в най-лошата си криза по отношение на персонала в здравните заведения, а медицинските сестри са притиснати до краен предел заради липсата на достатъчно персонал. Ако колегите, идващи от ЕС, които все още не са напуснали, не получават недвусмислено право да останат, сигурността на болниците в столицата ще бъде застрашена", казва Том Колоу, регионален говорител на Кралския колеж за медицински грижи в Лондон.

N.H.S. с философията си за универсално безплатно здравеопазване е сред носещите стълбове на британското общество след войните.

Един от най-добрите примери за важността на здравеопазването за британците е церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., когато част от програмата беше танц на истински здравни работнички, които с телата оформиха три гигантски букви - N.H.S.

Затова и по време на кампанията за референдума за излизане от ЕС именно здравеопазването беше водеща тема. Тогава защитниците на Brexit твърдяха, че напускането на Обединена Европа ще позволи на страната да спестява по около 350 млн. паунда седмично, които иначе отиват за Брюксел, и с тези пари да се възроди системата на здравеопазване.

Това мощно обещание беше натрапвано отвсякъде, включително и върху автобус, обикалящ цялата страна. Въпреки това то се оказа лъжа. Великобритания внася средно около 166 млн. паунда на седмица в европейския бюджет, но дори при излизане от ЕС тези пари има много малка вероятност да отидат за N.H.S.

Brexit обаче налага промени в повечето отделения на британските болници. Така например за Сирил Ноел, лекар от спешната помощ, битката е с това как една държава, която той обича, го отхвърля.

Той описва процеса по справяне с мъката като "Петте фази на Brexit". Междувременно австрийският лекар Георг Ауцигер, който е успял да изгради болница от световна класа във Великобритания, сега се опитва да направи така, че в нея да работят достатъчно лекари и медицински сестри и след излизането от ЕС.

Още в ранния следобед, когато д-р Ноел започва смяната си, спешното отделение, в което работи, вече препълнено от болни - прободни рани, инциденти, няколко инсулта и т.н. А сестрите са по-малко от необходимото.

Заедно с него в нощната смяна са лекар от Чехия и няколко сестри от Полша, Португалия, Испания, Словакия и Ирландия. Някои от тях вече са прекарали лятната ваканция в търсене на друга работа в родните им държави.

И все пак броят на европейците, избиращи да мигрират към Великобритания, продължава да е по-голям от този на напускащите страната. Въпреки това вече ясно се вижда тенденцията пристигащите да намаляват за сметка на засилено заминаване, особено сред източноевропейците.

В деня преди референдума за Brexit д-р Ноел, подтикван от чувство на безпокойство и безсилие, че няма право да гласува, прави нещо, което никога преди не правил - залага 200 паунда, че Великобритания ще напусне общността. Така дори и да се случи най-лошото, той ще е на печалба. На следващия ден той е по-богат с 1500 паунда. Относително толкова струва и таксата за британски паспорт. Проблемът е, че Сирил Ноел все още не иска да сменя гражданството си.

Той разказва за "Петте фази на приемане на Brexit"

Първо е шокът, разказва той. След това следва отричането - че нищо няма да се промени и условията ще си останат същите. Така поне той успокоява по-младите сестри от Португалия и Испания в екипа му. Следващата фаза е гневът. След всички отблъскващи новини за правителствено искане на компаниите да съставят списъци с чужди граждани (по-късно оттеглени); за човек, който бил намушкан, защото говорел на полски; за финландския професор, който заедно с десетки други европейци са получили известие за депортиране.

Разбира се, известието за депортиране е бюрократична грешка, но както казва д-р Ноел, в такива времена подобни грешки не се забравят лесно.

Но ако гневът е третата фаза, четвъртата е депресията. Положителното в случая е, че и тя минава. Тогава идва петата фаза - примирението. А за д-р Ноел това означава, че догодина той ще напусне Великобритания. И тъй като е добър специалист, вече има уредена нова работа в болница в Дубай.

Заминаването на едни мигранти може да бъде спасено само със заменянето им с други.

В същата болница, в която д-р Ноел практикува, два етажа по-горе, д-р Георг Ауцингер, ръководител на отделение, в което се извършват чернодробни операции от световна класа, също е изправен пред проблема с Brexit. Самият той е европеец, както и мнозинството от работещите в отделението му.

Д-р Ауцингер трябва да наеме нови 407 медицински сестри и лекари за новото крило за интензивни грижи на болницата. На публикуваната миналия месец обява за старши консултант не е кандидатствал нито един европеец. За сравнение поне една трета от кандидатите са били граждани на друга страна от ЕС преди Brexit.

Самият той твърди, че ще е повече от щастлив да наема британци за тези позиции. Проблемът идва от това, че те просто не са достатъчно. Затова отговорът на тези нужди се търси вече в страни като Филипините, Австралия или Индия. Това обаче струва значително повече на болницата и при това гарантира престоя на наетите само за три години. При това върви с планина от документи, които трябва да бъдат водени в ред. И въпреки всичко към момента това е най-ренталбилният за болниците вариант.

От болницата се спира кампанията за наемане на медицински сестри в Европейския съюз. Причината е, че тя няма как да гарантира, че след март 2019 г. техният работен статус.

Д-р Ауцингер живее в Лондон от 18 години. Той също би обмислил да се върне в Австрия, ако можеше да премести работата си там, но не може. Той определя начина, по който Brexit засяга N.H.S. като симптом на лош план за лечение. Великобритания е болна. Хората са ядосани. Brexit беше лечението, което им се предлагаше. Това, което притеснява д-р Аузингер, е липсата на диагноза.

"Ако мислите, че Brexit е лекарството, аз се притеснявам, че лекувате организъм на сляпо. Ако нямате диагноза, не можете да лекувате правилно пациента", каза той и допълва мрачно:

"А тогава какво продължавам да правя аз тук?"

Oще: n.h.s.  великобритания  здравеопазване  лекари  медицински сестри 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.01.2015, 17:09

2 trigger | 23.11.201714:12

Това, което е описано в статията е съвсем вярно. Преди референдума всички(англичаните, предимно) бяха много екзалтирани и постоянно тръбяха как “ш*бания” ЕС им съсипвал икономиката, имиграционната политика и пр. Сега обаче, след като доста висококвалифицирани ЕС служители, и то в системата на здравеопазването, напускат страната същите тези Брекзит поддръжници изглеждат по доста различен начин. NHS е изправена пред сериозна криза, някои я наричат катастрофа, и вината не е в ЕС. Всеки ден по различните радиа текат рекламни спотове за набиране на кадри, предимно средно ниво. Само че англичаните и особено онези от тях с по-тъмен цвят на кожата предпочитат да прекарват времето си в Макдоналдс, а ш*ибаните източноевропейци и др. да вършат работата им. Същото е в почти всеки сектор. Има едно ниво в икономическата и социална йерархия във Великобритания, което ако не си бял британец(подчертавам “бял”) е доста трудно, почти невъзможно, да достигнеш и надскочиш. Разбира се, съществуват и малки изключения в някои области като например здравната и образователна.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

1 скучко | 23.11.201709:21

Дрън ,дрън, сега положението е такова ,защото Великобритания е принудена да спазва общите правила на ЕС (както впрочем и други дивотии), за наемане на чужди граждани на работа, наложени от дебелогъзите еврочиновници. Нищо не пречи като излезат от ЕС ,да си въведат свои собствени правила. Примери колкото щеш ,като се почне от Хамерика, Канада, Австралия...
   

оценка

+0 -5

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.