Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

10 дни, които разтърсиха Румъния

Това протестно движение - първият сериозен проевропейски и прозападен протест в Европа след Brexit, и без съмнение най-многобройният в историята на Румъния - не е съвсем неочаквано. То прилича на протестите през 2012, 2013 и 2015 г. Снимка: Twitter
Това протестно движение - първият сериозен проевропейски и прозападен протест в Европа след Brexit, и без съмнение най-многобройният в историята на Румъния - не е съвсем неочаквано. То прилича на протестите през 2012, 2013 и 2015 г.

Кратка хронология на събитията:

Ден 1, 31 януари: Борбата на румънците срещу корупцията започва спонтанно около полунощ, след публикуването в румънския Държавен вестник на спешно постановление, което декриминализира някои корупционни престъпления. Хиляди хора се събират на Площада на победата пред сградата на правителството; в други градове примерът им е последван от хиляди други.

Дни 2, 3, 4 и 5: Все повече граждани излизат на улиците в Румъния, като оказват натиск на кабинета Гриндяну-Драгня да отмени първоначалното си постановление. Протестиращите бързо осъзнават, че имат няколко конституционни стратегии пред себе си и се обръщат към правителствения омбудсман Виктор Чорбя, президента, политическите партии и различни съдебни органи. Това, което е поразително за международните наблюдатели, е колко зрели и политически информирани изглеждат повечето румънци.

Ден 6: Участието в протестите достига нов рекорд: 300 000 протестиращи се събират само в Букурещ. Те влизат в новините със специални светлинни изпълнения и лазерни прожекции, които се виждат на площада. Приблизително още толкова излизат на улицата в останалата част от страната. С всеки следващ ден румънците удължават списъка си от причини за недоволство. Те не просто искат постановлението да бъде отменено, но и призовават виновните да подадат оставка, искат ново правителство и по-голяма отговорност.

Дни 7, 8 и 9: Става очевидно, че правителството не може да удържи още твърде дълго на силния обществен натиск, и то се опитва да приложи различни съдебни и политически стратегии, за да се защити себе си. Проправителствените телевизии продължават да поднасят едностранчива информация, като се обявяват против всички, участващи в протестите.

Ден 10: Към настоящия момент съдбата на първоначалното постановление все още остава несигурна. Румънците изглеждат твърдо решени да устоят на лошото време, но да продължават политическия уличен натиск. Мнозина очакват нов рекорд на участие в протестите през уикенда. Това, което се зароди преди пет години като ново гражданско движение в Румъния - особено по време на протестите през 2013 срещу спорен проект за добив на злато в Рошия Монтана - продължава да се разраства и да открива нови каузи. Ако бъде игнорирано, би било грешка.

* * *

Гражданската революция в Румъния се възобнови преди 10 дни, спонтанно и неочаквано. Движението - започнало само, не-утопично, не-идеологическо и мирно - не демонстрира никакви признаци да губи скорост. И то се случва не само в столицата. Изглежда, че старият революционен дух от 1989 не е угаснал.

Това протестно движение - първият сериозен проевропейски и прозападен протест в Европа след Brexit, и без съмнение най-многобройният в историята на Румъния - не е съвсем неочаквано. То прилича на протестите през 2012, 2013 и 2015 г. Това е нова демонстрация на гражданска смелост, която не е мотивирана от политически партии, а е хладнокръвен израз на гражданското общество в действие.

Протестите се превърнаха в редовен инструмент в ръцете на граждани с различна идеология. Дали това ново рутинизиране на неконфронтационните форми на гражданска активност води към общество на социални движения? В страни като Румъния, където демократичните общества са решили да се изправят лице в лице с вътрешните си демони, това е твърде вероятно.

Елементите на тази нова социална структура и граждански дух все още се развиват, но в тях вече виждаме началото на пряка демокрация. В последните 10 дни румънците обсъждаха идеи за граждански съвети и алтернативни модели на демократично представителство. Това движение признава вътрешните конфликти на съвременния човек и отхвърля старите революционни доктрини. В гражданското общество се случва мащабна промяна, и би трябвало да анализираме нейната динамика и последиците от нея.

Това социално движение не е антиполитическо. Негова мишена е това, което румънците наричат "мръсна политика." И разбирането на политическата култура на Социалдемократическата партия - нейните реакции и безотговорно прибягване към провокации като спешното постановление - е важна част от цялостния пъзел.

Коя е Социалдемократическата партия?

Социалдемократическата партия (PSD) е наследникът на Фронта за национално спасение (FSN), който сам по себе си е непризнат, но безспорен наследник на Комунистическата партия на румънския диктатор Николае Чаушеску. Лидерите на партията - от основателя Йон Илиеску до Адриан Нъстасе, Мирча Джоана, Виктор Понта, сегашния лидер Ливиу Драгня и премиера му Сорин Гриндяну - са запазили старите си методи към политическата реалност. Те живеят според максимата "Който не е с нас, е срещу нас!"

Затова и те не одобряват идеята за комуникация с протестиращите. Вместо това Илиеску излезе от зимен сън, за да подкрепи Драгня. Той обвини президента Клаус Йоханис, че се е присъединил към демонстрациите, като каза: "Йоханис разпали духовете и създаде тази анархия." Във време на промени и социални вълнения, сегашното правителство си позволи да прибягва до самозаблуди и търсене на изкупителни жертви.

Протести и контрапротести

Но на букурещкия Площад на победата продължават да идват хиляди хора. Те не се плашат от минусовите температури. И не се примиряват, въпреки решението на правителството да се откаже от спорната законодателна поправка, благоприятстваща корупцията.

Появиха се и контрапротестиращи, които се обявяват в подкрепа на правителството. В събота вечер няколкостотин души се събраха пред президентския дворец.Те настояват за оставка на десноцентристкия президент Клаус Йоханис, който се противопостави на мерките на правителството, обвинявайки, че е превишил правомощията си и разединява, вместо да обединява нацията.

Според контрапротестиращите правосъдието фабрикува политически дела, а участниците в антиправителствените протести са манипулирани от неправителствени организации и мултинационални компании.

Но от другата страна упорито отричат да има предварително определена драматургия. Нито пък пристрастия към десницата или левицата.

Езикът на протеста понякога е смешен, саркастичен, изпълнен с горчивина и безкрайно изобретателен. Да вземем например конспиративните теории за Джордж Сорос, стоящ зад всички антиавторитарни протести, от САЩ до Унгария, Полша, Румъния и Русия. В Букурещ ето какъв е отговорът на тези твърдения: "Чичо Сорос, нямаше ли да е по-евтино да купиш PSD и да я затвориш?"

Основното послание е ясно: искаме да бъдем свободни! От Париж през 1968 и Прага през 1989 Европа не е виждала толкова масова колективна еманципация. В момент, в който континентът изживява тъжен упадък към авторитарен популизъм, масовата гражданска мобилизация в Румъния в името на либералните ценности, отговорността, прозрачността и Европейския проект може би е предшественик на възникването на подобни движения и другаде.

Едно е сигурно, това, което се случва в Румъния може би е началото на нова глава в глобалните опити за дълбока промяна в политиката и изкореняване на корупцията. Това, което се случва в Букурещ и десетки други градове в страната, е неудържима, неутолима гражданска смелост в действие. И тя е достойна за похвала и възхищение.

В исторически етап, когато популистите-демагози оспорват бъдещето на Европейския съюз, една от малките гранични държави на съюза ясно заявява: Да, ние сме част от единна Европа!

 

Най-четените