Митът за германската ефективност | webcafe.bg
Webcafe

Митът за германската ефективност

Webcafe по BBC
04.09.2017, 22:30 (обновена 07.09.2017, 16:09)
Ремонтът на летище "Бранденбург" в Берлин

Снимка: © Getty Images

Откъде идва идеята за непоколебимата немска ефективност

Германската ефективност е мит, коренящ се в религията, национализма, философията на Просвещението и няколко големи войни. Той може и да е достигнал зенита си през XX век, но оттогава оцелява като полезен заместител на всичко германско, което обърква света - че въпреки война, която е намалила драстично населението, стена, която е разделяла Германия, валута, замислена да я отслаби, и финансова криза, която би трябвало да я ликвидира, германците все пак изглежда винаги излизат начело.

Само не и когато става дума за летища.

Неведнъж се е случвало служители на туристически компании в Берлин да трябва да се оправят с пътници, чиито билети буквално не могат да ги отведат никъде. Или пък самолетът трябва да излети след малко по разписание, но няма кой да посрещне съответните пътници за конкретния полет и да ги упъти в точната посока.

Колкото до самото летище "Бранденбург", години наред проектът за отварянето му след ремонт се забавяше, цената се раздуваше, а откриването му все още предстои... някога. Къде остана тази прословута германска точност и ефективност?

Точно както и германския хумор, германската ефективност (или нейната липса) често е актуална тема за обсъждане сред посетителите на страната. Те се възхищават на влакове, спазващи графика си с точност до минута, на девствено чистите магистрали, където произвеждани в Германия коли изглежда сякаш летят с безумна скорост (и същевременно статистически попадат в по-малко катастрофи, отколкото където и да е другаде), и се дивят на това как всички граждани културно чакат зеления светофар, преди да пресекат улицата (и най-вероятно ще ви смъмрят, ако не правите същото).

И все пак това, което чужденците смятат погрешно за германска ефективност, в повечето случаи е просто германското придържане към правилата – черта, която също толкова изумява чужденците. Спазването на правилата може и да е полезно за безупречното изпълнение на ежедневните задачи, но не би трябвало да има особено влияние, когато става дума за мащабни, символични проекти от национално значение.

Берлинските културни експерти, чакащи дълго отлагания ремонт на Държавната опера, ще се съгласят. Същото ще сторят и тези в Хамбург, които виждат как нараства цената на новата концертна зала за местната филхармония.

Рано или късно обаче разговорите за германската ефективност винаги се насочват към Прусия. Известно с милитаризма и национализма си, както и с безжалостната си трудова етика, пруското кралство е просъществувало с векове, а в пика си през XIX век е обхващало голяма част от северна Германия и сегашна Полша.

Шегата сега е, че докато лишените от чувство за хумор прусаци от Севера са били заети с маршируване и вадене на картофи от сухата, неплодородна почва, баварците безгрижно са се наливали с бира в по-топлите райони.

Разминаването между двата региона допълнително се е засилило след проникването на лутеранското протестантство в Прусия. Именно Мартин Лутер е измислил този нов тип германско християнство, което да е далеч от католическите ограничения на Свещената Римска империя. Трактатите му допълнително са оформили образа на германците като трудолюбиви, законопослушни и подкрепящи авторитетите и властта.

Не е съвпадение, че същите характеристики наблюдава Хана Арендт по време на процеса срещу Адолф Айхман, когато тя създава понятието "баналност на злото", за да обясни как Германия е могла да допусне нацизма.

Прусия не само се гордее с тези характеристики, тя активно е спомогнала за превръщането им в национални черти. До средата на XIX в. Германия е просто група от отделни кралства, които се съюзяват от време на време заради спорове за границите с французите или славяните. Прусия променя всичко това, когато се сражава с Наполеон III във Френско-пруската война (1870-71) и насочва страната към това, което постепенно започва да изглежда като сегашна Германия.

Според Джеймс Хоус, автор на "Най-кратката история на Германия" (2017), тази победа всъщност заздравява имиджа на Германия като въплъщение на ефективността. За британците в началото на XIX в. "Германия е изглеждала донякъде като изостанала държава. А после изведнъж, като че ли внезапно, германците са смазали французите, които тогава са били водещата военна сила в Европа. По това време случилото се е изглеждало като странно, мрачно чудо."

С това изчезва образът на пасторална романтика и пиещи вино философи, тъмни гори, изобилни хълмове и самотни пътешественици, съзерцаващи мъгливи гледки като от картините на Каспар Давид Фридрих.

Цяла Германия, или поне по-голяма част, вече попада под контрола на войнствена Прусия, и цяла Европа научава, че прусаците са хора, с които трябва да се внимава.

Към началото на Първата световна война това е нещо повече от просто страх от "другия", обяснява Хоус.

"Ако искаш да направиш света безопасно място за демокрацията… удобно е да можеш да заявиш, че врагът е почти извънземен по странността си… че е свръхчовешки ловък и коварен", коментира той.

Пропагандните плакати през Първата световна война, някои от които могат да бъдат видени в берлинския Музей на историята на Германия (DHM), поддържат този мит, като поставят лицето на германския кайзер върху тялото на паяк, и като цяло популяризират имиджа на германците като всезнаещи, всевиждащи и вездесъщи.

Дали обаче тази обсесия по германската ефективност все още съществува сега, въпреки че би трябвало основателно да е смазана от победата на съюзническите сили през 1945 година?

Членките на бившите съюзнически сили, най-вече САЩ и Великобритания, обичат да се възхищават как германците са били обременени с репарации след Първата световна война, но все пак са се възстановили до степен да водят втора война – въпреки че тези санкции донякъде са били причината за тази война.

Те искат да вярват, че т.нар. Wirtschaftswunder ("икономическото чудо") на 50-те и 60-те години се е дължало на безмилостно ефективна трудова етика, като игнорират факта колко много пари са били налети в Западна Германия, така че тя да може да устои на Русия.

Както изтъква Хоус, митът "няма нищо общо с историята и е много по-свързан с фантазията". Като превръщаме германците в мит, превръщаме и самите себе си в мит.

Вероятно никой друг не е по-наясно с това от не-германците в Германия; хората, които са се установили там, след като са пристигнали от другаде, и са се сблъскали със строги правила и безкрайна бюрокрация в ежедневието си, дори и в публични проекти като забавения старт на берлинското летище.

В ироничен обрат на съдбата, въпросното летище сега предлага туристически обиколки. Така че освен берлинските исторически музеи като DHM, бронзови бойни монументи като Бранденбургската порта и Колоната на победата, или смразяващия мемориал на Холокоста, туристите вече могат да добавят най-новото германско безумие в маршрутите си.

Според Джоузеф Пиърсън, който разглежда особеностите на Германия в блога си The Needle, закъснялото откриване на летището не би трябвало да бъде критикувано, а би трябвало да се радваме на него, защото то оспорва отдавна установилия се мит, то е знак, че историята се поправя.

"Когато неща като летището не се получават по план, това хуманизира германците; то показва, че те не се вписват с такава лекота в полезни стереотипи, които чужденците често имат за тях. Почти всеки пример за германска неефективност ме радва почти в същата степен, в която ме и огорчава", разказва той

Oще: германия  германци  ефективност  ефикасност  правила  прусаци  прусия  точност  фриц 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

9 Mako | 06.09.201715:23

Като оставя настрана дефинициите на статията, ще напомня две неща:
1. В Европа няма по-добре функционираща икономика от немската. Както и да я определяме, фактът е безспорен - немците управляват, измислят и действат по най-добрия за Европа начин. И митът за немското качество не е мит. Който не вярва - нека да иде в някоя по-засукана железария и да сравни елементарни неща, продукти на Фесто и Де Уолт, например. Разликата се усеща още при пръв поглед и докосване. И така е при повечето сравнения на немски продукти с аналози на други производители, от клечките за зъби, та до свръхгабаритни машини - немското по правило е ТОП.
2. Който се наема да определи тези факти като последица от "неефективност", би следвало да даде пример за икономика, която е по-ефективна / има по-добри резултати/ от немската. Британската икономика / доколкото има такава/ определено не е по-ефективна от немската, така че публикуваният текст смело може да се определи като "пръдня в гащи". Английски набрекзитени гащи.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 11.10.2016, 10:21

8 BaronVino | 06.09.201710:15

Имам един въпрос към автора тази статия. Сравнено с кого в Европа, германците (тук слагам всички немско-езични) не са ефективни? С вечно неорганизираните плямпащи италянци, вечната сиеста на испанците, префарцунените французи или мала Арабия по-точно, балканския измислен синдром за уникалност, гръцкия синдром за живот на кредити и фрапе до откат, Бринтанците и тяхното неразбиране за ''полскич водопроводчик''?
От 10 години работа с немско говорящи, мога да кажа следните +/-.
+
Прецизни (1,56 е 1,56!), ориентирани към резултата, практични, спазващи линията цели/време/приоритетни
-
Малка флексибилност, прекалено изискващи (поне през нашата източна камбанария), работохолици (бачка като луд за да кара Порше в Южна страна, като стане на 70), обожават да ти покажат че си сгрешил а те са прави, като цяло надменно поведение.
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

7 Уточнител | 06.09.201700:52

В светлината на горната статия, която смятаме за твърде полезна, не е зле да се отбележи и парадоксалната прилика между германската и японската народопсихология...
И в двата случаи имаме строго и буквално придържане към правилата, каквито и да са те, в сила за ВСЕКИ гражданин. И в двата случаи има крещящи примери за неефективност. Особено това си проличава по време на война. Наистина, като цяло германската армия е най-добрата в качествено отношение през ВСВ. Малцина обаче знаят за поразителна неефективност в управлението и оръжейната логистика. Така например сухопътните сили по едно време (след 1943) са имали 5 (ПЕТ) щабове*...А след войната, в своите мемоари, министърът на военните доставки Шпеер споделя, че със средствата хвърлени** в проектите V-1 и V-2 Германия е можела да произведе стотици хиляди зенитни ракети с обсег над 50 км и височина над 15 км със свръхзвукова скорост, при това на базата на разработени от 1942 прототипи. По този начин е било възможно да бъде намален ефектът от съюзническите бомбардировки с повече от 90-95%. Да не говорим за безмисленото разхищаване на средства по безумни прокти, като "Маус", разни колосални артилерийски оръдия и т.н.
При японците неефективността на война се свързва преди всичко с правилата на абсолютната субординация и на подчинение на детайлно разписани правила за действия. Една статистика от войната в Тихия океан показва, че всеки улучен от от авиобомби или торпеда японски авионосец потъва в 80-90 % от случаите, докато при американските авионосци процентът е 3 пъти по-нисък. Смята се, че причината е в организацията на аварийно-ремонтните подразделения. Докато при японците действията им се определяли от строги уставни правила и субординация, при американците имало много по-широко поле за импровизации - стратегия много полезна при непредвидимите условия на морския бой. И още един пример, вече в мирно време, съвсем отскоро - позорната трагедия "Фукушима". Въпреки самоотвержената борба на аварийно-спасителните екипи, след първите 4 часове се оказва, че подвеждането на аварийно електроснабдяване за охладителните помпи е изключително проблематично. И започва трагедията. Никой по командната верига не може да поеме отговорността да се пусне морска вода в прегряващите ядра на реакторите. Което значи да се унищожат активи за 20 млрд. долари, но да се ликвидира опасността от разрушаване на активните зони и изтичане на радиоактивност. А не поемат отговорност, защото правилата за субординация не им позволявят. В Япония не е прието да проявяваш самоинициативи, трябва да изпълняваш само своите задължения В РАМКИТЕ, КОИТО СА ОГРАНИЧЕНИ ОТ ПРАВИЛАТА НА СУБОРДИНАЦИЯТА, не само в рамките на едно предприятие но и в обхвата на цялото общество. Така, че докато проблемът се придвижи по трасето на субординацията до самия министър-председател, става вече късно и на 8-я час, активните зони се разрушават и изпускат радиоактивност в околната среда, а оттам (за щастие) - в океана. За да се спре катастрофата (опасност от атмосферни взривове, както в Чернобил), все пак морската вода е пусната, реакторите са охладени и активите пак са погубени!
__________
*много интересен случай, но не му стига тук мястото за коментар
**почти на вятъра, по отношение на военните ползи за Германия, но от голяма полза за човечеството, защото тези технологии отварят пътя към Космоса - в основата на всички космически постижения през ХХ в. стои германската ракетна технология; не бива да забравяме, че първият обект в Космоса е изстрелян от Германия през 1942: V-2 достига височина повече от 200 км по балистична трактория
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

6 dedo adji | 05.09.201723:36

Митът за германската ефикасност, като други митове се отнася за миналото. Това не са онези германци, които озориха цял свят в двете световни войни, и бяха победени само със смазващо числено и материално превъзходство. Не са онези, които от разрушена страна направиха германското чудо. Един нов Бисмарк или Хитлер би увиснал със съвременните германци. Те са разложени от социализъм, което установих още преди 25г., при първата си работа в германска фирма. Остава им традицията за ред и дисциплина, която прави германската бюрокрация още по-ефикасна бюрократически. Ама, присмял се хърбел на щърбел. Къде, по света и у нас, бюрокрацията не спъва полезните мерки?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 15.07.2010, 11:38

5 Iennin | 05.09.201719:25

Като човек който 4 години и 3 месеца живее и работи в Германия. Статията е абсолютно точна. Не са по-работливи, за ефективност и дума не може да става. Единствения начин по който аз си обяснявам, Германското "чудо", то си е цяло "чудо" това което тука правят е, банално но вярно заключение, че средния потенциала на всички взети заедно е по-голям от целия потенциал на горните 10% от населението. Това е разликата.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

4 deaf | 05.09.201713:55

Ама те англичаните поначало са високомерни,горди и "злобеят" към другите. Като към полският водопроводчик. Но тази злоба е как да кажа,предимно спортна. Да не и се връзваме.

За Германия най-точно,кратко и ясно се изказа гръцкият президент Самарас:

"Германия е великан с мозък на дете."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2011, 02:00

3 D-Fens | 05.09.201713:14

До колкото си спомням по-младите британци бяха и още са срещу Брекзит който ще им стесни значително перспективите за развитие. Експерт по тези неща не съм но помня немското ходене по мъките с Ягуар и Ровър преди да се откажат да съживяват вече доказани мъртъвци които после станаха собственост на индийци, катарци и т.н. като си оставиха май само MINI и Bentley. Британците в тази статия просто си злобеят че победените "мръсни шваби" ги бива почти за всичко - само VW изкара от гниещо състояние брандове като френската Бугати, италианските Дукати, Lamborghini, чешката Шкода, испанската СЕАТ. Самите италианци от един от заводите на Алфа Ромео предпочитаха да ги купи VW за да престанат експериментите на FIAT влошаващи имиджа на марката и оставящи ги без работа. Затова пак повтарям: Butthurt Brits.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

2 deaf | 05.09.201711:39

До D-Fens,

на каква цена обаче Германия "изкупува" Британия?! Европейската дискусия в Британия се въртеше и се върти около въпроса къде е по-суверенна,дали в ЕС - който казано в прав текст,се управлява от Германия, - или извън него. Е,Брекзит даде отговора.
Важно уточнение,Германия иска и вече управлява ЕС,но самата тя се отказа от германската си идентичност. И иска и другите европейски страни да се откажат от своят националност!? Пълна лудница! какво?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2011, 02:00

1 D-Fens | 05.09.201707:54

Хм, по BBC. Не видях в тази статия нищо повече от зле прикрити завист, злоба и неблагодарност към онези които понастоящем са изкупили почти всичките им някога велики брандове които да се опитат да съживят от комата в която бяха изпаднали. ButtHurt Brits.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.