Мария Касимова и Рада за времето, когато Коледа беше забранена дума | webcafe.bg
Webcafe

Мария Касимова и Рада за времето, когато Коледа беше забранена дума

Анелия ГеоргиеваАнелия Георгиева
23.12.2017, 10:01 (обновена 27.12.2017, 18:20)

Вдъхновени от посланието за семейна хармония по Коледа, което Kaufland България отправя към всички нас тази година, решихме да поговорим още за семейния уют и традиции на тези празници. Затова се срещаме с едно българско семейство, което перфектно знае колко важна е хубавата храна и това да бъдем заедно около коледната маса - Мария Касимова и нейната дъщеря Рада.

Всяко семейство има свои коледни традиции и обичаи, в които вярва, които осмислят празника и му придават онези индивидуалност и топлота, които правят едно семейство...семейство. Това на Мария Касимова също не е изключение.

Срещам се с Мария и по-малката й дъщеря Рада няколко дни преди Коледа, а разказите им ме връщат към чернобелите снимки, когато с два различни чорапа и терлици, оплетени от баба, обикалях около елхата и чаках Дядо Коледа да ми донесе подаръка, за който мечтаех още от септември. Историите на Мария и Рада за Коледа - тази, каквато я помним тогава, когато беше забранена дума и тази днес - са като разказите на Мария, които повечето от нас добре познават - наситени с много емоция, с хумор и с послания, които патината на времето трудно може да заличи.

С Мария и Рада си говорим за нетрадиционните семейни обичаи, които са само техни си и които спазват по Коледа, за това какви са подаръците под елхата и, разбира се - за това колко важно е храната на празничната маса да е вкусна, защото който хапва, зло не мисли.

Мария, Рада и Елица имат своя рецепта за хармонична Коледа. В нея присъстват три съставки - вкусна, домашно приготвена храна, подаръци и преди всичко - споделеното време заедно.

Какво е Коледа за вас?

Мария: За мен Коледа е най-хубавият празник. Обичам го повече от Великден, защото ми е домашно, уютно, мирише ми на вкусно сготвена храна, събираме се, приказваме си. У нас Коледа винаги се е правела, дори когато бях малка и не беше легално да се празнува Коледа. Въпреки че когато бях дете, мразех дядо Коледа, защото неговият подарък винаги беше някакъв мизерен (смее се). Големият, хубавият подарък го носеше Дядо Мраз.

Какви коледни традиции имате в семейството?

Мария: Имаме един много смешен ритуал, който не се прави в много семейства,  да не кажа, че само в нашето го има. Той е много показателен за това откъде произхождаме. В един момент на Бъдни вечер на масата се появява панер с плодове, орехи и монети вътре. Той минава през ръцете на всеки един, който е на вечерята. Всеки го разклаща с ръце и казва „Ако крадат, всички да ги видят, ако крада, никой да не ме види!" Не знам откъде сме наследили този обичай, но явно някой е бил голям крадец в рода ни (смеят се).

Рада, какво е Коледа за теб?

Рада: Моите асоциации с Коледа са доста по-сантиментални, особено след като майка ми не живее тук с нас. Когато си дойде, гледаме да наваксаме за цялото време, в което не сме били заедно. Със сестра ми свързваме празника и с много детски спомени, когато дядо Коледа идваше, когато имаше Снежанка и джуджета.

Мария: Да, веднъж в училището дойде джудже, Рада го вижда и казва: „Мамо, мамо, джуджето е като мен - във втори клас". Оказа се, че с джуджето са се заговорили, та малко изгубихме от магията на Коледата за сметка на тази хумористична история.

Рада: Като цяло най-важното за мен в този празник е това, че сме заедно.

Как си получаваше подаръците на Коледа?

Рада: Баща ми влизаше и оставяше някъде мандаринка, някъде мляко, някъде бисквитка.

Мария: Това всъщност не беше баща ти, а беше организирано от съседката. (смеят се).

По Коледа има семейства, които се събират около празничната маса и вместо да споделят положителни емоции, започват да се карат. Как е във вашето семейство?

Рада: Да, това се случва, но е много индивидуално както за всеки човек, така и за всяко семейство. Аз, например, сега преди празниците бях много заета с учене, но гледам да контролирам емоциите си и да не си го изкарвам на близките. Трябва да приемем, че Коледа е времето, в което да бъдем добри един с друг и да се обичаме, а не да се занимаваме с дребни спорове.

Мария: Ние имаме много особен контакт. Дори когато аз не съм вкъщи, не губим връзката помежду си. Не се чуваме всеки ден и не се гледаме редовно по Skype, но всеки знае, че другият е там някъде.

Когато се съберем на Коледа, сякаш никога не сме се разделяли, така се чувстваме всички. Дори преди две вечери си поръчахме храна, сложихме едно одеяло на пода в хола и запалихме свещ. Два часа си говорихме за какво ли не. Същото е и на Коледа - сплотени сме и никога не сме се карали.

Какво готвите за Коледа?

Разбира се, готвим традиционни ястия. Едно от тях е апетитка с орехи и чесън, а другото - яйчена салата с домашна майонеза. И двете са наследени от моята майка, тя пък ги знае от нейната майка. Носим ги по женска линия в семейството. Надявам се и Рада един ден да ги готви.

Мария, ти като по-близка до френската култура, какви разлики намираш между българската и френската коледна традиция?

В семейството на съпруга ми Стефан, който е французин, празнуват по много традиционен френски начин - с шампанско, черен хайвер, сьомга и морски деликатеси, всичко е много елегантно. Но целта е същата - хората се събират, за да се видят и да си разменят подаръци, да се радват, че са заедно. Лично за себе си с годините, със загубите, ако щете, разбирам колко важно е това да сме заедно и започвам много повече да оценявам тези моменти.

Единствената разлика е, че ние българите обичаме да стоим с часове на масата, да говорим и да се храним бавно, докато за Стефан тази „работа" трябва да се свърши по-бързо, затова се наяжда за 5 минути и после пита кога ще си разменяме подаръците (смее се).

Вярвате ли, че който хапва, зло не мисли?

Мария: Стига да не е от вълчи глад.

Рада: Аз се разбирам по-добре с хора, които имат интерес към храната и са сити.

Мария: Храната трябва да се възприема като удоволствие. Слава богу, ние не живеем във време, в което трябва да ядем, за да оценяваме, а се храним, за да се наслаждаваме на храната.

Вкъщи обичаме хубавата храна и всеки си има собствен режим, но това не ни пречи. Рада, например, е вегетарианец, сестра й е веган, но с по-особени забележки, защото яде сьомга и морски деликатеси. А аз ям всичко освен заек, но по емоционални причини, не ям охльови, въпреки че това е странно за френска съпруга. Но пък се наслаждавам на вкусни неща, на нещо малко.

С годините се научих да ям храната заради вкуса й. По-добре да изям едно малко блокче шоколад, но да го почувствам, отколкото да изям цял шоколад и после да се чувствам виновна, че този шоколад ще се залепи някъде връз кантара.

Хората, които обичат храната, не могат да мислят зло.


Какви подаръци си подарявате?

Рада: Винаги си подаряваме по нещо сантиментално, но и нещо, което ще влезе в употреба. Не си подаряваме неща, които няма да използваме. С други думи - държим на практичните подаръци.

Мария: Даже от няколко години насам се питаме кой от какво има нужда и си го купуваме. Напоследък винаги подарявам и някаква книга, независимо каква. За мен е важно да подаря и нещо, което да остава. Но със семейството ни благодарим, че имаме всичко, което ни е нужно, за да бъдем щастливи.

В навечерието на най-хубавия семеен празник с Мария, Рада и Kaufland България ви пожелаваме споделени и щастливи коледни мигове, а пожеланията гарнираме с двете семейни рецепти на Мария Касимова и Рада, които можете да намерите във видеото.

 

Специалната селекция от празнични предложения за празничната маса в луксозната брошура на Kaufland България можете да намерите в хипермаркетите на веригата в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе от 11.12.2017 г до 07.01.2017 г.

Oще: kaufland българия  кауфланд  който хапва зло не мисли  коледа  коледна разядка  коледна рецепта  майка и дъщеря  мария касимова  морски деликатеси  рада копрева  семейна коледа  хармонична коледа 


Още от XMAS Cafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.03.2015, 04:47

3 Reality Liberation Front | 26.12.201721:09

@ Deaf

Не лъже. Дядо ми беше обикновен свещеник, съден от 12 състав на Народния Съд и след това пак затварян по време на Унгарските събития. Освен бой, издевателства, и диабет комунистите друго не можаха да му сторят. Как мислиш, дали сме празнували Коледа или сме ходили да питаме дали е целесъобразно?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

2 deaf | 26.12.201714:56

Петков,

лъжеш! Веднага след 9-ти септември 1944г. комунистите са измъчвали и избивали свещеници,включително и католически. А християнските празници като Коледа например,бяха (неофициално) забранени. (Да напомня,то официално нямаше и цензура,но тя върлуваше из медиите. Официално изборите бяха свободни,но всъщност нямаше избор. Официално можеше всеки българин да пътува по света,но ако отиде в МВР и поиска задграничен паспорт,милиционерите щяха да го спукат от бой.)

П.П.

Виж при режимът на Хитлер е имало пълна свобода на християнската религия. Забележете по документалните филми как танковете на Вермахтът са щамповани с християнски кръст! Можем ли да си го представим това в БНАрмия или Червената армия!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.08.2014, 10:44

1 Petio Petkov.1566428002 | 26.12.201714:33

Коледата бе забранена, единствено за който приемаше забраните. В къщи си я празнувахме. Също и именните дни, които са си празници на светии. Нямам спомен да е имало партийна кампания, освен по Великден. Партийните велможи се плашеха не толкова от религията, колкото от тълпите хора, които се събираха около църквите и манастирите. Може да ви шокирам, но румънците и преди, и по времето на Чаушеску не пропускаха църковен празник. Нямаше брак без религиозна церемония, некръстено дете или неопят покойник. Бащата на диктатора бе опят от патриарха и няколко владици, а църковното погребение бе предавано по националната телевизия.
   

оценка

+0 -0