Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тайните на хубавите и на лошите филмови постери

Една от целите на стереотипите при филмовите постери е да подготвят зрителя за типа филм, който го очаква
Дори не сме се замисляли колко пъти сме виждали на постера главните герои с опрени гърбове
Хубави и не толкова хубави филми споделят една и съща концепция на постер - а повечето биха спечелили от нещо по-открояващо се
Надписите върху лицето на актьорите са един от най-неприятните шаблони
Даже и цветовите гами на постерите често се повтарят
Лошите примери от последно време започват с "Младост" на Паоло Сорентино, един от най-изтъкнатите филми на 2015 г. Той обаче никак не печели от този постер с неговото лишено от контекст подреждане на основните действащи лица
Нищо от енергията и хумора, заложен от Дейвид О. Ръсел в "Джой", не проличава в този лишен от вдъхновение постер
Постерът на номинирания за три "Оскара" "Бруклин" прилича на корица на списание, което ще намерите при зъболекаря си
Добрите примери започват от класиката на Роман Полански "Бебето на Розмари"
Постерът на "Нещото" на Джон Карпентър (1982). Отказва да тръгне по лесния път и да изобрази извънземните от филма, а вместо това предпочита само да загатне ужасите, с които се сблъскват героите
Един от най-разпознаваемите постери в киното въобще е този на "Белязаният"
Чрез допълнителния арт Стенли Кубрик доизгражда посланията и контекста на "2001: Космическа одисея"
"Парфюмът: Историята на един убиец" може да се похвали с постер, който няма да забравите лесно, независимо дали сте гледали филма или не

Какво стана с филмовите постери?

Спомнете си „Белязаният", „Криминале", „Закуска в Тифани", „Трейнспотинг", „Китайски квартал" - мигновени класики. И не става въпрос за самите филми (не, че те не са), а за постерите им, с уникален, силен, запомнящ се дизайн, които не елементаризират филма и не му правят подвеждаща реклама.

А какво да кажем за „2001: Космическа одисея", чийто постери и допълнителен арт добавят нюанси и послания към цялостното художествено произведение.

Някога уважавани като арт форма и красящи стените на безброй стаи по света, днес постерите са се превърнали във функционален продукт.

Те са бездушно обработени с Photoshop и най-често са сведени до някой от обичайните стереотипи като: главните герои на фона на експлозия, тъмна фигура в гръб, око в едър план, и други подобни, повтарящи се даже и като цветови гами. На твърде заден план са оставени връзката с филма, креативността и каквато и да е артистична амбиция.

Само помислете, след 20 години кой би си държал на стената постера на „Момичето от Дания" или „Стажантът"? Едва ли и режисьорите на тези филми биха го направили.

Безинтересните постери не са нещо ново като тенденция, но се набиват на очи по особено неприятен начин през последните 12 месеца.

Оригиналните дизайни извън шаблона стават все по-голяма рядкост и това си има своите обяснения: модерният постер е сложен микс от договорни задължения (името на главния актьор трябва да е изписано с определена големина на шрифта и/или в определено съотношение с останалите имена), комерсиални нужди (доколко е атрактивен постерът за целевата аудитория на филма) и понякога ограничени опции за фотографиране на звездите в ролите им.

„Задачата да се сведе цял филм до едно изображение и без това е сложна, но допълнително се усложнява от различните интереси на всички замесени", обяснява дизайнерът Алекс Грийндлинг, работил по официалните постери на „Ангели и демони", „Пазителите" и други филми.

„Режисьорите искат нещо, което изразява работата им както те я виждат, маркетинг отделите искат нещо, което ще привлече аудитория, продуцентът често е някъде между тези две страни, а дизайнерът се опитва да съгласува техните мнения и да ги изрази по свой начин", казва още Грийндлинг. „Както при всяко нещо, замислено от комисия, непреодолимите гледни точки често насочват крайния продукт към най-безопасното решение".

Като виновна за скучните плакати Грийндлинг посочва цялата индустрия.

„Мисля, че се дължи на споменатите различия между отделните страни, както и на изискванията по договор, залегнали над филмовите постери".

Надеждата е от една страна в увеличаващия се брой независими дизайнери - които създават алтернативен арт за филмите, популяризират го онлайн и често продават физически копия от него. Това е бързо развиващ се пазар, а някои студиа са достатъчно далновидни да си сътрудничат с такива хора.

Другата позитивна тенденция е навлизането на дигиталните постери. Те позволяват все повече постери да бъдат всъщност кратки трейлъри и анимации, а не статични изображения. Неизбежно е промененият формат също да донесе своите клишета, но би трябвало да отвори и нови възможности за визуална изобретателност.

В галерията можете да видите няколко от най-добрите и най-лошите филмови постери, както и колекция от най-честите стереотипи в техния дизайн.

 

Най-четените