Velvet Buzzsaw с Джейк Джиленхол - успешна сатира, не толкова успешен хорър | webcafe.bg
Filmcafe logo

Velvet Buzzsaw с Джейк Джиленхол - успешна сатира, не толкова успешен хорър

лебовскиFilmcafe
05.02.2019, 17:18 (обновена 07.02.2019, 13:34)
velvet buzzsaw

Поредният филм на Netflix, който не оправдава очакванията

Филмът Velvet Buzzsaw можеше да е едно от малкото истински бижута във филмовия каталог на Netflix, където, за разлика от серийните си продукции, стрийминг компанията не може да се похвали с кой знае какви успехи.

Можеше, ама не е.

Възможно е просто да е възпрепятстван от големите очаквания на зрителите след предния общ проект на Джейк Джиленхол и режисьора/сценарист Дан Гилрой - Nightcrawler, който по един реалистичен и отблъскващ начин показа тъмната страна на новинарското лешоядство.

Хорърът Velvet Buzzsaw в голяма степен цели да направи нещо подобно като разголи фалшивата любезност на арт средите и превръщането на изкуството в машина за долари, а на творците – в лесно заменим продукт, чиято давност е в ръцете на истинските господари на техния успех – критиците.

Морф Вандеуолт (Джиленхол) е именно такъв арт критик, при това най-популярният в Маями Бийч. Неговите ревюта могат да превърнат начинаещ творец в звезда или да го заточат в ада на неизвестността. Поради "силата на перото му" всички собственици на галерии искат да са близки с него, тъй като той е сред хората, които определят кое е „модерно“, „свежо“, „смело“ и „новаторско“.

Сред тези собственици на галерии е безскрупулната Родора (Рене Русо), която е готова на всичко, за да е крачка напред пред конкурентите си. Сред нейните служители, ежедневно мачкани от токовете й, е младата и амбициозна Жозефина (Жоуи Аштън), която с едно свое откритие ще разбуни духовете в арт света в Маями.

Жозефина открива купища картини в апартамента на свой починал съсед. Прибира ги, а когато те са показани за пръв път на бял свят, се превръщат в хит - не без помощта на хвалебствията на Морф. Картините обаче крият своята кървава тайна и постепенно хората около тях се оказват в смъртна опасност (ето ви го хорър елемента).

Velvet Buzzsaw е една гротеска на арт-средите. Подигравка с преклонението пред произведения на модерното изкуство, които "простосмъртните" не разбират, и най-вече с това как професионалните критици са тези, които дават наклон на мнението на всички останали.

От тази гледна точка Гилрой, подобно на Nightcrawler, отново успява да ни покаже грозната бизнес страна на света на изкуството - много повече свят на парите и двуличието, отколкото свят на истинския, чист талант.

Неслучайна е идеята за картини, които могат да доведат до смъртта на всеки, който по някакъв начин е спечелил от тях. Въпреки това хорър частта на Velvet Buzzsaw се губи в разпокъсаността на историята и разнопосочните сюжетни линии на персонажите. Има няколко по-смущаващи сцени, но нищо наистина смразяващо кръвта.

В този аспект филмът на Гилрой сякаш по-скоро пародира жанра на писъците и настръхналата кожа, вместо да се опитва да се вмъкне в границите му. Надеждите за пореден представител на модерния, "качествен хорър" не са оправдани и ако търсите такъв, по-скоро подминете Velvet Buzzsaw.

Ценното тук е актьорският състав на филма и най-вече Джейк Джиленхол (Enemy, Brokeback Mountain, Prisoners), който за пореден път се заравя в роля в опита си да се превърне в персонажа си. Тук актьорът повече от успешно изиграва един превзет, бисексуален арт-критик.

Ако в Nightcrawler героят му дразни със своята педантичност и апатия за света и хората, Морф от Velvet Buzzsaw отблъсква с лицемерието и превзетостта си, подчертани с почти карикатурна женственост на маниерите.

Той е човек, който се съмнява в собствените си сексуални предпочитания, но не и в мнението си, когато става дума за изкуство. Морф е от онези критици, които могат да гледат бяло платно с няколко цветни петна върху него и да коментират смелостта и гениалността на (пияния) художник.

Личният живот на Морф, а впоследствие и неговата обсебеност му от притежателя на опасните картини, се оказват най-големия риск пред професионалната му кариера. Пропадането му от пиадестала, на който някога е бил поставен, е сред по-интересните елементи на филма. За съжаление, неговата история е придружена също с не особено зрелищен и задоволителен финал.

Джон Малкович е любопитен случай като художника и бивш алкохолик Пиърс. Малкович си присвоява всяка сцена, в която има участие, най-вече с убедителното безгрижие и незаинтересованост, характерни за персонажа му (а може би и самия него). Впечатление прави и Рене Русо, която, между другото, е съпруга на режисьора. Тя безпроблемно влиза в ролята на бизнесдамата, която не се свени да бъде кучка, когато това ще й осигури желаното.

Останалите актьори правят най-необходимото, за да вършат работа на екран, без да ви дават много, с което да ги запомните.

Най-големият грях на Velvet Buzzsaw обаче е сякаш внезапният му край. Филмът натрупва герои, всеки с негова сюжетна линия, преди да започне безмилостно да ги премахва. Четката на Гилрой замазва собственото му платно, докато накрая в съзнанието на зрителя не остане една неясна картина на това, което е гледал.

С други думи: можете да го изгледате, но много по-добре ще постъпите, ако си пуснете (отново) Nightcrawler.

Oще: netflix  nightcrawler  velvet buzzsaw  дан гилрой  джейк гиленхол  джейк джиленхол  изкуство  модерно изкуство  рене русо  филми  холивуд 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.