Остана ли някой, който да вярва, че служебният премиер сам си е избирал министрите

“Ергенът” - манифестът на трагедията в училище

Психеделичните филми, които не трябва да пропускате

Lifecafe, по Taste Of Cinema 04.02.2015, 22:35

Андалуското куче (1929), реж. Луис Бунюел

Въпреки че класическият сюрреалистичен късометражен филм на Бунюел е предшественик на психеделията, изкривеното повествование и приличащата на сън визия му придава психеделично излъчване, което е повлияло на много по-късни филми. Неговият филм е перфектен пример за сюрреализъм, стил в изкуството, който използва символизма и ирационалността на безсъзнателното.

"Андалуското куче" е първият филм на Бунюел, и е писан в сътрудничество с видния сюрреалист Салвадор Дали. Филмът започва с бръснар, разрязващ окото на жена, сякаш символично предлага на зрителя да отхвърли предварително изградени идеи и да гледа с нови очи.

Последващите 20 минути се развиват на фона на фрагменти от вагнеровата "Либестод" - драматична ария от "Тристан и Изолда", която така и не стига до кулминацията си, което прави филма още по-изнервящ. Бунюел обърква зрителя, като прескача напред-назад във времето със субтитри, които заявяват "Осем години по-късно" или "Шестнайсет години по-рано."

Няма явен сюжет, а по-скоро амалгама от сюрреалистични образи. Изправени сме пред изкривени религиозни символи, като мравки, изпълзяващи от стигматизирана ръка на главния герой (млад неназован мъж, в ролята Пиер Бачеф), и сценарий, наподобяващи сън - например как младият мъж влачи пиано с труп на магаре върху него, и двама свещеници, стремящи се да се доберат до млада жена (Симон Марьой).

Подобни образи, сюрреалистични по природата си, създават изкривено усещане за реалността, качество, присъстващо в много психеделични филми.

"Червените обувки" (1948), реж. Майкъл Пауъл и Емерик Пресбъргер

Класическият филм "Червените обувки" на Майкъл Пауъл и Емерик Пресбъргър включва експресионистични декори и костюми, кадри от субективна гледна точка и силни изпълнения, разказващи историята на млада жена, танцьорката Виктория Пейдж (Мойра Шиърър), разкъсвана между любовта си към млад мъж и любовта си към танца.

Танцовата сцена към края на филма завладява зрителя с хипнотизиращи, рисувани пейзажи и кадри от гледната точка на героя, които деликатно изваждат на преден план подсъзнателните мисли и страхове на Виктория.

Прекрасната Technicolor цветова палитра на Пауъл и Пресбъргър озарява страстта на филмовите герои. Наградените с "Оскар" декори осигуряват халюцинаторен фон на танцова сцена, която показва на екрана бурните и мъчителни емоции на Вики. Кадри от първо лице по време на тази сцена засилват психологическата драма и отвеждат зрителя още по-далеч в съзнанието на Вики.

Предшественик на психеделичното кино, "Червените обувки" слива халюцинаторни елементи в масов филм, което го превръща в неспираща да вдъхновява съвременните режисьори класика; влиянието на този филм е забележимо в проекти на Мартин Скорсезе и Брайън де Палма.

"Маргаритки" (1966), реж. Вера Хитилова

Създаден от първата жена филмов режисьор в Чехословакия по време на Чешката нова вълна, "Маргаритки" е революционен експериментален филм. Без да следва реален сюжет, филмът разказва историята на две палави млади жени, които се забавляват (и създават проблеми, докато го правят).

Вера Хитилова обръща социалните порядки наопаки, докато нейните две героини, и двете наречени Мария (Житка Чернова и Ивана Карбанова) се веселят безгрижно през филма. Те се разхождат по бикини и бельо, създават пиянски хаос в нощен клуб, съсипват пищен банкет и предприемат други подривни постъпки.

Филмът използва различни типове лента, спонтанно навлиза в колаж и се заиграва с медията на самото кино. Забранен за разпространение, филмът представя деструктивната игривост, която чешките власти очевидно са приели за опасна. Има и политически нюанс във филма, с кадри от Втората световна война, вмъкнати сред лудориите на героите. "Маргаритки" вълнува зрителите с пакостливите си героини и психеделични образи и монтаж.

"2001: Космическа одисея" (1968), реж. Стенли Кубрик

Научнофантастичният шедьовър на Стенли Кубрик е блестящо произведение на изкуството. Поразителната визия на филма, съчетана с мащабите на класическия музикален фон и натрапчивата, дисонантна музика на Дьорд Лигети създава ненадминато филмово изживяване. Изследването от Кубрик на историята и бъдещето на човечеството стимулира сетивата на зрителите, докато ни води към конфронтация с огромната неизвестност на космоса и времето.

Филмът започва със зората на човечеството, докато наблюдаваме как първите прачовеци използват оръдия на труда за първи път в историята. Чрез графичен монтаж предисторическият инструмент се превръща в космически кораб и сме пренесени в бъдещето, когато хората са еволюирали и вече са майстори в употребата на инструменти. Космическият кораб е на мисия да изследва мистериозен обект, наскоро открит в лунен кратер.

Гигантски черен монолит, открит от прачовеците и на Земята по-рано във филма, стои в кратера. Ще преоткриваме този черен монолит отново и отново във филма. После се оказваме на "Дискавъри Едно", космически кораб, насочил се към Юпитер. Д-р Дейвид Боумън (Кеър Дюлеа), д-р Франк Пул (Гари Локууд) и трима други астронавти в криогенен сън са на тайна мисия, ръководена от говорещия компютър на кораба - HAL 9000 (озвучен от Дъглас Рейн).

В този момент човекът губи контрола над оръдието си на труда, тъй като интелектът на компютъра превъзхожда този на астронавтите. В борба с HAL, Боумън успява да поеме контрола над кораба и продължава мисията сам, прекосявайки неизвестността.

Сцената "отвъд безкрая" на филма с лъчите светлина в космоса и дисонантната музика на Лигети създава интересно психеделично изживяване. Енигматичният финал на 2001 оставя зрителите смаяни и занемели. Кубрик прекрасно предава екзистенциалното пътуване на човека в непознати територии.

"Забриски пойнт" (1970), реж. Микеланджело Антониони

Наполовина документален реализъм, наполовина пищно психеделично пустинно пътуване, американският филм на Антониони предлага на зрителите различни аспекти на живота в пика на контракултурата. Въпреки че не е приета позитивно от критиците, култовата класика на Антониони остава фундаментален етап от психеделичното кино с прекрасните си пустинни пейзажи, хипнотични халюцинаторни сцени и идеално пасващ саундтрак, дело на изпълнители като Grateful Dead и Pink Floyd.

Сюжетът се развива между млади мъж и жена, Марк (Марк Фрешет) и Дария (Дария Халприн), които се срещат в Долината на смъртта. Филмът започва със студентски протестен митинг, на който присъства Марк, с основния въпрос какво прави човек революционер. Следваме Марк, докато той наблюдава приятелите си в тази група да бъдат обгазявани със сълзотворен газ, бити, а един от студентите е прострелян от полицията.

Полицай е прострелян, и Марк е заподозрян, след като бяга от мястото на престрелката. Той открадва малък самолет в местно летище и отлита в пустинята. Междувременно Дария кара през призрачен град на път за Финикс, за да се срещне с шефа на фирмата си (и вероятно неин любовник), Лий (Род Тейлър). Марк вижда колата на Дария в небето и снижава самолета, за да се срещне с нея. Двамата лудуват из пустинята заедно, преди да се изправят пред мрачната реалност, която ги очаква в цивилизацията.

Антониони улавя безгрижието на младостта в този филм, изследващ революцията и американската контракултура. Наподобяващите сън сцени (включително чувствена любовна сцена сред пустинята, която се превръща в оргия на покрити с пясък тела) пренасят този филм от реализма в материалистична психеделия.

"Носферату: призракът на нощта" (1979), реж. Вернер Херцог

Римейкът на Вернер Херцог на класическата вампирска история я извежда на ново ниво с мрачно поетичния и хипнотичен негов филм. Дракула на Херцог, игран от изключителния Клаус Кински, е по-скоро сбръчкан старец, жадуващ за любов, отколкото свирепо кръвожадно чудовище. Тази интерпретация на героя придава на филма поетична дълбочина, която наравно с подобната на транс музика на Popol Vuh и прекрасните приказни пейзажи прави филма меланхолична фантазия.

Мъгливите пейзажи, изобилстващи във филма, по подобен начин пренасят зрителя в тази хипнотична природа, на фона на омагьосващата музика на германската авангардна група Popul Vuh. "Носферату" е мистично мечтание, запращащо зрителя в омайно безвремие между съня и пробуждането.

"Фантастична планета" (1973), реж. Рене Лалу

Този анимационен филм, създаден от Франция и тогавашната Чехословакия, показва странен, чужд свят, в който миниатюрни хора са управлявани от огромни хуманоидни създания в пустинен пейзаж, гъмжащ от чудовищни екзотични животни. Това психеделично научнофантастично приключение вплита зрителя в странния си микрокосмос.

В този свят, хората, известни като "ом", живеят в племена в пустошта, докато големи сини хуманоидни създания с немигащи червени очи, наричани "трааг", контролират планетата. Един ден няколко млади траагове си играят с ом и нейното малко дете. Нещата загрубяват и ом-ът умира; детето й остава сираче.

Междувременно млад трааг на име Тива преминава наблизо с баща си и моли да вземе малкия ом вкъщи като домашен любимец; бащата се съгласява. Тива отглежда любимеца си ом, наричайки го Тер, и започва силно да се привързва към него. Докато Тива учи дневните си уроци чрез слушалки, Тер слуша и открива историята на омовете и траагите. Той бяга със слушалките, присъединява се към група ом-ове и ги просвещава, предизвиквайки въстание на омовете.

Демонстриращата богато въображение история на Лалу служи като социално-политическа алегория, вероятно загатвайки за съветските сили, контролиращи източноевропейските държави по това време. Въпреки това, креативната стопкадър анимация, с чуждия си език, странни създания и периодични халюциногенни сцени, създава ексцентричен трип във филма.

19. "Син на белия кон" (1981), реж. Марсел Янкович

Този унгарски анимационен филм използва ярки цветове, символични, геометрични форми и пулсиращо движение, за да разкаже мистичната история на мъж със свръхчовешка сила, роден от бял кон. Филмът, изобилстващ от алюзии към древната унгарска история и народните приказки, визуално улавя магията, въплътена в приказките.

Следваме главния герой през героичното му пътешествие да отмъсти на драконите, които са пленили майка му преди години.

Поразителната, призматична визия ни води през това приключение, изобилстващо от фолклорни архетипи и символизъм. Янкович създава вълшебен свят с тази фантастична история, разказана чрез колоритна, психеделична анимация. Целият филм е вихрена маса от удоволствие за сетивата.

"Мъртвец" (1995), реж. Джим Джармуш

Изпълненият с атмосфера екзистенциален уестърн на Джармуш води зрителя през самотното, приказно пътуване (съпътствано от оскъдното електрическо подрънкване на Нийл Йънг) на Уилям Блейк (Джони Деп), докато той броди из гора, воден от индианец на име Никой (Гери Фармър).

Уилям Блейк стига до ръждясал индустриален град с перспективи за работа. След като обаче този шанс се проваля, той убива човек при самоотбрана и ранен, открадва кон и побягва от града. Никой го открива в безсъзнание в горите и след като научава името на Блейк, го счита за преродения едноименен романтичен поет. Уилям Блейк предприема духовно пътуване с Никой през бялата зимна гора, осъзнавайки мястото си като "мъртвец".

Самият Джармуш определя филма като "психеделичен уестърн," и "Мъртвецът" оправдава името си чрез изящната, извънземна черно-бяла операторска работа на Роби Мюлер, минималистичната, но въздействаща музика на Нийл Йънг и философските разсъждения на героите си.

"Реквием за една мечта" (2000), реж. Дарън Аронофски

Мелодраматичната трагедия на Аронофски е брутална демонстрация на виртуозна режисура. Представяйки неизмеримите върхове и бездънните дълбини на наркотиците и пристрастеността, "Реквием за една мечта" отива много отвъд което и да е предупреждение за опасностите от тях с ужасяващо изкривената си визия, сърцераздирателен сценарий и епична музика.

Филмът проследява съдбата на четирима герои - Хари (Джаред Лето), майка му Сара (Елън Бърстин), гаджето на Хари, Марион (Дженифър Конъли) и най-добрият приятел на Хари и партньор в дилърството на дрога Тайрон (Марлон Уейънс). Всеки от героите се бори да реализира своите амбиции, но в крайна сметка е победен от пристрастеността си към дрогата: Хари, Марион и Тайрон от хероина, а Сара от амфетамините, маскирани като хапчета за отслабване.

Аронофски подчертава употребата на наркотици с периодични близки планове на героите, инжектиращи или поглъщащи избраната от тях дрога. Виждаме изграждащата се рутина и как тя води до окончателното падение на героите. Визуалните и слухови халюцинации изобилстват, докато героите се опитват да се придържат към целите си, и в някои случаи, към реалността. Падението на всеки от героите е прекрасно илюстрирано чрез майсторската режисура на Аронофски, с подчертаване на изкривяването на реалността, свързано с употребата на наркотици.

Психеделията във филмите се характеризира с изкривяване (и на образа, и на звука), експерименти в повествованието и монтажа, и понякога - вдъхновени от дрогата халюцинации. Подобно на психоактивните наркотици, които предизвикват завишени сетивни възприятия и изкривяване, психеделичните филми показват на зрителите непознат или наподобяващ сън поглед към реалността.

Тези филми ползват кинематографски методи, повествование, монтаж, звук и музика, за да създават изкривени светове. Без значение дали филмът представя вдъхновено от дрога безумие или създава атмосфера на екзистенциално объркване, тези филми по някакъв начин експериментират със сетивните възприятия на зрителите, за да извадят зрителя от реалността. Тези филми приканват (или в някои случаи заставят) публиката да взаимодейства с разнообразни психеделични образи, звуци и/или повествование.