Филмите, които дефинираха "изгубеното" Поколение Х | webcafe.bg
Filmcafe logo

Филмите, които дефинираха "изгубеното" Поколение Х

Webcafe по BBC
15.06.2019, 18:15 (обновена 17.06.2019, 16:48)

1 от 9 снимки Назад Напред

Хапки от реалността

Снимка: © IMDB

Днес те биха били странни и невъзможни за правене

Преди 25 години, когато идеята за милениалите все още беше само проблясък в погледа на маркетолозите, по кината дебютира филм, който се зае да улови духа на едно различно поколение - онова, за което Discman беше ултрамодерна технология, а авокадо беше преди всичко цвета, в който е боядисана банята на баба ви.

"Хапки от реалността" не пожъна огромен комерсиален успех през 1994, но четвърт век по-късно, той остава емблематичен портрет на Поколението X - така наричаното "забравено поколение".

В последните години, Поколението X (дефинирано като тези, родени между средата на 60-те и началото на 80-те) е изтласкано от културната дискусия, докато медиите се вманиачават по милениалите и Поколението Z, а компаниите ухажват богатите бейби бумъри.

Но за няколко години в края на 80-те и началото на 90-те, киното беше в омая от тази нова порода тийнейджъри и 20-годишни - и много от филмите, правени от и за тях, се превърнаха в култова класика за вече няколко поколения - от тийнейджърски класики като "Клуб ‘Закуска’" до емблематични инди проекти като "Преди изгрев".

Определението "Поколение X" се появява през 1991, с излизането на романа на Дъглас Коупланд "Поколение X: истории за акселерирана култура". 20-годишните в неговата книга са описани като свръх-образовани, недостатъчно заети, цинични и непокорни - "изгубено поколение", което няма своя война и живее в сянката на родителите си бейби бумъри, и се бунтува срещу тях.

Въпреки че не са имали официално название до началото на 90-те, много от тях тогава вече са достигнали зряла възраст, и киното по това време се опитва да улови настроенията на тази нова група от обществото. В "Клуб ‘Закуска’" (1985) Джон Хюз - самият той бейби бумър - събира разнородна група тийнейжъри на едно място, наказани след училище.

Те са типичните социални групи в американската гимназия - "умник, атлет, принцеса, бунтовник и аутсайдер". Но те имат едно общо нещо помежду си - проблеми с родителите и дълбокото желание да не се превърнат в тях.

Три години по-късно се появява черната комедия "Опасно привличане", която превръща гимназиалните съперничества буквално в кървав спорт, като там участва новото лице на Поколението X - Уинона Райдър, като непокорната тийнейджърка Вероника.

"Предполагам, че съм избрала погрешното време да бъда човек", въздиша тя пред майка си в израза на цялата драма на това поколение без свое време и без своя борба.

Това е рядка поява на родител - родителите като цяло отсъстват от филмите на Поколението X. Това е поколението на празните домове с деца, растящи пред телевизора. Нарастващите разходи и увеличаването на заетостта означават двама работещи родители, които оставят децата си да се оправят сами в живота, насочвани от MTV и поп културата.

През 1990, сп. Time публикува водеща статия, озаглавена "20 и нещо", в която разглежда поколението след бумърите и пита дали тези младежи са "отпуснати, късно съзряващи, или просто изгубени?"

Същата година е премиерата и на на заснетия за едва 23 000 долара филм на Ричард Линклейтър "Slacker", който превръща така наречената безцелност на поколението X във форма на изкуство. Описвайки ден от живота на младите хора в периферията на Остин, Тексас, камерата се пренася от един герой към следващия, без никога да се задържа върху някой от тях за особено дълго време.

Филмът се превръща в неочакван хит като в крайна сметка събра няколко млн. долара от боксофиса. Линклейтър винаги е отричал заглавието на филма да означава "мързеливци".

"Времето като slacker беше много продуктивен период в живота ми, но не изглеждаше така за другите", заявява той. И това е вярно. Към 1995 Линклейтър беше направил още две класики на Поколението X - “Объркани и непокорни” и “Преди изгрев”.

И двата филма се развиват в рамките на 24 часа, разпространена формула не само за него, но и за много режисьори от това поколение, опитващи се да направят "моментна снимка" на едно безпътно поколение.

"Емпайър Рекърдс" (1995) описва ден от живота на група служители в магазин за грамофонни плочи, а "Прави каквото трябва" (1989) на Спайк Лий е ограничен до квартал в Бруклин в убийствено горещ летен ден. Същото важи и за Clerks (1994) - режисьорския дебют на Кевин Смит, филм, вдъхновен от Slacker, реализиран с бюджет от 28 000 долара, който проследява ден от живота на двама служители в магазин за хранителни стоки.

Времето е нещо, с което изглежда това поколение разполага в изобилие.

"Цареше идеята, че поколението на техните родители, бейби бумърите, е имало всякакви важни каузи, за които да се бори - граждански права, правата на жените, права на хомосексуалните... Поколението X нямаше тези каузи, около които да се обедини по такъв начин, и без тези проблеми те не знаеха какво да правят или накъде да се насочат", казва Джеймс Лайънс, лектор по кино-теория в университета в Ексетър.

Възходът на приятелите като нова форма на семейство, още преди "Приятели" да наложи масово тази идея, също беше обща тема. "Любовни квартири" на Камерън Кроу, романтична комедия за около 20-годишни младежи, живеещи в един и същ жилищен блок в Сиатъл, е един от филмите, най-често свързвани с Поколението X.

Кроу, който е бейби бумър, описва филма си като "история за несвързани пряко помежду си необвързани хора, които намират пътя си и изграждат собствено неофициално семейство", но настоява, че никога не се е опитвал да дефинира с лентата цялото поколение.

Другият важен момент във филма е неговият саундтрак, съвпадащ с възхода на гръндж културата, която ще превърне Сиатъл в най-яркия град на картата на Америка. Във филма се появяват песни (а понякога и самите музиканти) на групи като Alice In Chains, Pearl Jam, Soundgarden, Mudhoney, Smashing Pumpkins и др.

Ако “Любовни квартири” улавя духа на времето случайно, други филми съвсем целенасочено целят този ефект.

Сценаристката Хелън Чайлдрес е само на 20, когато продуцент прочита сценарият й, който е написала в колежа, и й възлага да напише филм за живота на група от 20 и нещо-годишни младежи. С работното заглавие "Untitled Baby Busters Project" - в което се използва по-ранно определение за генерацията X - този сценарий се превръща в “Хапки от реалността”, опит на голямо студио да имитира инди проекти като Slacker и да хроникира живота на поколението на около 20-годишните.

"Хапки от реалността" е наясно с идеята за Поколението X по доста очевиден начин. До голяма степен това е опит на Холивуд да улови емоциите и нагласите на това поколение", коментира Лайънс.

"Завършили университет или колеж, попаднали на работни места без цел и посока? Налице! Карирани ризи и готин саундтрак? Налице! Разведени родители, които не разбират вашите трудности? Налице! Може и официално да е изражение на генерацията X, но Чайлдрес се опира на собствените си изживявания, за да направи филма автентичен, като използва реални разговори и дори реални имена."

Към този момент, с икономическата криза в началото на 90-те в САЩ, представянето на Поколението X от Коупланд като свръх-образовани и недостатъчно заети става все по-реално. Във филма, режисиран от Бен Стилър, героинята на Уинона Райдър, Лелаина, прави документален филм за живота на приятелите си след завършването, който включва основно работни места в търговията, провалени връзки и празни банкови сметки.

Героят на Итън Хоук, Трой, е аватар на цинизма, често асоцииран с поколението X. Когато Лелаина казва, че иска да промени някак живота на хората, Трой иронично подмята, че би “искал да купи на всички тях кока”.

“Хапки от реалността” отразява и друго конкретно притеснение на Поколението X: дали не си се "продал". В речта си по време на завършването, Лелаина мъмри поколението на родителите си, че са разменили идеалите си от 60-те години за "чифт маратонки".

Но ако махнем карираните ризи и саундтрака от 90-те, различни ли са тези филми от другите истории за навлизането в пълнолетие, в които младите хора се чувстват неразбрани? Лайънс смята, че да. "Има нещо в цинизма и иронията на Поколението X, които са доста ясно изразени. Следващата генерация от независими филми нямат същата закачлива грубост и има по-голяма искреност в тях."

Има обаче един филм за Поколението X, който е решен да покаже младежката култура в най-суровия й вид - без каквато и да е ирония. "Хлапета" на Лари Кларк, сценарият за който е дело на 19-годишната Хармъни Корайн, проследява живота на няколко тийнейджъри в рамките на един ден в Манхатън. Той обхваща теми като секса, наркотиците, изнасилването, СПИН и гангстерското насилие.

Нискобюджетният филм оставя усещането за почти документализъм като много от актьорите в него са взети направо от улиците на Ню Йорк. Той е филмовият дебют на Клои Севини и Росарио Доусън. При премиерата му, New Yorker го нарича "нихилистична порнография".

Корайн е казвал, че не смята, че “Хлапета” би могъл да бъде заснет в наши дни. Ако би бил заснет сега, това би бил различен филм в дигиталната епоха. Героинята на Севини прекарва филма в бродене из Ню Йорк, за да предупреди бивш сексуален партньор, че има ХИВ. Сега тя би могла да му изпрати съобщение за секунди.

Гледайки наново тези филми в наши дни, те са забележителни почти толкова с това, което не съдържат, колкото и с това, което е налице. Може да забележите някой и друг пейджър или наподобяващ тухла автомобилен телефон, но няма интернет, социални медии или смартфони. Някои от идеите и концепциите биха изглеждали отживелица сега. В “Преди изгрев”, Джеси и Селин биха се следвали взаимно в Instagram, вместо да се уговарят да се срещат на едно и също място след година. В "Хапки от реалността", Лелаина не би се притеснявала за ТВ компания, саботираща документалния й филм. Тя би могла просто да го пусне в YouTube.

Но въпреки разликите с живота на милениалите, Лайънс казва, че те все пак могат да се асоциират с тези филми. "Изнасям лекции за много от тези филми, и филми като Slacker и "Хапки от реалността" са емоционално близки за студентите-милениали - особено с идеята за удълженото юношество", коментира той.

Сегашното "съзнателно поколение" може да има трудности с някои елементи все пак. В "Хапки от реалността" Трой е представен като романтичен артист, чието лошо поведение е част от чара му - докато сега постоянните му подмятания и манипулации бързо биха били определени като токсични.

"Някои от нагласите в тези филми определено не са остарели особено успешно, особено отношенията между половете и социалната политика. Поколението X също така е тенденциозно представено като доста бяло, и крайно много показва бели, следвали в университет 20-годишни хора. Афроамерикански режисьори като Джон Сингълтън или братя Хюз са оставени настрана, както и новото гей кино от началото на 90-те."

Към момента, в който 90-те стигат до своя завършек, Генерация X започва да става обект на нов поглед. Time, списанието, което някога ги е описвало като “изгубени”, посвещава друга водеща статия на тях.

“Мързеливци? Надали”, пише то. “Така нареченото поколение X се оказва пълно с енергични предприемачи.”

Те може да са започнали като група циници, но поколението X се оказва по-предприемачески настроено и креативно, отколкото който и да е от тези филми е предричал - дори и никой да не иска да говори за тях сега.

Oще: 90-те  clerks  гръндж  емпайър рекърдс  изгубеното поколение  клуб закуска  любовни квартири  младежки филми  млади хора  мързеливци  поколение  поколението х  поколението x  преди изгрев  филми  хапки от реалността  хлапета  ядосано поколение 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 15.06.201922:44

"Преди 25 години... едно различно поколение - онова, за което Discman беше ултрамодерна технология..."

Глупости. Дискмен беше технология от 80-те. Преди 25 години CD-тата вече бяха навсякъде. Дори у нас макар и малко закъснели пиратите ги продаваха с тонове. По това време вече вървеше замяна с Минидиск, който не успя да завладее света, защото вече се развиваше ултрамодерния Интернет и вече излизаха софтуерни плеъри. Течеше финала на стандартизацията на МП3 - тъкмо преди 25 години се появи първият МП3 енкодер.
Първата уеб камера се появи на пазара пак преди 25 години.
Уеб сайтовете вече бяха достатъчно много за да се появява порталите - Yahoo е от 1994. Медиите започнаха да регистрират сайтове - Wired, The Telegraph, Bloomberg и т.н. А популярният днес IMDB даже е от 1993.


* * *
"Определението "Поколение X" се появява през 1991, с излизането на романа на Дъглас Коупланд... недостатъчно заети, цинични и непокорни - "изгубено поколение", което няма своя война и живее в сянката на родителите си бейби бумъри, и се бунтува срещу тях."

Там в BBC са забравили бунтарите на Джеймс Дийн и Марлон Брандо. Заглавието на най-големият филм на Дийн описва абсолютно същото в едно изречение "Бунтовник без кауза". Спомнете си и раждането на рокендрола!
Всичко това е все от 50-те години - времето, в което младежката култура започва да се променя с цел именно да бъде различна.

Терминът "Поколение X" се появява се още тогава - в началото на 50-те години в книгата на Джон Улрих "Поколението на кралицата: Младите хора в променящият се свят" (The Queen’s Generation: Young People in a Changing World). По същото време излиза и две известни фото серии с млади хора на Робърт Капа наречени по същия начин "Gen X Boy" и "Gen X Girl". Капа не се старае да ги описва подробно, а просто ги снима - младежи родени преди войната, някои участвали в нея, които вече се чувстват отчуждени от консерватизма на родителите и не виждат много смисъл в бъдещето.

Затова пък през 60-те излиза книга с интервюта на млади хора от двама английски журналисти, която пак е озаглавена "Generation X". Тя вече конкретно сочи фатализма на отчужденото поколение, което смята, че парите трябва да се харчат тук и сега за дрехи, и забавления.
Спомнете си и пънкарите от 70-те, които също бяха бунтари - първата група на Били Айдъл се казва "Generation X" и е кръстена именно на тази книга. И те пеят за същото в "Your Generation".
https://www.youtube.com/watch?v=poc4TgOmpPM

А самият Копланд твърди, че терминът не е негов, а го е взел от изследване на американските класи от Пол Фъсел писано в началото на 80-те, който кръщава една от прослойките "Категория X". Хора, които много приличат на описаните от Копланд.
   

оценка

+1 -0