Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо скандинавското чувство за хумор не е смешно

Скандинавският ноар е феномен (например "Момичето с дракновата татуировка"), но северните комедии си остават неразбираеми за останалия свят
Скандинавският ноар е феномен (например "Момичето с дракновата татуировка"), но северните комедии си остават неразбираеми за останалия свят

Двама братя не са си говорили от 40 години, а епидемия заплашва да унищожи най-скъпото им - скъпоценното им стадо овце. Има много кръв и сълзи - и всичко се случва на фона на мрачен сив пейзаж.

Но Hrutar, или "Овни", е исландска трагикомеия, която режисьорът Гримур Хаконарсон нарича "тъжна и смешна едновременно.

Думата за това е galgahumor в Ислания, или "хумор на бесилото" - много типичен за Скандинавия.

"Овни" е на път да стане един от най-одобряваните от критиката скандинавски филми в историята - след като спечели в категорията "Особен поглед" в Кан, от следващия месец филмът дебютира в повече от 40 държави, включително Великобритания, САЩ, Франция и Италия.

Това е и претендентът на Исландия за "Оскар".

Но по отношение на одобрение от страна на световната публика, "Овни" е по-скоро изключение сред скандинавските ноар-филми.

Шведският продуцент Гудрун Гидингс, която живее в Лос Анджелис, казва, че телефонът й "не е спирал да звъни" от 2010-та година с молби за северни таланти, но тя, известна като "скандинавският говорител" заради способността си да популяризира тези държави в Холивуд, коментира, че когато става дума за комедии - думите й остават нечути.

"Познават ни с мрачно и депресиращо кино", казва тя. "Предполагам, че и комедиите ни вероятно се приемат по същия начин".

Пълен мрак

Глобалният феномен на "скандинавския ноар" започна с шведския оригинал на "Мъжете, които мразеха жените" през 2009, който събра над 6 млн. кинозрители.

Той бе последван от "Валандер", "Убийството", "Мостът" и политическият трилър "Правителството".

Холивуд капитализира добре шведския вампирски хорър "Покани ме да вляза", като му направи римейк под названието Let Me In, а дори семейната анимация Frozen е базирана на стар скандинавски мит.

Следващият претендент за върха е Occupied, който наскоро дебютира по норвежката TV2 и разказва за измислена руска окупация на страната.

Зад него стои стокхолмската продуцентска къща Yellowbird, която създаде "Валандер" и "Мъжете, които мразеха жените", но дори главният й творчески директор Берна Левин описва комедийния жанр като "доста труден за пробив".

"Това е една от областите, в които просто не можем да се развихрим", казва тя.

"Постоянно се търсят скандинавски драми, защото ни приемат за избухливи, извратени и малко бунтовни, но ни е толкова трудно да продаваме комедии, че не виждам как ще правим нещо за международния пазар в обозримо бъдеще.

Което е жалко. Шведите и датчаните особено обичат сухия англосаксонски хумор, но явно любовта е еднопосочна".

Въпрос на вкус

Има един забележителен международен успех в областта на комедията напоследък - шведският "Стогодишният старец който скочи през прозореца и изчезна" - но той бе базиран на харесваната и продаваща се добре книга на Юнас Юнасон.

Финландският колективно финансиран "Желязно небе" също се пробва на глобалния пазар през 2012-та, защото режисьорът Тимо Вуоренсола вече имаше фенове от пародия на "Стар Трек", която беше правил по-рано.

Но "Желязно небе" - евтина комедия за нацисти, живеещи на Луната, се провали в мисията да разсмее критиката.

ТВ продуцентът Йохана Карпинен организира A Finnish Film Affair - събитие, което цели да покаже на света местната телевизонна и киноиндустрия. Според нея субтитрите са най-голямата бариера пред международната аудитория, "защото голяма част от комичното е в момента и начина на поднасяне на репликите.

"Бих казала обаче, че националните ни характеристики като държави също играят роля - като цяло сме изключително скромни и много резервирани. Не се стремим да предизвикваме много смях".

"Всъщност сме доста мрачни", признава Петер Францен, финландски актьор и режисьор, който играе крал Харалд във "Викингите" по History TV.

"Прекарваме много време в далечния Север, в тъмното, заобиколени от дървета и сами. Това може да се изрази накрая в някакво безумие - от рода на "Желязно небе" - или нещо още по-мрачно".

Мракът може и да няма непременно нещо общо с високите нива на самоубийства в скандинавските държави (Финландия е и рекордьора по този показател в Западна Европа), но определено допринеся за черния хумор.

Тази традиция, според режисьора на "Овни" Гримур Хаконарсон, достига чак до старите исландски саги и описанията на викингските убийства - "главите хвърчат и телата се пръскат наоколо на парчета", казва той. "На моменти е много смешно".

Ситуацията не е много по-различна и с труповете.

Според датския режисьор Андерс Томас Йенсен, "ако в Дания някъде има труп, някой ще изръси шега за него".

Йенсен, който е режисирал "Дукесата" (2008) с участието на Кийра Найтли, също така е сценарист на "Трябва ти единствено любов" - англо-датска романтична комедия с Пиърс Броснан - но не се притеснява да добави в историята на героинята си преодоляно раково заболяване.

Тази година той написа и режисира "Мъже и пилета" с участието на Мадс Микелсен и Сьорен Малинг от "Правителството".

Недвусмислената комедия разказва за пет гротескно обезобразени братя и техният отчужден баща, вилнеещи в изоставен санаториум.

"Този филм няма да се хареса на всеки", признава той. "Но понякога се радвам, когато зрителите не се смеят".

Премиерата на "Мъже и пилета" беше на филмовия фестивал в Торонто тази година - както и на "Завръщането на атома", не особено хумористичен финландски документален филм за живота в град, където e построен първият европейски атомен реактор след Чернобил.

Според режисьорите му Мика Танила и Юси Ерола, проблемът е в това, че те не са сигурни дали зрителите извън скандинавките държави изобщо биха осъзнали, че идеята е филмът да бъде смешен.

По-добре смях, отколкото сълзи.

Дали скандинавците би трябвало да бъдат аплодирани за иронията си към тъмната страна на живота, докато Холивуд създава "Последният ергенски запой" и "Дърти хлапета"?

Претендентът за "Оскар" от Исландия през 2011-та - "Мама Гого" на Фридрик Тор Фридриксон успя да представи като нещо комедийно проявата на алцхаймер в стара жена.

Норвежката ТВ поредица Dag е за брачен консултант, който счита, че всички би трябвало да живеят сами; финландският "Необичаен износ" през 2010-та превърна коледен филм за Дядо Коледа в комедиен хорър.

Според финландския ТВ режисьор Мария Пико точно това е нишата, в която скандинавският хумор е най-успешен - в смесването с други жанрове. На нейното шоу "Черните вдовици" - драма-комедия в стил "Отчаяни съпруги", започваща с три жени, убиващи съпрузите си, са правени римейкове из цяла Скандинавия, а англоезичните права са откупени от CBS за територията на Северна Америка.

"Ако просто правиш чиста комедия за смях, не издържаш особено дълго", казва тя. "Ако имаш подложка от силен сюжет и драма, тогава мисля, че хуморът има шанс и ниша. Ако се замислиш за наистина успешни трилъри, като норвежкия "Ловци на глави" или екшън трилъра "По реда на изчезване" - силният драматизъм позволява комедийни моменти.

"Колкото по-силна е драмата, толкова по-забавно може да бъде".

Вероятно в това е тайната на харесването на "Овни", насред всичката смърт и деструктивни взаимоотношения. Гримур Хаконарсон казва, че "не е могъл да не го направи поне донякъде смешен; самата ситуация е хумористична: двама съседи, отглеждащи овце, които са братя и които не са си говорили от 40 години.

"Това е много прост и хуманен филм, но същевременно повечето хора ще разпознаят темите в него. Трябва да се смеем на нещастието си, иначе няма да оцелеем".

 

Най-четените