Пълната с обрати крими-драма "Поверително от Ел Ей" включваше убийствена селекция от елитни актьори: Кевин Спейси, Ръсел Кроу, Гай Пиърс, Джеймс Кромуел. Но когато дойде сезонът на "Оскарите", само една от звездите на филма отнесе статуетка за актьорска игра: Ким Бейсинджър. "Ако някой е имал мечта - каза Бейсинджър, докато приемаше наградата - знайте, че аз съм живото доказателство, че мечтите се сбъдват."
Иронията, естествено, беше че Бейсинджър постигна холивудската си мечта, играейки ролята на жена, която не е успяла да го стори
Героинята на Бейсинджър в "Поверително от Ел Ей", Лин Бракън, беше провалила се актриса, превърнала се в проститутка, която се беше подложила на пластична хирургия, за да може да изпълнява фантазията на много заможни клиенти: една нощ с екранната старлетка Вероника Лейк. В края на филма Бракън получава своеобразен холивудски финал, заминавайки към залеза с Бъд Уайт - лосанджелиското кораво ченге, изиграно от Ръсел Кроу.
Сега, почти 20 години след дебюта на "Поверително от Ел Ей" в кината, филмът има необичайно продължение.
Бейсинджър и Кроу се събират отново на големия екран за "Добри момчета", но динамиката между тях се е променила. Този път Кроу е тъповат наемник, който е толкова беден, че дори няма лиценз за частен детектив, камо ли значка. Бейсинджър пък е шефът на правосъдието в Лос Анджелис, като упражнява огромната си политическа власт в случай с изчезнали хора, към който има много личен интерес.
Това не е точно завръщане
През годините Бейсинджър понякога се е изявявала в роли на съпруги/майки във филми като "Чарли Сейнт Клауд" и "Бойни старчета". Тя беше сред основните актьори в обмислян дълго проект, наречен "11-ят час", който излезе директно на видео миналото лято.
Но освен ако активно следите кариерата на Бейсинджър през последното десетилетие, все пак е леко изненадващо, когато тя се появява изведнъж в "Добри момчета" - като да попаднеш на стар приятел, за който рядко се сещаш, и никога не посещаваш.
Холивуд има изключително къса памет, така че е лесно да забравим колко вездесъща беше Бейсинджър през 80-те и 90-те години.
Тя игра в мини-сериал, римейк на наградения с "Оскар" за най-добър филм "Оттук до вечността". Тя отстояваше територията си, партнирайки на Джеймс Бонд и Батман. Тя работеше с разнородни и талантливи режисьори като Робърт Олтман, Ейдриън Лайн и Робърт Бентън. Тя спечели номинация за "Златен глобус" за поддържащата си роля в "Талантът". Тя допускаше и доста сериозни грешки; в пика на кариерата си Бейсинджър беше отказала водещи роли в "Телма и Луиз" и "Безсъници в Сиатъл".
Но въпреки че актьорската й кариера вървеше стабилно напред, заглавията на таблоидите започваха да засенчват постиженията й
Медиите свързваха Бейсингър с поредица от популярни мъже: Ричард Гиър, Принс и Алек Болдуин, за когото тя дори се омъжи през 1993. Същата година дълга съдебна битка между Бейсинджър и Main Line Pictures за странна еротична драма, наречена "Елена в кутия", приключи, след като съдебните заседатели решиха, че Бейсинджър е нарушила устна договорка, като първо се е съгласила да участва, а после се е оттеглила от проекта. Тя бе осъдена да плати $7.4 млн. - решение, което я принуди да обяви фалит.
Холивуд е труден бизнес дори и в най-добрите времена, но е особено жесток към секссимволите си.
Бейсинджър беше позирала за гола фотосесия в Playboy, публикувана през 1983. Много от нейните най-нашумели роли изрично я представяха като секссимвол; когато тя навлезе в други области, във филми като недостатъчно гледаната комедия "Надин", зрителите просто не се изкушаваха да я гледат.
А после през 1995 г. Бейсинджър направи нещо немислимо за повечето набиращи популярност холивудски звезди: тя просто спря да се снима във филми
В пика на кариерата си тя прекара няколко години без нито една роля, а вероятно би продължила по този начин, ако режисьорът на "Поверително от Ел Ей" Къртис Хенсън агресивно не я беше търсил.
"Играейки толкова много съблазнителки и фатални жени в миналото, Бейсинджър не искаше да играе проститутка в "Поверително от Ел Ей," пише Los Angeles Times. Кастинг режисьорът на филма Ед Джонстън обобщава ситуацията в едно изречение: "Тя започна като секссимвол, и важните клечки в Холивуд не можеха да я възприемат като нищо различно."
"Поверително от Ел Ей" беше идеален шанс за Бейсинджър да докаже на какво е способна. След изключително добре приетата премиера на филма в Кан, актрисата бе затрупана с похвали от много медии, които преди я отписваха и оплюваха - коронация, която завърши с "Оскар". Как реагира Бейсинджър? Като направи още една пауза, в която не приемаше роли.
Когато се завърна през 2000 г., това беше за проект, който тя самата харесваше: адаптация на голям екран на мемоарите на Куки Галман "Мечтах за Африка". Въпреки че изявата на Бейсинджър беше хвалена от мнозина, филмът все пак се провали. В последвалите години тя играеше доста рядко - най-вече като отново работи с режисьора си от "Поверително от Ел Ей", приемайки да изиграе ролята на майка на Еминем в "Осмата миля".
Кариерата на Бейсинджър е сложна за анализ
Някои от паузите от очевидно са били неин собствен избор. В интервюта тя бърза да опише до каква степен акцент в живота й след 1995-та година е било отглеждането на Айрлънд, дъщеря й брака с от Алек Болдуин. Някои от филмите й бяха ужасни и оправдано се издъниха.
И все пак е леко унизително да видим Бейсинджър наравно с партньора й от "Поверително от Ел Ей" Кроу в "Добри момчета" - посивял и с голямо шкембе, в една от най-добрите водещи роли в кариерата си, докато тя си остава в недоразвита и недостатъчно добре написана част от периферията на сюжета.
Това остава реалността за огромното мнозинство от холивудските актриси, особено тези, които толкова са били хвалени за сексапила им, както биха потвърдили например Мелани Грифит, Катлийн Търнър и Кели Ле Брок.
Въпреки че не се наблюдава ренесанс в кариерата на Бейсинджър, има поне една роля, която е по-мащабна от всичко, което тя е правила от поне десетилетие. В елегантен кастинг трик, догодина за продължението на "Петдесет нюанса сиво" - "Петдесет нюанса по-тъмно", създателите му избраха Бейсинджър за ролята на Елена Линкълн, "мисис Робинсън", съблазнила тинейджъра Крисчън Грей и положила основите на садомазохистичните му сексуални предпочитания.
Това е поредна роля, която ни насочва към основен етап в кариерата на Бейсинджър - в този случай, жена в садомазохистична сексуална връзка, в "Девет седмици и половина" (1986). Това е поредна роля на секссимвол в кариера, която се оказа по-тясна и ограничаваща, отколкото самата Бейсинджър би избрала - ако тя самата имаше контрол върху развитието й.
