20 години "Матрицата": Манифестът на алтернативната реалност | webcafe.bg
Filmcafe logo

20 години "Матрицата": Манифестът на алтернативната реалност

лебовскиFilmcafe, по Vulture
06.02.2019, 17:23 (обновена 08.02.2019, 14:36)
Матрицата

"Матрицата е навсякъде. Навсякъде около нас. Това е светът, който е изложен пред очите ти, за да те заслепи за истината. Че си роб, роден в окови. В затвор, който не можеш да докоснеш. За съжаление, никой не може да научи какво е Матрицата. Трябва да я видиш сам за себе си. Ако избереш синьото хапче, историята свършва. Ще се събудиш в леглото си. Ако избереш червеното хапче, оставаш в страната на чудесата и ще ти покажа колко е дълбока историята"

"Матрицата" беше първата искра в огнената година за американското кино - 1999 г. Годината, която ни даде филми като "Да бъдеш Джон Малкович", "Магнолия", "Шесто чувство", "Боен клуб", "Проклятието Блеър" и др. Няма спор, че именно "Матрицата" успя да повлияе върху колективното съзнание по начин, който малко филми постигат - за добро или за лошо.

Морфей беше прав. 20 години по-късно вече живеем в "Матрицата". А може би не?

Може би през 2019 г. просто ни харесва да си мислим, че се намираме в параноичната вселена на филма. Днес всеки може да излезе в национален ефир и да обяви, че "Истината не е истина" като свършен факт. Безкрайните спекулативни публични дебати не тръгват от въпроса "Какво е реалността?", а от "Ами ако живеем в счупена симулация?".

В тази среда "Матрицата" е навсякъде, колкото и рядко да обсъждаме самия филм. Той не предсказа бъдещето, в което живеем. Но предсказа (и може би създаде) нов начин за разбиране на света. Ако "Параграф 22" научи предходното поколение, че "лудостта е единствената нормална реакция на ненормалния свят", то "Матрицата" даде правото на всеки от нас да спре да се мъчи в борбата си с реалността, като подсказа, че отрицанието е висша форма на осъзнаване.

Припомнянето на "Матрицата" 20 години след премиерата й води до светкавично откритие - сюжетът всъщност не е чак толкова сложен. Нео на Киану Рийвс става част от Съпротивата, за чието съществуване не е подозирал, срещу Системата, за която не е предполагал, че го заробва. Бунтовниците му предлагат просвещение на брутална цена. Трябва да се лиши от всички заблуди и да осъзнае, че е просто дребен елемент от огромна машина. Наречете я, както си искате - корпорациите, елита, държавата, системата. Само ако я познае, може да се спаси от нея.

Сценарият е съвсем базов, а политическото послание - разбираемо за всеки, който изпитва гняв срещу своята среда.

Въпреки всички критични наслагвания и опити за търсене на препратки в античната философия, оригиналният филм донякъде е толкова прост, колкото мигащият зелен курсор на черния екран в началото му.

Първоначалната идея на сестрите Уашовски е да създадат сложен и невъобразим нов свят. На практика, "Матрицата" се справя лесно с нуждата от обяснения, като залага на познат ефикасен инструмент - мистерия и фантастично зрелище.

Морфей на Лорънс Фишбърн го казва ясно: "Матрицата е навсякъде. Навсякъде около нас. Това е светът, който е изложен пред очите ти, за да те заслепи за истината. Че си роб, роден в окови. В затвор, който не можеш да докоснеш. За съжаление, никой не може да научи какво е Матрицата. Трябва да я видиш сам за себе си. Ако избереш синьото хапче, историята свършва. Ще се събудиш в леглото си. Ако избереш червеното хапче, оставаш в страната на чудесата и ще ти покажа колко е дълбока историята".

Там е работата: всъщност не е нужно да разбираш "Матрицата" и нейните послания, независимо дали са доброкачествени или злокобни. С няколко думи Уашовски оформят перфектната универсална комбинация от ласкателство, параноя, пробуждане, либертарианска вяра в първичното значение на индивида, идеологично-чист гняв срещу системата. Филмът успя да внедри само една реплика в устойчивия културен жаргон - "Вземи червеното хапче", но отношението към света продължава да влияе върху обществения дискурс. Днес живеем в анти-реалния свят, който "Матрицата" ни изгради.

Преди да се вгледаме в него, си струва да си припомним как изглеждаше светът, който създаде "Матрицата".

Филмът е дълбоко повлиян от попкултурата, която го предшества. Когато "Матрицата" излезе по кината, доминиращата фантастика през изминалото десетилетие беше "Терминатор" на Джеймс Камерън и неговите продължения. Идеята за бъдещето, в което роботите и компютрите превземат света и ни обявяват война, е теза, към която Уашовски се връщат многократно в своя епос. Морфей разказва на Нео, че възходът на изкуствения интелект е родил "раса на машините", и никой не знае кой кого е ударил пръв - те нас или ние - тях. "Матрицата" надгради "Терминатор" със следващата логична стъпка: "Най-страшното вече се случи, а хората дори не го осъзнават".

В това отношение, филмът черпи вдъхновение от още един антиутопичен хит от края на 90-те години - "Досиетата Хикс". Сериалът беше на върха на популярността си в този период, като залагаше на идеята, че огромното множество от хората са нищо неподозиращи марионетки в свят, управляван от невидими извънземни сили.

"Досиетата Хикс" разглеждаше тази хипотеза през очите на двама главни герои - готовият да повярва Мълдър и скептично настроената агент Скъли. "Матрицата" промени тази схема на "просветения" Морфей и "онзи, който тепърва ще прогледне за истината" Нео. Слоганът на сериала с Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън - "Истината е някъде там" - се появява почти непроменен в "Матрицата".

- Какво е Матрицата?, пита Нео.
- Отговорът е някъде там, отговаря Тринити.

Уашовски вземат назаем и визуални идеи от "Блейд Рънър" и "Пришълецът", а агент Смит на Хюго Уийвинг напомня на образите от "Мъже в черно".

Комиксът "The Sandman" на Нийл Гейман вече съществува от близо десетилетие към момента на премиерата на "Матрицата", а Уашовски са препоръчали на Лорънс Фишбърн да изиграе техния Морфей по подобие на едноименния герой на Гейман.

И все пак "Матрицата" не е просто хитра сглобка от резервни части. Уашовски добавят от себе си още две важни съставки. Първата е усещането, че единственият начин за разбиране на света е дълбокото недоверие към всичко, което се изправи пред очите ти. Втората - почитта към героя, който почти не излиза от вкъщи.

"Матрицата" е първият филм, в който засядането за часове във виртуална реалност се разглежда като действие, което може да бъде наистина зрелищно и бунтовно. Това бяха и първите години, в които все повече хора предпочитаха да "живеят" онлайн, в пространството на анонимния и хаплив скептицизъм.

Дори Уашовски вероятно не осъзнават колко дълбоко са стигнали с този образ. През следващите няколко години реалният свят даваше достатъчно много поводи за хората да превърнат "Матрицата" в основата на плашещо самовлюбено отрицание на видимата действителност. "Реалността е фалшива и няма защо да се съобразявам с нищо и никого".

1999 г. завърши с безкрайните спорове за "Y2K" - страхът, че всички електронни системи може да се сринат при прехода към новото хилядолетие, който подхранваше спекулациите за "съзнанието" и властта на компютрите върху живота на хората. Следващата година доведе оспорваните президентски избори в САЩ между Джордж Буш и Ал Гор, които бяха разрешени с повторно преброяване на вота във Флорида и победа за Буш с разлика от 0,009%.

На 11 септември 2001 г. се случи атентатът срещу Кулите-близнаци в Ню Йорк, а след всеки следващ катаклизъм броят на хората, които отказваха да повярват на очите си, се увеличаваше.

Това беше първият истински бум на "алтернативната истина" и на нейните ефекти - ако човек бъде отхвърлен или потискан в реалността, много е вероятно той също да се отрече от нея. Ако някой мрази или се бои от определени обществени групи, много е вероятно да ги заподозре като виновници за всички свои нещастия.

Днес "Матрицата" се е превърнала в невидима нишка, която е дълбоко вплетена в колективното мислене и дебат. Най-ярките прояви на тази идеология са и най-злокачествени - фабриките за фалшиви новини, масовата популярност на конспиративните теории и налудничавите идеи за "рептилите", които управляват света.

Това е идеята, че "реалността" е просто стъклена преграда, която крие истината, и трябва да бъде разбита с камък.


Някои от тези проявления са елементарни глупости на принципа "Ако не мога да го видя, не го вярвам" като идеята, че Земята е плоска. Други са лингвистични, дори могат да се забележат в кликбейт заглавия от типа "Всичко, което знаете за ХХХ, е било грешно. Цял живот сте правили ХХХ по неправилния начин".

Няма значение какво точно сте грешили "цял живот", важното е да разберете, че сте живели в заблуда. Всекидневното съществуване на човека е просто код, който може - и трябва - да бъде хакнат. Някои обвиняват корпорациите, които ви "контролират" толкова умело, че дори не го осъзнават ("синьото хапче, глупако"). Други търсят спасение във фетишизирането на всичко, което противоречи на интуицията и здравия разум.

"Матрицата" не беше приключенска история, а манифест. Последователите на този манифест търсеха в него идеология и информация, а не чисто и неангажиращо забавление. Филмът им даде негатив. Даде им силата да зануляват реалността във всяко нейно времево, пространствено, практическо или видимо приложение, което не се вписва в желаната картина.

Това просто не се случва. И не можете да се оправдаете, че не сте били предупредени.

Oще: алтернативна реалност  братя уашовски  лорънс фишбърн  матрицата  сестри уашовски  червеното хапче 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.11.2017, 14:05

7 Kikone | 07.02.201915:25

Кой кум, кой сват, кой на булката брат... Били краднали от Лем. По тази логика всеки мойже да съди всеки за това че му е дошло на акъла пет минути по-рано. Ами като го е имъдрил една година преди пражката пролет да е отишъл в Холивуд и да е направил пачката а не да си е седел в Полша.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.02.2019, 11:07

6 nwytg | 07.02.201911:22

До #2
Не си съвсем прав кой какво бил „откраднал“, при положение че идеята не е никак нова и не е нито на Уашовски, нито на Лем, а може да се проследи още от времето на Платон и алегорията му за пещерата, примерно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

5 explorer | 07.02.201910:19

Авторът на горното явно никога не е чел Библията и съответно е проспал най-същественото във филма.
За мен това е най-добрия филмиран прочит на събитията описани в Евангелията, а също и защо трябва да се учи математика и програмиране.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.05.2017, 18:45

4 Nenimir | 07.02.201907:38

Страхотен филм, който много добре представя идеите залегнали в него с добре подбрани ефекти и актьорска игра.
Човешката история е пълна с примери как брилиантни научни открития водят до създаването на отвратителни приложения излезли от контрол-да кажем атомната бомба, та изкуственният интелект може да се окаже последната грешка.
Цивилизация, на която основното и желание е да се наплюска с цената на разрушение на всичко наоколо едва ли заслужава бъдеще по добро от това на батерийка Много щастлив
Разбира се има и малцинство, посветено на самоусъвършенстване, на смислен живот, те са тези които заслужават да разчупят "Матрицата".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.10.2016, 09:09

3 Biser Pukalski.10205801304750295 | 07.02.201902:40

Там е работата,че Братя/Сестри Уашовски са откраднали тази идея от един страхотен полски писател,казващ се Станислав Лем. И разказът е "Съдбите на професор Коркоран". Писан е през 1967 година и се разказва за мозъци в хранителна среда,които си мислят,че съществуват,защото животът им е пуснат на перфолента(предшествениците на днешните компносители на инфо).Аз ако бях на наследниците на Лем щях да съдя тези,дето не знаят от какъв пол са до дупка!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.10.2016, 09:09

2 Biser Pukalski.10205801304750295 | 07.02.201902:39

Там е работата,че Братя/Сестри Уашовски са откраднали тази идея от един страхотен полски писател,казващ се Станислав Лем. И разказът е "Съдбите на професор Коркоран". Писан е през 1967 година и се разказва за мозъци в хранителна среда,които си мислят,че съществуват,защото животът им е пуснат на перфолента(предшествениците на днешните компносители на инфо).Аз ако бях на наследниците на Лем щях да съдя тези,дето не знаят от какъв пол са до дупка!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 06.02.201920:09

Голем филм! Снощи пак го гледах
   

оценка

+0 -0