Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Любимите български филми, за които няма да гласувате

Цветът на хамелеона (2012)

С мрачната си социална утопия „Цветът на хамелеона” засрами всички кинематографии отсам бившата Желязна завеса, пък и оттам, на тема досиета, шпиономания, държавни служби и, както гласи клишето, „ролята на малкия човек”. С режисьорския си дебют Емил Христов (снимал като оператор някои от най-хубавите филми у нас) екранизира романа на Владислав Тодоров „Цинкограф” по неочаквано ярък и дързък начин, спечели фестивална публика на доста места в Европа и Америка и определено днес има място в топ 100 на българското кино.

А кой можеше да предположи, че Руши Видинлиев е актьор от такава класа, ако не беше тази парадоскално абсурдна история за самодейно организирана мрежа на тайните служби? Неговият герой създава напълно въображаем отдел на тайната полиция и успява да вербува група хора, които започват да прекарват времето си в безспирно следене един друг. Тук темата за досиетата не е елементаризирана, а безпрецедентно поставена на друго ниво – целият свят е представен като мнима мрежа от манипулатори, които действат ръководени от... да го наречем безлюбието си.
Кецове (2011)

Младите режисьори на „Кецове ” Иван Владимиров и Валери Йорданов дебютираха в пълнометражното кино с тази творба и събраха прекрасни отзиви от световни фестивали. Те разказаха история за шестима младежи, бягащи от своите провали и от градската агресия към най-далечната възможна точка. Един девствен залив събира персонажите, сближава ги и им връща надеждата – поне за малко.

Темите за бунта срещу действителността и постигането на идилия сред природата са допълнени с образа на морето, изграден от оператора Рали Ралчев. От красивата застиналост, заобикаляща героите, постепенно започва да лъха заплаха...
Снимка: Мони Варсано
Кецове (2011)

Младите режисьори на „Кецове ” Иван Владимиров и Валери Йорданов дебютираха в пълнометражното кино с тази творба и събраха прекрасни отзиви от световни фестивали. Те разказаха история за шестима младежи, бягащи от своите провали и от градската агресия към най-далечната възможна точка. Един девствен залив събира персонажите, сближава ги и им връща надеждата – поне за малко.

Темите за бунта срещу действителността и постигането на идилия сред природата са допълнени с образа на морето, изграден от оператора Рали Ралчев. От красивата застиналост, заобикаляща героите, постепенно започва да лъха заплаха...
Шведски крале (1967)

Истинска комедийна класика на режисьора Людмил Кирков за мечтите на българите от социалистическо време да притежават привилегиите и богатствата на Запада.

Спас (първата главна роля на Кирил Господинов) е част от строителна бригада и по време на отпуската си решава да отиде на море, където да си поживее като „шведски крал“. Но в скъпия курорт, за който толкова е мечтал, той не се чувства комфортно – изолиран и самотен е, а луксозните заведения и хубавите жени се оказват недостъпни. След серия от трагикомични случки Спас започва да разбира, че това, което му се е струвало примамливо, е само лъскава фасада, а истинският живот е там, където близките му го очакват...
Покрив (1978)

Скандален за времето си, а не по-малко и в днешния ден, филмът на Иван Андонов описва любовния порив на женен мъж (Петър Слабаков), оскотял от монотонния семеен живот и плановете за нова къща. Той дръзва да се влюби безумно в циганка, и то в рамките на едно малко селище, където за всеки се знае всичко.

След тази си прекрасна роля Пепа Николова и друг път играе циганка, но не с тази страст и не редом до големия Петър Слабаков...
Бъди благословена (1977)

Доста смел за времето си филм на винаги актуалната тема за самотното майчинство – направен по книгата "И есен идват щъркели" на Кирил Топалов и с участието на група страхотни български актриси – Мариана Димитрова, Мария Статулова, Евгения Баракова, Доротея Тончева.

На малка гара от влака слиза Елена (Мариана Димитрова) - младо момиче в напреднала бременност. Тя поема към болница с отделение "Майка и дете", където жени, родили извънбрачни деца, оставят рожбите си. Момичетата в болницата посрещат Елена със свой ритуал и тя се запознава с историята на всяка от тях, за да достигне в крайна сметка до твърдото решение да отгледа сама своето дете.
Последно лято (1974)

По едноименната новела на Йордан Радичков Христо Христов създава пъстър и красиво заснет филм, обрал няколко международни награди в Аталанта, Тулон и Лос Анджелис, както и златен медал за мъжка роля на Григор Вачков в Сан Ремо.

Главният герой Иван Ефрейторов се е сраснал със земята и традицията. Там се корени и неговата сила, там е основата на неговия мироглед. Той иска да предаде тези ценности и на сина си Динко. Но животът - за добро или за лошо - се развива по свой начин.

Ефрейторов се оказва единственият останал в своето село заедно с баща си и сина си, а останалите жители са се изселили към града. Няма сила, която да накара Иван да напусне. Връзката на българина с родните корени е здрава, но и нищо не може да спре неумолимия ход на времето напред...
Камионът (1980)

Още един филм на Христо Христов (на снимката) с Григор Вачков в главната роля, който беше споменат и в студиото на БНТ като част от големите липсващи заглавия в топ 100.

На голям строеж става злополука и загива човек. Негови колеги трябва да откарат мъртвия до родното му село с камион, а на тръгване всеки от тях е потънал в собствените си грижи.

По пътя те срещат съселянин на мъртвия, който от години го мрази и сега решава да си отмъсти. При едно принудително спиране този човек взривява камиона и пътуващите са принудени да поемат ковчега на плещите си. Пътуването им до края се превръща в размисъл за победата на живота над смъртта.
Джулай (2013)

Още един филм от новото българско кино и още един режисьорски дебют - на Кирил Станков. В главните роли са Параскева Джукелова, Касиел Ноа Ашер и Яна Титова, а историята е донякъде подобна на „Кецове” (и отново заснета от Рали Ралчев!), но само на пръв поглед.

Тук три не съвсем млади жени с много сенки под очите забягват към морето да си направят един истински Джулай морнинг. Там те започват да се държат като лоши ученички, с каквито местната мъжка общност по принцип знае как да се справя. Те обаче нито мирясват, нито страдат особено, както многострадалната Параскева Джукелова правеше в цялата си филмография допреди това - а си отмъщават. Българското кино би спечелило от повече такива героини.

Вие гласувахте ли за своя любим български филм? От началото на месеца зрителите на БНТ имат възможността да го направят - форматът се казва „Лачените обувки на българското кино", посветен е на 100-годишнината на седмото изкуство у нас и ви дава възможност да изберете кой е филмът на столетието.

В първото от серията предавания във формата вече бяха представени стоте ленти, участващи в класацията, до която се стигна при старта на проекта през септември 2014 г. Тогава беше изготвен списък от 425 заглавия, някои от които предложени и допълнени от зрителите. Чрез онлайн вот броят им беше сведен до тези сто, за които зрителите могат да гласуват до 18 март.

При цялата субективност на едно такова начинание, в списъка са попаднали наистина изтъкнати и обичани български филми - „Козият рог", „Крадецът на праскови", „Авантаж", „Лачените обувки на незнайния воин", обичани комедии като „Топло", „Специалист по всичко", „Опасен чар" и „Оркестър без име".

Тъй като 100 не е малка цифра, в списъка са намерили място и някои малко очаквани заглавия, за които иначе нямаше да си спомним („Аз, Графинята", „Бариерата", „Дом за нежни души", „Екзитус", „Съседката", „Патилата на Спас и Нели", „Хотел „Централ").

Застъпено е и по-новото българско кино със заглавия като миналогодишния „Живи легенди" на Ники Илиев, „Отчуждение" на Милко Лазаров от 2013 г., „Подслон" от 2010 г. Място в списъка намира и чисто новият „Урок" на режисьорското дуо Кристина Грозева - Петър Вълчанов, който тъкмо обра наградите на София Филм Фест 2015 и направи силно впечатление на още няколко световни фестивали.

Резултатите от зрителския вот така или иначе ще бъдат обявени в предстоящия уикенд, но тук ние се съсредоточаваме върху филмите, за които няма как да гласувате. Става въпрос за липсващите заглавия в „Лачените обувки на българското кино" - тези, които по една или друга причина не са попаднали в топ 100, но това не им пречи да са сред най-хубавите български филми от далечното и близкото минало.

Разбира се, към тях могат да бъдат добавени още доста, с уговорката, че идеята на класацията е да съдържа само пълнометражни игрални филми, което изключва присъствието на най-хубавите български сериали като например „Записки по българските въстания", „Адаптация" и „На всеки километър".

 

Най-четените