Как серийният убиец Тед Бънди обсеби екрана | webcafe.bg
Filmcafe logo

Как серийният убиец Тед Бънди обсеби екрана

лебовскиFilmcafe
20.02.2019, 14:33 (обновена 22.02.2019, 16:51)

1 от 8 снимки Назад Напред

Тед Бънди

Снимка: © Getty Images

В галерията можете да видите основните филми, вдъхновени от живота на Тед Бънди.

Той е чаровен мъж с правилни черти, красива усмивка и очи, които вдъхват доверие. Учи право, има политически амбиции, изглежда така, сякаш ще покори света. И той го прави, но не по начина, който този портрет предполага.

Тед Бънди е отговорен за смъртта и изнасилването на десетки жени през 70-те години. Тридесет години след като сяда на електрическия стол, убиецът, превърнал се в един от най-ужасяващите престъпници в историята, е богато вдъхновение за екрана.

Докато в началото на годината Netflix му посвети документален сериал, Зак Ефрон го овековечава във филма на Джо Белинджър „Extremely Wicked, Shockingly Evil, and Vile". Героят на Джейми Дорнън в британския сериал „The Fall" също е вдъхновен от живота му. През годините историята му е била в основата и на други екранни произведения - „The Deliberate Stranger" (1986) носи на Марк Хармън номинация за Златен глобус за главна мъжка роля, през 2002 Матю Брайт режисира филма „Тед Бънди", година по-късно Пол Шапиро прави „The Stranger Beside Me", а през 2008 г. се появява трилърът на Майкъл Файфър „Bundy: An American Icon".

Образът на Тед Бънди не е нова съблазън за екрана, но какво го прави толкова привлекателен? Един от възможните отговори идва от дискусията, която се разразява в интернет след излъчването на сериала на Netflix "Conversations with a Killer: The Ted Bundy Tapes". Редица жени коментират в социалните мрежи, че смятат Тед Бънди за секси. И докато други се опитват да спорят онлайн с тях по този субективен въпрос, трети коментират подбора на кадри от страна на Netflix: от морето информация те избират редица повтарящи се снимки, на които Бънди спокойно може да бъде объркан за филмова звезда.

Проблемът с чаровния образ на Бънди изскача и при обсъжданията за филма със Зак Ефрон. Оказва се, че изборът за главната роля на актьора, познат основно с ролите си добрия герой, отново сякаш придава ореол на зловещия убиец.

Въпреки критиките именно тези противоречия стоят в основата на успешното измъкване от закона на Тед Бънди в продължение на години. Безупречния му вид и положителен образ са причината дори по време на съдебния процес за отвличане и убийство, той да получава писма от обожателки, а множество жени вярват в невинността му, въпреки доказателствата. А необичайната му история логично привлича интереса на киното и телевизията.

Всичко започва през пролетта и лятото на 1974 година. Полицията в окръг Пасифик е в паника. Жени от колежи в района на Вашингтон и Орегон изчезват с ужасяващи темпове, а местните власти нямат почти никакви улики, които да ги насочат към потенциалния извършител. Само за шест месеца изчезват шест жени. Паниката в района достига своя връх, когато посред бял ден изчезват Джанис Ан От и Дениз Мари Насланд от оживен плаж. Това дръзко отвлижане обаче помага и за постигането на първия пробив в разследването. В деня, в който двете момичета изчезват, редица други жени си спомнят, че са заговаряни от мъж, който опитал да ги примами в колата си. Те разказват на полижията за привлекателния младеж, който имал превързана ръка, карал Фолксваген Бийтъл и се представял като Тед.

След като разпространяват описанието му, полицаите получават информация от четирима души за жител на Сиатъл на име Тед Бънди, който отговаря на характеристиките. Сред тях са бившата му приятелка, негов колега и преподавател по психология от университета. Полицията обаче, затрупана от сигнали, отхвърля подозренията към Бънди заради неговото безупречно досие на примерен студент по право без сблъсъци със закона.

Той не отговаря на профила на издирвания престъпник. Този тип отношение многократно спасява Бънди от властите, позволявайки му да отнеме живота на десетки жени през 70-те години.

За известно време той успява да излъже всички - полицаите, пазачите в затворите, от които бяга, жените, които манипулира и дори жената, която му става съпруга, след като е задържан. Дори според адвоката му обаче той е „самата дефиниция на безсърдечното зло".

Роден във Вермонт, той е син на самотна майка с неизвестен баща. Баба му и дядо му са били засрамени от бременността на дъщеря си и са отгледали Тед като свой син и неин брат. Дядо му редовно посягал и на двамата, заради което тя бяга със сина си в Такома при роднини, когато той е едва на пет. Там тя среща Джони Бънди, който осиновява момчето и му дава фамилното си име. Противоречиви са сверденията за детството му и поведението му в този ранен период. Според едни той е имал съвсем нормален живот и е бил харесван в училище, според други - Бънди е бил самотник с мрачни фантазии.

Завършва гимназия през 1965 година и започва да учи в близкия университет Пъджет Саунд. По-късно се мести в Университета на Вашингтон, за да учи китайски. За кратко се отказва от образованието, но през 1968 година започва да учи психология. Предполага се, че по времето, в което не е учил, е посетил Източното крайбрежие и е научил, че сестра му всъщност е негова майка.

Горе-долу по това време започва да излиза с Елизабет Клопфер - разведена млада жена от Юта, която работи като секретарка. Тя е сред първите, които подават сигнал до полицията, идентифицирайки Бънди като заподозрян за убийствата. Ан Рул, която заедно с него е работила като оператор на гореща линия за самоубийци е сред другите, чиито подозрения той събужда.

През 1973 година Тед започва да учи право в Пъджет Саунд, но спира да ходи на лекции само след няколко месеца. Година по-късно започват сигналите за изчезнали жени. Първото нападение на бъдещия сериен убиец не е убийство. Той влиза в дома на 18-годишната Карън Спаркс. Удря я до безсъзнание с метална тръба, след което я насилва със същото оръжие. Тя изпада в кома и по-късно живее с редица увреждания вследствие на атаката. Първата, чийто живот отнема, е Линда Ан Хийли - студент в Университета на Вашингтон. Месец след Карън Спаркс, той влиза в дома на Хийли и след като я води до безсъзнание, качва тялото ѝ в колата си. Части от черепа ѝ са открити на едно от местата, на които Бъдни е изхвърлял телата на жертвите си.

След нея той продължава да се насочва към студентки от района, като развива и техниката си: заговаря жени, носейки гипс, така че да изглежда безпомощенм и ги моли да му помогнат да прибере нещо в колата си.

Обичайно след като жените изпаднат в безсъзнание, ги връзва, изнасилва, убива и изхвърля телата им на отдалечени места. В някои от случаите държал черепи на жертвите си в дома си като трофеи.

"Убийството не е просто престъпление заради похот или насилие. То става притежание. Те са част от теб.... [жертвата] става част от теб и вие завинаги сте едно... мястото, на което си ги убил или оставил става за теб свещено и винаги ще си привлечен от тях", обяснява престъпленията си Тед Бънди.

Докато нови и нови останки биват откривани, той започва да учи право в Юта и се мести в Солт Лейк Сити. В течение на времето все повече сигнали постъпват в полицията за мъж с описанието на Тед до степен, в която той се превеъща във водещ заподозрян. Задържан е през август 1975 година, след като при проверка на пътя полицията открива в колата му маски, белезници и стари вещи. Обвинен е в отвличане и нападение и изпратен зад решетките, докато делото срещу него тече.

Той не остава дълго в затвора. През 1977 година бяха от сградата на съда в Аспен. Допуснат до библиотеката, за да подготви сам защитата си по време на делото, той е оставен без наблюдение и скача през прозореца. Първо бяга в планината, но шест дни по-късно нуждата от храна и здравна помощ го принуждават да се върне в Аспен. Там краде кола, но безразсъдната му скорост привлича вниманието на полицията и той отново се оказва зад решетките.

Шест месеца по-късно той отново бяха от затвора, този път - направо от килията. След като внимателно проучва картата на затвора, Бънди открива, че килията му е непосредствено под помещението на началника на затвора. След като се сдобива с ножовка и докато съкилийниците му тренират, успява да пробие дупчица в тавана. Прави детайлен план на бягството си. Успява да спести пари, които приятелката му (по-късно и съпруга) Карол Ан Буун му дава тайно. Когато е готов, той се промъква в стаята на началника на затвора, облича цивилни дрехи и излиза през официалния вход.

Краде кола и потегля към Флорида. Има намерението да не се набива на очи, но животът във Флорида му предлага твърде много изкушения. Само две седмици след бягството си от затвора, през 1978 година, той нахлува в Чи Омега - дом на сестрински клуб към Държавния университет във Флорида. За само 15 минути той успява да изнасили и убие Маркарет Боуман и Лиса Леви, след което да нападне Кати Клейнер и Карън Чандлър, които успяват да оцелеят. Малко след това нахлува в дома на Шерил Томас и я пребива така, че тя трайно губи слуха си. Преди да бъде заловен той отвлича и убива 12-годишната Кимбърли Даян Лийч. Единствената причина, да бъде заловен от полицията, отново е безразсъдното му шофиране.

По време на целия съдебен процес, Тед Бънди саботира защитата си, като игнорира съветите на своите адвокати и държи да се представлява сам.

Той е признат за виновен и осъден на смърт. Сяда на електрическия стол на 24 януари 1989 година. Стотици се събират пред сградата на съда, за да празнуват смъртта му. Въпреки че признава за много от убийствата, истинския брой на жертвите му остава неизвестен. Предполага се, че е отнел живота на между 30 и 40 жени, което го прави един от най-зловещите серийни убийци в американската история.

Въпреки това историята му е толкова необикновена, че сама напомня за филм. Макар и зловеща, 30 години по-късно, тя все още е нестихващо вдъхновение за екрана. В галерията можете да видите основните филми, вдъхновени от живота на Тед Бънди.

Oще: the fall  джейми дорнан  зак ефрон  марк хармън  насилие  сериали  сериен убиец  тед бънди  телевизия  убиец 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.