След световната премиера на новия филм за Джеймс Бонд, елитът по отношение на автомобилите и екшъна, в лицето на Top Gear, раздаде своята присъда за "Спектър". Прочетете какво мисли журналистът Пол Хоръл за новия филм:
Трябва да гледаме нещата в дълбочина. Не само че новият Spectre показва как Aston DB10 и Jaguar C-X75 препускат през Рим посред нощ, ами филмът просто прелива от такава драма, шум и динамика, че буквално се усеща скоростта.
Новото заглавие за Бонд определено е филм, в който се забелязва изключителна амбиция и отдаденост.
За нещо като осем минути, тези две фантастични машини препускат, завъртат се на 180 градуса върху мократа настилка, следват посоката на трамвайните линии и прехвърчат над различни препятствия.
За един великолепен, спиращ дъха, момент, те се пързалят около площад Св. Петър. Ако Негово Светейшество Папата беше излязъл на балкона и беше видял случващото се в този момент, със сигурност щеше да се превърне на секундата в авто-маниак.
Колата на Бонд: Aston Martin DB10
Ако всичко това бяха визуални ефекти, създадни от някое студио, щяхте да ахнете пред реализма на изпълнението.
Но вие не бива да забравяте, че онова което виждате във филма е снимано наистина.
Тези автомобили действително вършат показаните неща. До такава степен са истински, че ще трябва да вдигнете падналата си челюст от посипания с пуканки под на киното.
А след това ви очаква нещо като състезание между самолет и Range-Rover по снежен склон в австрийските Алпи.
Подобно на гонитбата в Рим, след всичко видяно осъзнаваме, че този тип сцени са смехотворни. Но по най-перфектния начин смехотворни.
Но за да бъде добър един филм с Бонд, той се нуждае от повече от акробатични номера.
В Spectre ги има. В сценария са залегнали остатъци от стара любов, стари врагове и - внимание, спойлер - домашните любимци на старите врагове.
Новият филм всъщност представлява мета-филм за Бонд, той ни изпраща от киното, като ни оставя с впечатлението за нещо последно.
Този път Spectre засяга глобални теми.
Този филм задава множество уместни въпроси за начина, по който съвременния шпионаж в индустриален размер би могъл да разреши на добрите и на лошите да разменят местата си.
Сирашкото детство на Джеймс представлява основната психологическа нишка във филма. Диалогът на героя, който проследява този елемент, е непохватен. Но едва ли можете да очаквате самотен убиец като Бонд да бъде особено красноречив относно детската травма, залегнала в корените на неговото поведение.
За негово щастие, партньорът в този диалог е прекрасен: новото "момиче на Бонд" (колкото и анахронично и в стил 60-те това да звучи) е др. Медлин Суън.
Извън диалога, Крейг играе безсловесните си битки брилянтно.
То така или иначе няма много време за игра, нито за думи.
В крайна сметка всички тези автомобили не се догонват сами, нали знаете.
Да не споменаваме, че остават толкова много сгради за разрушаване, изключително много лоши за бой, цели армии, по които може да се стреля, да бъдат намушквани с нож и да бъдат задушавани. А, да, и да бъдат хвърляни от хеликоптера.
Тъкмо мислите, че няма какво повече да видите, и тогава се появява още и още. И всичко се извършва с такава страст, че в крайна сметка вие се оказвате в ролята на горещо надяващите се това да не е краят.
Вече ви се гледа следващият филм за 007.
Powered by:
