Ларс фон Триер - има нещо гнило (и гениално) в Дания | webcafe.bg
Filmcafe logo

Ларс фон Триер - има нещо гнило (и гениално) в Дания

големият лебовскиГолемият Лебовски
01.05.2018, 10:03 (обновена 02.05.2018, 18:11)

1 от 6 снимки Назад Напред

Ларс фон Триер

Провокаторът Фон Триер се връща в Кан след 7 години

Тази година е 71-ото издание на филмовия фестивал в Кан (8-19 май) и на Лазурния бряг след седем години изгнание ще се завърне мрачната фигура на Ларс фон Триер.

Датският агент провокатор и автор на монументални нихилистични, философски и мизантропски епоси като „Европа“, „Порейки вълните“, „Догвил“, „Танцьорка в мрака“, „Антихрист“, „Меланхолия“ и „Нимфоманка“ беше прокуден от любимия си фестивал през 2011-а след като по време на пресконференция се оплете в опита си за нацистка шега на английски.

Политическата коректност тогава още не бе толкова агресивно налагана догма, но Триер наистина не си помогна много и накара всички присъстващи да въртят притеснено очи, докато той бавно и накъсано обясняваше как симпатизира на Хитлер, поставя се на негово място, представя си го самотен и разбит в бункера. Ларс дори включи изречението - „ОК, аз съм нацист“ като екстремно злополучен опит да излезе от цялата ситуация.

Триер очевидно се шегуваше, но организаторите на фестивала бяха принудени да го провъзгласят за персона нон грата в Кан. И така седем години.

Той бе един от любимците на снобите, критиците и ценителите на безкомпромисно кино на Лазурния бряг и е представял почти всичките си големи филми там. Беше ясно, че в един момент блудният син ще се завърне.

Триер обича символизма, а повторното му приемане в Кан седем години по-късно определено не изглежда случайно. Освен това той има нов филм, което е най-важното. Организаторите включиха крайно обещаващия му опус „Къщата, която Джак построи“ в последния момент, превръщайки го в диамант в короната на Кан и централно събития за целия фестивал.

Действието на филма се развива в Америка през 70-те години. Историята е разделена на пет сегмента и покрива 12 години от живота на сериен убиец с името Джак (Мат Дилън).

Той разглежда всяко свое убийство като произведение на изкуството, а „цялостното му творчество“ е обединено от всички екстремни актове на ужасяващо насилие. Тук метафората с кариерата на самия Ларс фон Триер е очевидна и всеки, който познава творчеството му тънко и криво се усмихва, шептейки под носа си - „Ах ти, Ларс, болен кучи сине!“.

Режисьорът коментира алегорията в скорошно интервю и почти се съгласи, че убиецът, който мисли престъпленията си за изкуство много лесно може да бъде сравнен с артист. Защото всеки артист носи в себе си „елементът на престъплението“, ако трябва да цитираме заглавието на първия му пълнометражен филм.

„Къщата, която Джак постори“ обещава да е наистина извратено произведение. Освен Мат Дилън, в актьорския състав са още Ума Търман, Бруно Ганц, Джеръми Дейвис и други познати лица. Триер споделя, че се е чувствал ужасно докато е го е снимал и едва ли скоро ще може да се изправи пред предизвикателството да създаде нов пълнометражен филм.

„Вината е изцяло в мен“, откровен е Триер. От дълги години той има проблеми с тревожността и алкохола. Датчанинът използва второто като лекарство срещу първото, но в един момент количеството шнапс става твърде много и щетите започват да личат.

В последното си телевизионно интервю по повод награждаването му с най-голямото културно отличие на Дания, Триер изглежда ужасно – брадясал, блед, с треперещи ръце. Мисълта му е гладка и остра, борави перфектно с любимите си метафори и културни препратки, но думите мъчително се отронват от устата му. Алкохолът и депресията са дали отражение върху фигурата на твореца, който навърши 62 години на 30 април.

Премиерата на „Къщата, която Джак построи“ едва ли ще бъде най-добрия подарък за него. Триер не е във форма и в интервюто казва - „Един от големите проблеми на филмите е, че трябва да се показват“. От друга страна Ларс винаги е бил известен като експериментатор и провокатор и извън света на своето кино. Феновете се надяват, че проблемите му са преувеличени и той отново си играе с публиката.

„Добрият филм е като черна гора. Страх те е да влезеш, но ако имаш приятел, който да те преведе е по-лесно. Този приятел е режисьорът. Той трябва да има контрол“, казва Триер.

За него възходът на вритуалната реалност като следваща стъпка в еволюцията на киното не изглежда особено приятно: „Във виртуалната реалност зрителят има прекалено много избор и контрол върху случващото се. За мен единственият начин да правиш изкуство е в диктаторски условия“.

В този смисъл Триер е съвършен тиранин. Черната гора на неговото творчество разкрива неподозирани оазиси. Той е изследовател на дълбоките пещери и бездни в човешката психология, но спускането с нихилистичния асансьор е особено вълнуващо приключение. Защото Триер е технически виртуоз и създава неподражаема естетика, собствени монументални светове, „филмите, които никой друг няма да заснеме“, както сам нескромно казва той.

„Къщата, която Джак построи“ е особено атрактивен филмов имот. Всички искаме да прекрачим вратата и да видим какви чудесни неща е изработил Триер, докато се е сражавал с многобройните си демони.

Кан ще има привилегията за първи оглед на мястото, а после е ред на останалите наематели. Стаи ще има за всички. Дори и за онези, които ще искат да избягат с писъци още в антрето. Защото Ларс фон Триер е брутален архитект.

Oще: the house that jack built  кан  къщата която джак построи  ларс фон триер  мат дилън  режисьор  скандален режисьор  фестивалът в кан  филмов фестивал  фон триер 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

7 violatоr | 01.05.201818:52

Kenny McCоrmick, абсолютно съм съгласен.
"Нимфоманката" е изумителен боклук. Не можех да повярвам, че Триер си е сложил подписа под тази глупост. Тук не говорим за мой проблем със стила на филма, изразните средства или пуританство. Напротив! Тук говорим за дълбоко неразбиране на материята от страна на авторите на филма и гигантска нереалистичност на рисунъка. Според мен, Триер има тежки сексуални проблеми, защото показва секса по изумително фалшив и неестествен начин. А и няма никаква реална представа какво, аджеба, е нимфомания, съдейки от показаното. То в този филм почти няма секс, а се казва "Нимфоманката", хахахаха.
Добре, че са сцените с Джейми Бел, та да не го броя тоя филм за произведение от типа "Уве Бол".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2018, 07:45

6 Kenny McCоrmick | 01.05.201818:23

Винаги съм заинтригуван, когато "Нимфоманката" се обсъжда като филм, който въобще струва нещо... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

5 scuba | 01.05.201817:55

Пинк Флойд,нямам нищо против Емили Уотсън,но Никол Кидман в "Dogwill" е много добра.Филмът е особен,но вкусът ми е такъв.
Харесвам и Шарлот Гинсбърг.Ролята й в "Нимфоманката" нямаше от кого друг да е изиграна.И не само там.Казват,че е любимата актриса на Триер.
Какво да се прави,вкус!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

4 violatоr | 01.05.201817:43

scuba, ако за теб Никол Кидман и Ума Търман са класни актриси, май "Скъпи наследници", каквото и да е това, е за теб.
Класната актриса във филмите на Триер е Емили Уотсън. А тая, щерката на баща си, Шарлот Гейнсбърг..., е трудна за понасяне.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

3 scuba | 01.05.201813:33

Пинк Флойд и Кени имат право на мнение,но както самият Триер е казал,той прави филми,които никой друг няма да направи.
Е,прави ги.Като никой друг.
И доста класни артисти участват във филмите му.Никол Кидман и Ума Търнър стигат.
На който му харесват такива филми,да ги гледа.
За останалите има "Скъпи наследници".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2018, 07:45

2 Kenny McCоrmick | 01.05.201813:13

"Генезис" на Нолан е също добра метафора за съдбата на твореца, но без да се налага да гледаш мъчителни мътни сцени. Или, не дай си Боже, както е в "Нимфоманката", крайно грозни хора, правещи секс.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

1 violatоr | 01.05.201812:53

Триер е доста прехвален режисьор. Единствените му истински добри филми са "Breaking the Waves" и "Antichrist".
Това нескопосано и крайно нереалистично недоразумение "Нимфоманката" е пример за това, как не трябва да се прави кино.
   

оценка

+0 -0