"Капернаум": Какво ще запомня аз от този свят? | webcafe.bg
Filmcafe logo

"Капернаум": Какво ще запомня аз от този свят?

дилян ценов, webcafe, chronicleДилян Ценов
11.05.2019, 15:13 (обновена 14.05.2019, 16:55)
Капернаум

Филмът хваща за гърлото още с първите кадри

Всеки има такива филми в личната си филмотека, след които няма как да си същият. Такива, които са в състояние да провокират всякакви емоции: наслада, отчаяние, благодарност, гняв, отвращение, състрадание, болка, любов. Всичко. Звучи срамно тривиално, нали? Докато не го изпиташ...

Когато "Капернаум" на известната ливанска режисьорка и актриса Надин Лабаки (Where Do You Go Now?, 2011) е показан за първи път на Кинофестивала в Кан през 2018 г. публиката го изпраща с 15-минутни овации на крака.

Следва "Награда на журито", обикаляне на всички международни фестивали, номинация за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм и всеобщо признание от публика и критика. Почти година след първото му показване филмът беше видян от българските зрители в рамките на София Филм Фест през март. Официалната му премиера по кината у нас ще бъде на 17 май.

"Капернаум" е от филмите, след които не си същият. "Капернаум" е велик филм!

Надин Лабаки и нейният екип от съсценаристи разказват една от многото истории, за които в Европа дори не сме чували. Защото светът на Близкия Изток достига до нас единствено през цедката на медиите и резултатът най-често е объркване и информационно затъмнение по отношение на случващото се с бежанската криза.

Екипът на филма разполага камерите и дроновете си по улиците на ливанската столица Бейрут и представя действителността през най-универсалния и може би най-валидния филтър - детските очи. Дванайсетгодишният Зейн Ал Хадж е дете на сирийски бежанци в Бейрут. Там те не живеят, а съществуват.

Там, където продаваш 11-годишната си дъщеря на хазяина, за да не те изгонят от жилището. Там децата играят с импровизирани автомати от дърво. Там любовта не просто отсъства, а сякаш отдавна е изчезнала безвъзвратно.

Там съществуваш - не живееш. Човешкото се е загубило. В тази среда Зейн съществува и оцелява като вкарва (с помощта на майка си) лекарства за продажба в затвора, продава сок на улицата, работи в магазин за хранителни стоки и се грижи за по-малките си братя и сестри. Никой, дори родителите му, не знае на колко е години. Той е един от многото.

Филмът хваща за гърлото още с първите кадри. Зейн е ищец по дело, което завежда срещу родителите си. Причината: съди ги, че са го родили. А исканията му? Те не са свързани със самия него. От съда той иска на тези хора да бъде забранено да създават деца, след като са несподобни да ги отгледат и обичат.

Докато съдебният процес се случва в настоящето, то зрителите са запратени в миналото - там, където е завръзката на историята. Зрителят знае изходната точка и му остава да бъде потопен в развитието на действието, довело до тази изкривена реалност.

Надин Лабаки успява да превърне тази история в много повече от репортажен материал, който да предизвика съжаление.

Изключително трудна задача, когато главните герои са 12-годишно момче и невръстно бебе и всичко е показано през техните очи. Да се каже, че "Капернаум" залага на популизма обаче, би било абсолютна проява на невежество и първосигналност.

Надин Лабаки, Джихад Ходжейли и Мишел Кесруани не взимат страна.

Филмът просто разказва и дава глас на всички замесени гледни точки. Това не история за виновни и невинни. Не е филм за лоши и добри - лошите родители и добрите им деца, или гадният Близък изток. Тук всички са жертви. Всеки е изроден по своя собствен начин, в зависимост от мястото си във веригата. Изроден от войната, в която не иска да участва.

В голямата картина на нещата всички искаме едно - да обичаме и да ни обичат. Да живеем от, през и за тези две неща. "Капернаум" показва живот, в който тази ценност липсва.

Зейн е резултатът от едно такова съществуване. Момче, което оцелява само в джунглата от бараки, сергии, класкони, тесни улици и насилие под различни форми на всеки ъгъл. Достатъчно възрастен, за да се бори, да натрупа гняв в себе си и да си служи с насилие, но и достатъчно малък, за да страда от реалността. Реалност, задвижвана от парите.

Като режисьор Лабаки избира несъмнено ефективния подход да разкаже историята по най-автентичния начин, използвайки не актьори, а натуршчици. Всички в главни и поддържащи роли са жители на Бейрут. Резултатът е пълна достоверност на картината, емоциите и посланията.

Самата Лабаки има епизодична роля и играе адвоката на Зейн. Персонажът на Зейн носи името на момчето, влязло в ролята - Зейн Ал Рафеа, бежанец от Сирия, емигрирал в Ливан, който към днешна дата вече има паспорт, живее в Норвегия и ходи на училище.

„Те почти играят себе си и всъщност дават глас на безгласните в тези невидими общности. - казва пред Variety Надин Лабаки. - Филмът се опитва да бъде средство, чрез което да бъде чут гласът на тези хора, така че той да резонира възможно най-силно. Именно признанието, номинациите и престижните награди позволяват това да се случи. Надявам се чрез "Капернаум" да се хвърли повече светлина върху тези проблеми и по-специално върху всичко, свързано с правата на децата по света."

Визуалният ключ на филма е заслуга на оператора Кристофър Аун, който заснема историята така, че да вкара още един жив в своята цялост герой - града. Тук не можем да говорим за декор в класическия смисъл на думата. Сцените са заснети по улиците на многоликия Бейрут - шарен лунапарк е в контраст с хаотичен пазар, панелни блокове с порутени бежански бараки от ламарина и тесни улички с широки трилентови пътища.

Филмът изгражда кодов език още с името си. Капернаум означава "място, където са струпани хаотично много неща", но и означава името на място от Новия завет. Капернаум е древен град в Израел - едно от местата, където е оставал Исус и там е излекувал редица болни, сред които паралитика от Евангелие според Марк.

Символиката може да бъде тълкувана по много и различни начини. Препратката с хаоса обаче, е очевидна още от първите кадри. А изцелението, ако изобщо може да се говори за такова, е възможно само благодарение на чудо.

В "Капернаум" има всичко: хаос, чудеса, непоносима болка, обезличаване, обезценяване, упадък, възход. И надежда. Един от най-добрите филми на 2018 г. Чист, откровен разказ от сърцето на онези, които понасят най-тежките последствия на света, в който са хвърлени против волята си - децата. Тези, които също като Зейн, задават болезнения въпрос: Какво ще запомня аз от този свят?

Направете си услуга и отидете да гледате "Капернаум". По кината от 17 май.

Oще: бежанска криза  бейрут  капернаум  кинофестивал в кан  ливан  ливанско кино  надин лабаки  най-добри филми на 2018  софия филм фест 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2012, 10:15

1 Rhapsody of fire | 20.05.201911:08

Разтърсващ филм. Натурален и отчайващо достоверен Искрено го препоръчвам.
   

оценка

+0 -0