Маркетинговите материали, раздавани около премиерата на британската историческа драма за жените от работническата класа, които се борят за равноправие - "Суфражетка", включват не само поредица тениски, но и серия постери в стила на Банкси.
Един от постерите, показва смартфон на розов фон, който е вдигнат във въздуха от ръка с лак за нокти. Лозунгът е: "Суфражетка - това е твоето движение!"
Друг постер разчита в още по-голяма степен на текста, за да изложи тезата си:
"Направи нещо/ Промени нещо/ Fightsnotover.com", заявява леко объркващо този плакат.
Постерите продължават в същия дух: "Открий гласа си", "Действия, а не думи", "Никога не се отказвай".
И накрая: "Това е твоето движение!", настояват те, едновременно успокоително и агресивно.
"Публикувай тледат този филм", продължават плакатие, очевидно без да си правят труда да добавят поне едно любезно "Моля".
Постерите ясно показват какво се опитва да бъде "Суфражетка".
Това е филм, който не е на конкретна тема - правото за гласуване на жените във Великобритания, за което те дълго са се борят и накрая спечелват през 1928-ма. Вместо това филмът е за много и мащабни теми.
Равенство. Справедливост. Феминизъм. (Или, ако сте Мерил Стрийп - хуманизъм?)
"Суфражетка", както ясно показва и маркетингът му, е женски филм, посветен в основната си част от, за и на тема "жени".
Маркетингът в случая дори не се и опитва да привлече мъжете - или всъщност който и да е, който не би се почувствал стимулииран от безлично насърчение да "Намери своя глас".
"Суфражетка" е и също така е и пример за ролята, която филмите могат да играят, когато трябва да се подмени историята.
Медийната рекламна кампания на филма във Великобритания и САЩ, с нейните фалшиви графити и демонстративни послания, реално не разкрива нищо от същността на филма - нито сюжета, нито звездите, нито качествата му като художествен продукт.
Акцентът тук, вместо това, е поставен върху зрителите и по-конкретно върху акта на гледане.
Кампанията се опитва да превърне простия, тривиален факт на гледане на филм в нещо като политически акт.
Въпреки че това може и да е ловък маркетингов трик, това послание за моралността на гледането на филми всъщност - както си заслужава да отбележим - е абсурдно противоречащо на самото заглавие.
Историята в "Суфражетка" - с добавени измислени елементи за целите на удобството на повествованието - се фокусира върху жените от работническата класа, които жертват и малкото удобства, които имат (и в някои случаи семействата си, свободата си или живота си) за каузата на - на езика на постерите - реалното "променяне на нещо".
Както отбелязва критикът А.О. Скот, "един от начините, по които "Суфражетка" бяга от клопките на жанра - е като се концентрира не върху лидерите, а върху редовите членове, върху обикновените жени, чийто живот е променен от ангажирането с политическа кауза".
Замисълът в случая е в "обикновеността" на въпросните жени, като се набляга на спекулацията, че вероятно ако бяхме живели в различно време, или на различно място, или при различни обстоятелства - и ние бихме могли да станем едни от тях.
И вие също.
И така: "Суфражетка" е скромна като мащаби история за човешкото лице на една епична промяна, за тежките усилия, които са необходими за постигането на политическа промяна.
В този смисъл, филмът е полезен и смислен.
Има един гибелен възглед в културата в момента - налаган не само от обитателите на Силициевата долина, а масово, от корпоративно повлияна мания по "иновациите" - че прогресът сам по себе си, пътят напред на историята - е даденост.
Вълната от шоута, които се къпят в иронията на траекторията на времето - "Момчетата от Медисън Авеню" и други подобни - спомагат за закрепването на това възприятие. Те снабдяват "бъдещето" не само с блясъка на съдбата, но и с обещанието за неизбежно подобрение.
Един вид, прогресът си е такъв, ние ще ставаме по-здрави, по-умни, ще проявяваме повече уважение един към друг, ще спрем да пушим в кабинета на лекаря и т.н.
"Суфражетка" се бори срещу тези възприятия. Той разкрива често болезнения физически аспект на прогреса; всъщност дори се къпе в него.
Като начало, той е толкова пищен в художествения си аспект, че почти можете да усетите потта, която се носи из въздуха на лондонските фабрики и улиците на града.
По-важното е, че филмът подчертава многото аргументи, че суфражетките залагат на най-добрия начин да постигнат промяната, за която се борят.
Суфражетките може и да се провалят. Пътят на прогреса би могъл с лекота да бъде спрян, защото е необходима комбинация от огромен късмет и изключително много усилия, за да се промени историята.
Затова и маркетинговата кампания, съпровождаща "Суфражетка" - е толкова повръхностна и разочароваща.
Тя противоречи на някои от най-добрите аспекти на филма, който би трябвало да рекламира.
"Това е твоето движение" крещят рекламите, без да поясняват какво означава "това".
И те намекват, че каквото и да е движението, то може да се реализира чрез размахвани във въздуха смартфони и публикуване на изображения във Facebook.
Най-доброто в "Суфражетка" е настояването, че политическата промяна изисква борба и жертви. Както Емелин Панкхърст (Мерил Стрийп) го формулира по време на кратката си поява във филма: "Вече сме осъзнали, че действията и жертвите трябва да бъдат на дневен ред".
А най-лошото е начинът, по който той се представя пред масите: със загатване, че политическите промени и фактите от историята, могат да бъдат постигнати с кликване на бутон.
