През 2007-а в тъмните кино салони като могъща природна сила нахлува монументалният magnum opus на Пол Томас Андерсън „Ще се лее кръв" и променя пейзажа на седмото изкуство. Десет години по-късно тази грандиозна драма за тъмната и агресивна като гъст нефт душа на мизантропа и петролен предpиемач от началото на XX век Даниъл Плейнвю (Даниъл Дей-Люис) продължава да бъде считана за едно от най-важните и велики екранни произведения на нашето време.
„Ще се лее кръв" редовно и ритмично оглавява всевъзможни класации и селекции за най-добрите филми от началото на новия век. Съществува солиден критически консенсус за значимостта и влиянието на творбата.
Обожествяването тук не е проява на снобария или елитизъм на тесен кръг вглъбени в собствените си вкусове и претенции познавачи и интелектуалци. Малко високи оценки са по-заслужени и закономерни от тези, давани на майсторския шедьовър на Пол Томас Андерсън.
Самата дума „шедьовър" често е насилвана от състезатели по словоблудство, залепяна е там където не трябва, но не в случая на „Ше се лее кръв".
Отдалечени на едно пълно десетилетие от премиерата, сега може да оценим изключителната природа на филма. „Ще се лее кръв" възвести епохата на анти-героя. Днес културният пейзаж е доминиран от морално компрометирани, харизматични индивидуалисти, които правят зло, а публиката не може да отлепи очи и съзнания от техните сложни фигури.
От Breaking bad и House of Cards, през Game of Thrones и True Detective, до Walking Dead - модерната златна ера на телевизията е и епохата, в която „интересните лоши" царуват в колективното въображение на обществото. Династията на антагонистите, поставени в центъра на историята.
Обсесията на публиката към виртуозно изградени и изиграни антигерои може да бъде проследена до „Ще се лее кръв". Образът на Даниъл Плейнвю си остава най-пълнокръвният, впечатляващ, смразяващ, трагичен портрет на силен и целеустремен мъж, едновременно създаден и счупен от средата и собствените си недостатъци.
Плейнвю слиза под земята - метафорично пътешествие до ада - в търсене на богатство. Първо скъпоценни метали, а после и петрол. Той рискува тялото и ума си в свирепи, дивашки условия, преследвайки просперитета. По бруталния път към нефтената независимост и уважението на околните той съдира каквито и да е остатъци от морални импулси и емпатия от организма си.
Плейнвю мрази хората, мрази когато другите успяват, в жилите му тече конкуренция, той диша наситен с петрол и омраза кислород, живее за съревнованието. Той притежава всичко необходимо, за да стане петролен магнат и успява да постигне целта си. Но пътят към дестинацията е оголил най-животинските инстинкти, възбудил е древния гняв, предрешил е мрачната съдба на образа.
Дължите на себе си гледане на „Ще се лее кръв“. Един американски шедьовър на 10 години.
