Бъдещето за фантастиката е далеч от САЩ и Холивуд | webcafe.bg
Filmcafe logo

Бъдещето за фантастиката е далеч от САЩ и Холивуд

Webcafe по BBC
06.12.2018, 10:15 (обновена 08.12.2018, 09:10)
The Wandering Earth

Във филма The Wandering Earth не американци, а китайци спасяват света.

Слънцето е изстинало, Земята е станала необитаема. Останало е само едно решение за човечеството: да бяга извън Слънчевата система. Това е историята зад книгата The Wandering Earth, а филмът по нея вероятно звучи като холивудски блокбъстър.

И все пак това не е американска продукция с изцяло бял актьорски състав, а китайска филмова адаптация на едноименна научнофантастична книга от писателя Лиу Цъсин. В този случай китайците са тези, които спасяват човечеството, а не американците.

Изобразяването на бъдещето в литературата и киното традиционно се счита за приоритет на Запада и в него се наблюдава забележителна липса на многообразие. И все пак нови автори от различни региони на света се осмеляват да покажат бъдещето от своя перспектива.

Китайската научна фантастика отчете истински бум в последните години, с изключителни книги като "Задачата за трите тела" на Лиу Цъсин. Афрофутуризмът е във възход след появата на блокбъстъра "Черната пантера".

По света, научната фантастика процъфтява и се отърсва от американската доминация.

Новото движение е широкомащабно, като включва всичко – от руската научна фантастика до афрофутуризма - движение, коренящо се в историята на потисничество на цветнокожите. Тази нова вълна обхваща китайски книги, занимаващи се с революции и извънземни, а същевременно и футуристични мексикански филми на тема миграция и свободна търговия.

Болшевики в космоса

Руската и източноевропейската научна фантастика имат дълга история, стигаща назад чак до XIX в. Могат да се посочат автори в научнофантастичния канон като руския писател Евгений Замятин, написал през 1924 г. романа "Ние", и поляка Станислав Лем, който е имал огромно влияние върху американската научна фантастика.

Дори ранни болшевики като Александър Богданов са писали научна фантастика - романът му от 1908-а "Червена звезда" описва Марс, обитаван от социалисти.

Опитът на "Спутник" също е от решаващо значение. Когато през 1957 г. Съветският съюз първи изпраща сателит около Земята, това води до "експлозия" в научната фантастика, а с нея и до преоткриването на по-стари научнофантастични творби.

Преди потискано от социалистическия реализъм, съветското общество е катапултирано от изстрелването на "Спутник" във футуристична перспектива. Стига се до "научнофантастичност на ежедневния живот" в страната, която има отражение и в киното.

Филмът от 1972-а "Соларис" на Андрей Тарковски е считан за еквивалентен по значимост на "2001: Космическа одисея". "Сталкер", друг филм на Тарковски и адаптация на романа от 1971-а "Пикник край пътя", описва прекосяването на мистериозна радиационна пустош.

"Сталкер" на Тарковски.

Интересно е, че десетилетия по-късно той е вдъхновил съвременната украинска поредица от видеоигри S.T.A.L.K.E.R.

Руската история, особено по времето на Съветския съюз, има връзки със сегашния възход на незападна научна фантастика. Книги на руски автори от този период биват превеждани на различни езици и достигат до аудитория и в други държави от Европа и Азия – дори до бедните региони на Индия.

По този начин руската научна фантастика е послужила като инкубатор за нова, глобална научна фантастика, а влиянието й може да бъде усетено и днес.

Изваждане на бял свят на невидимото

Друга форма на изкуство, която се насочва към невижданите реалности, е афрофутуризмът.

Доцентът в Технологичния институт на Джорджия Сузана Морис обяснява, че ако погледнем как се представя бъдещето - от филма "Блейд Рънър" до анимацията "Семейство Джетсън" - то е "много бяло", а цветнокожите често отсъстват. Афрофутуризмът си представя как би изглеждал един футуристичен пейзаж с чернокожи хора в центъра му.

Афрофутуризмът има дълга история още от времето, когато У. Е. Б. Дюбоа пише през 1920 г. разказа си "Кометата", в който цялото човешко население умира, с изключение на чернокож мъж и бяла жена. Най-известният пример на афрофутуризъм е филмът за супергерои от 2018-а "Черната пантера", представящ Уаканда - неколонизирана африканска държава, която е могла да се развива според собствени условия и която притежава най-значимия ресурс в света: вибрания.

Тази история е фон, върху който в комиксите и филма е представено футуристично, черно общество.

Традиция и технологии се преплитат по улиците на измислената Уаканда в "Черната пантера".

И все пак афрофутуризмът отива отвъд супергероите. Морис обяснява, че това не е жанр, както мислят повечето хора, а е културно движение. По думите й афрофутуризмът "не е само черна научна фантастика", а начин за чернокожите в диаспората да мислят за миналото и бъдещето.

В областта на литературата изпъква "Бинти" на нигерийско-американския писател Ннеди Окорафор. Книгата от 2015 г. описва африканско племе, което наподобява намибийското племе химба, но 1000 години напред в бъдещето. Те са напреднала, но изолирана общност, а в книгата един от техните експерти по висша математика е изпратен в междузвезден университет, където се развива историята.

Афрофутуризмът не е непременно свързван с една държава или регион, а се практикува от чернокожите по цял свят, които по понятията на Морис са цялостна диаспора. За тази диаспора досегът с традицията е от решаващо значение. Именно затова афрофутуризмът "гледа назад, докато се движи напред".

Подривна фантастика

В момента китайската научна фантастика става все по-популярна на Запад, заради преводите на писатели като Лиу Цъсин и Хао Дзинфан. И все пак в страната жанрът има дълга история и преди тях.

Той е преминал през три вълни: една след падането на имперски Китай през 1902 г.; една след китайската революция през 1949 г.; и сегашната ‘нова вълна’, която е започнала през 90-те години, когато страната е навлязла в бързия си модел на развитие.

За първи път издадена през 2006 г., "Задачата за трите тела" на Лиу Цъсин е книгата, за която се счита, че е наложила сред масовите читатели китайската научна фантастика. През 2014 г. тя е издадена на английски и година по-късно получава награда "Хюго" - "Оскар"-ът  на научната фантастика.

Сюжетът на книгата разказва за астрофизик, който е замесен в тайни правителствени изследвания по време на Културната революция. Тогава, по невнимание, извънземни биват поканени на Земята.

Китайската научна фантастика се приема като отражение на тезата за развиващ се и бързо модернизиращ се Китай, която все повече доминира на Запад. Жанрът обаче се занимава и с потисничеството на свободата на словото като често показва тъмни, невидими страни на реалността.

В случая с Цъсин това често означава паралелни реалности и сложна физика. На свой ред, книгата Folding Beijing  на Хао Дзинфан показва строго йерархично бъдеще на Пекин, в което Земята се върти, за да осигурява променливи количества слънчева светлина на три социални класи .

Специалистът по китайска научна фантастика Минуей Сонг обяснява, че тази нова вълна в жанра има мрачна и подривна страна, която говори "или за невидими измерения на реалността, или просто за невъзможността да бъде представена реалност, определяна от дискурса на националната мечта".

Китайската научна фантастика като цяло често включва спорни теми. Началната сцена на "Задачата за трите тела" например показва как бащата на главния герой е линчуван в пика на Културната революция.

Въпреки тази провокативна страна досега жанрът не е цензуриран. Теорията на Минуей е, че разрастването на научната фантастика се дължи на това, че тя не е протестна литература, а жанр, който използва въображението, за да изследва невиждани реалности – без да представлява пряко предизвикателство към китайското правителство.

От Запада към останалия свят?

Този възход на глобалната научна фантастика задава въпроси за това как се приема еволюцията на жанра. В миналото на него е гледано като на разпространяващ се от "западния център" към останалата част от света. Едва ли не аналогия на разпространение на индустриалния капитализъм по земното кълбо. Това обаче се променя.

Въпреки че не всичката незападна научна фантастика е политически ангажирана, описването на алтернативно бъдеще може да послужи като инструмент за мобилизация и активизъм.

Така например в мексиканския научнофантастичен филм "Продавачът на сънища" (2008 г.) е описано бъдеще, в което САЩ са затворили границата си с Мексико. Мексиканците обаче дистанционно контролират роботите, заменили ги на работните места в Щатите. Филмът размишлява върху проблеми като свободната търговия и миграцията във футуристичен стил.

Незападната научна фантастика също така се включва в едно глобално мислене, което ѝ помага да завладее аудитории отвъд локалните си пазари. Това става с въпроси, които са общи за човечеството - като оцеляването на човешката раса и как да се постъпи морално при екстремни обстоятелства.

Едни фундаментални теми, за които би трябвало да размишлява всеки човек в съвременния свят.

Oще: афрофутуризъм  бъдещето  китай  култура  литература  научна фантастика  русия 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 07.12.201809:26

"Руската и източноевропейската научна фантастика имат дълга история, стигаща назад чак до XIX в."

Формално стига назад чак до 18 век, но иначе е много по-стара. През 18 век в Русия излизат не само утопии и дистопии, но и най-малко една книга за пътуване до Луната и то с машина (механични криле). Което не е учудващо предвид, че на запад фантастичните пътешествия започват да стават популярни предния век. А въобще източноевропейската фантастика може да се проследи назад поне до Лукиан и Омир.
И някъде в този промеждутък влиза фолклорът запазен до наши дни, в който също има един куп истории, които днес бихме нарекли фентъзи. Така де - не е задължително литературата да има автор за да разпознаем жанр. Единствената разлика е че на български им казваме вълшебни приказки, а не фантастични. Но в тях също има научна фантастика, като например механичен летящ кон.
   

оценка

+0 -0