Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Джо Демпси: Най-важни са героите и взаимоотношенията им

В "Дълбоката държава" той играе агент на МИ6 Снимка: Fox
В "Дълбоката държава" той играе агент на МИ6

Джо, на 30 г., е най-известен с ролите си на Крис Майлс в „Скинс" и на Джендри в „Игра на тронове". Участвал е също и в признатия от критиците сериал на Шейн Медоус, „Това е Англия". Сред филмите, в които е играл, са „Чудовища:Тъмният континет", „Burn, Burn, Burn" и „Проклетият Лийдс Юнайтед".

В „Дълбоката държава", излъчвана по FOX, той играе сина на Макс, Хари Клакр.

Тази роля сигурно е вълнуваща за теб. Разкажи ни как стана?

Честно казано, нещата се развиха доста бързо. Получаваш сценарий, прочиташ го за да видиш как ще ти се стори. Обикновено виждаш имената на хората, които участват в проекта преди още да отвориш документите, така че добиваш представа дали ще бъде добро, или не.

Този проект отговори на очакванията ми, целият екип е страхотен, а и сценарият на Матю и Саймън е просто невероятен. Ако имате късмет, получавате доста сценарии, и е абсурдно колко рядко някой от тях успява да задържи вниманието ви, а този определено задържа моето.

Затова кандидатствах и се надявах да ме изберат. Тази роля е различна за мен и е значително по-отговорна от досегашните ми. Не съм имал възможност да играя подобна роля, а бих искал да опитам различни неща - възможно най-много.

Как се подготви за тази роля?

Играем агенти на МИ6, така че има определени неща, които трябва да знаем, как трябва да се движим, за да изглеждаме убедително. Разполагахме с изключителен екип и консултанти, които ни помагаха през седмиците преди и по време на снимките.

Макар сериалът да се снимаше в друг свят и да поставяше хората в екстремни ситуации, всички доказаха, че са отлично добре обучени професионалисти. И за тях това е нормално. Но въпреки че историята е заплетена и завладяваща, всичко се върти около героите.

Най-важни са героите, както и тези отчаяни и сложни отношения между тях. По-важно е представиш характера на героя отколкото просто да се представиш за шпионин.

Какво беше да се учиш от Марк Стронг, най-трудолюбивият шпионин в шоубизнеса?

Да, наистина е невероятен! Той беше една от причините да искам тази роля. Както и много други актьори, аз се възхищавам на Марк от дълги години. Той е изключителен актьор. Първият ми филм, в който участвах, когато бях на 13, се казваше „Heartlands".

Британски филм, който така и никой не видя, но в него участваше и Марк. Така и не работихме заедно, нямахме общи сцени, но играхме в един и същ филм. Оттогава започнах да следя кариерата му и видях как се превърна не само във филмова звезда, но и в един от най-харизматичните театрални актьори във Великобритания.

Гледах „A View From The Bridge at The Young Vic" и дори самото присъствие подобрява играта на останалите. Но присъствието му не създава напрежение, той обича да помага, да окуражава, а не просто да се появи и да изиграе своята част. Той иска сцената да се получи и всички да се чувстват удобно. Това е просто началото на снимачното ни приключение, но засега всичко е прекрасно и нямам търпение да продължа да наблюдавам работата му.

Какви са отношенията между Хари и Макс?

Трудни. Хари е син на Макс, когото Хари не е виждал от почти 15 години, когато той се завръща. Макс, в опита си да се освободи напълно от напрежението на шпионската работа, както и от демоните, които вървят ръка за ръка с нея, съжаленията и емоционалните белези, останали от нещата, които е трябвало да върши, накрая просто решава да избяга от всичко, а това включава първата му съпруга и сина му Хари.

Така Хари израства в едно доста нефункционално семейство, в което бащата често отсъства. Напрежението от работата очевидно му идва в повече и затова Макс напуска семейството без предупреждение и без да им каже каквото и да било, и започва нов живот във Франция.

Той има ново семейство, за което Хари дори не знае. Хари е тръгнал по стъпките на баща си в шпионския свят заради смесица от желание да разбере баща си и от нуждата да докаже, че каквото и да може баща му, той го може по-добре.

На всеки човек биха му останали емоционални белези в подобна ситуация с баща, който го е изоставил на такава крехка възраст. Но в крайна сметка той вече е зрял мъж и работи за МИ6. Не го усещам като някой, твърде обременен от отсъствието на баща си.

Мисля, че се е справил с това по свой начин, сега самият той е мъж, а и според мен човек или се учи от родителите си, или се превръща в тях. Това е битка, защото крушата не пада по-далеч от дървото. Той е идеалист и наистина иска да направи света по-добро и безопасно място, но това очевидно не е най-лесният начин да го постигне.

Хари има ли любовно увлечение?

В началото на сериала Хари е част от екип, наречен „Отделът" - тайна съвместна група на МИ6 и ЦРУ, която е на мисия в Техеран, за да убие група ядрени учени. Предполага се, че Иран подготвя сделка с ядрено оръжие и ние трябва да отстраним учените, които го създават.

В екипа има един друг агент, Лейла, в чиято роля влиза Карима Макадамс, и интересното тук са отношенията между героите. Заради света, в който живеят, те прекарват много време заедно, попадат в напрегнати ситуации, но все пак работят и за тайните служби и никой не знае на кого може да се довери. Но Хари и Лейла започват да се опознават.

Мисля, че там се случва нещо. Той е бил и на други мисии, но това е първата му задача, която е пряко свързана с убиването на хора. Хари преживява много, така че предстои да видим дали ще има време за романтични връзки.

Нужна ли ти беше физическа подготовка за ролята?

Определено. Имаме дубльори каскадьори за най-опасните неща, но всеки актьор обича да направи колкото се може повече сам и понякога е нужен доста здрав разум, за да отстъпиш назад! Но в някои отношения физическото натоварване е нещо като отдих, защото сценарият е доста заплетен.

Това не е филм, който можете да си пуснете за фон докато преглеждате Туитър или Инстаграм на телефона си. Трябва да го следите внимателно. Има сцени на арабски, има и на фарси, така че от интелектуална гледна е доста напрегнато.

Така че, когато ти се наложи да тичаш през пазара, си казваш „Ох, най-сетне мозъкът ми ще си почине". Трудно е на жегата в Мароко, но щом ти се прииска да застенеш, си спомняш, че останалите спазват Рамадан и не могат дори вода да пият, така че си замълчаваш.

Работил ли си с оръжия в предишни роли?

Да, работил съм. Имаше период, в който играех само войници, докато двамата с агента ми не решихме да спрем с това. Но предполагам, че това зависи от живота, хората разказват истории свързани с обществото в което живеем, а за съжаление ние водим войни от доста време и затова темата е актуална и си струва да се напише история за нея.

Изиграл съм няколко военни роли, участвал съм в бойни сцени, така че имам опит с това. Но тук нещата са различни, защото да си шпионин не означава да бъдеш мачо и да залагаш на грубата сила. Трябва да знаеш и как да общуваш. Да бъдеш манипулатор, да анализираш постоянно ситуацията. Така че, ако трябва да се сравняват, двете неща са доста различни.

Коя роля е била най-голямо предизвикателство за теб?

Повечето роли са предизвикателство по различни причини. Както казах по-рано, обичам разнообразието и се старая да не се повтарям. В този бизнес не може да се планира много, много. Идеите са в главата ти, но в крайна сметка ти не си господар на съдбата си.

Преди този проект снимах един мюзикъл, само защото това ме ужасяваше до мозъка на костите ми. Имаше период, в който бягах от такива неща, в даден момент достигаш възраст, в която не че не ти пука толкова, а просто си по-склонен да поемеш такива рискове отколкото по-рано.

Тази роля си имаше своите предизвикателства, но не бих казал, че е повече или по-малко предизвикателна от някоя друга.

Когато погледнеш назад към „Скинс", изненадваш ли се, че ти и колегите ти получихте такава голяма международна слава и богатство?

Честно казано, не знам. Може би, когато това стана, бях малко изненадан. Непрекъснато го повтарям, но си спомням, когато наближи края на втори сезон и всички знаехме, че сериалът продължава и често си говорехме зад кулисите.

Питахме какъв ли ще бъде завета ни и тогава Даниел Калуя каза „Иска ми се след десет години гората да ни погледнат и да си кажат - какъв невероятен екип." И ето че тези 10 години се изтърколиха. Дев получи номинация за Оскар, а Даниел стана най-голямото културно явление на годината. („Get Out").

Но това е признание за сериал и за хората, които го създадоха. Това като че ли даде шанс на всички млади хора в индустрията - от актьори до писатели. Ето например Джак Торн, който беше част от екипа от сценаристи, а сега е един от най-добрите драматурзи, които сме имали.

Сериалът помогна на всички да се издигнат до ниво, което е било недопустимо за тях преди това. Забележително е и това е най-голямата ми гордост.

Поддържаш ли още връзка с тях?

Да, всички поддържаме връзка. Е, има някои, които се поотчуждиха, но такъв е животът. Но с по-голямата част все още сме си доста близки. Аз живея с Лариса Уилсън, с която сме съквартиранти, и тя игра Джал. Майк учи за следдипломна квалификация, за да преподава драматургия и чака бебе.

Виждам се с Ник и Даниел, както и с Кая, която вече е майка. Невероятно е. Хората се женят, раждат деца, но все още сме много добри приятели. И, разбира се, Дев. Той живее в ЕлЕй и се виждаме, когато можем.

 

Най-четените