The Crown: Колко верен е сериалът за Елизабет II? | webcafe.bg
Filmcafe logo

The Crown: Колко верен е сериалът за Елизабет II?

Webcafe
31.01.2017, 22:47 (обновена 17.02.2017, 10:46)
the crown

Обект на интерес са първите години от управлението на Елизабет II - кралицата с най-продължителен престой на трона на Великобритания

Ако има формула за успешна, импозантна и бляскава екранизация по действителен случай - то това е The Crown, най-амбициозният сериал на Netflix и едно от най-интригуващите заглавия от последните месеци.

Достатъчно е да се каже, че разполага с рекордно щедър бюджет (130 млн. долара), пищна продукция, доказано добър сценарист (Питър Морган, създал "Кралицата" с Хелън Мирън и "Фрост / Никсън"), и вечно вълнуващия сюжет за живота зад затворените врати на Бъкингамския дворец и "Даунинг Стрийт" 10.

Обект на интерес са първите години от управлението на Елизабет II - кралицата с най-продължителен престой на трона на Великобритания, преживяла прехода от колониалната империя към кървави борби за национална и религиозна независимост, до съвременната космополитна държава, която не спира да променя света (дори с Brexit).

Продуцентите не са търсили пълна физическа прилика на актьорите, избрани за трите главни роли - кралица Елизабет II (Клеър Фой), крал Джордж VI (Джаред Харис), и Уинстън Чърчил (Джон Литгоу). Въпреки това, подготовката им е доведена до перфекционизъм - и тримата актьори овладяват поведението, произношението и маниерите на действителните личности.

Консултантският екип на сериала разговаря с историци, преравя Британската библиотека, преглежда с дни видеозаписи от архивите на новинарския кинопреглед, препрочита вестници от 40-те и 50-те години, както и безкрайното количество биографични книги, романи и документалистика, посветени на британската монархия през XX век.

Един от консултантите на сериала е майор Дейвид Ранкин-Хънт, който прекарва 33 години от живота си в служба на кралското семейство в Бъкингамския дворец. Той твърди, че The Crown се доближава максимално близо до автентичността на времето - включително при изпипването на детайлите по военните униформи на героите, медалите и декорациите им.

Само репликата на сватбената рокля на Елизабет, която се вижда за минути в първия епизод, струва около 35 000 долара. Продукцията пресъздава и копие в реален размер на част от кралския дворец, а в целия сериал се включват 7000 статисти и съответния гардероб от хиляди изящни костюми.

Сценаристите си позволяват да подсилят сюжета с фиктивни герои, недокументирани "пиперливи" диалози и хронологически разминавания, но най-важните елементи от историята са достоверни.

Реално събитие е убийственият смог от декември 1952 г., при който Лондон потъва в 5-дневна мъгла, капсулирала отровите от фабриките, битовото отопление и автомобилния трафик. Последствията за жителите са изключително сериозни - над 6000 души умират от белодробни заболявания, предизвикани от продължителното обгазяване. Бедствието става причина за първите закони за чистота на въздуха и води до въвеждане на мерки за намаляване на вредните емисии.

Преувеличението в The Crown все пак е видимо: сериалът показва абсолютна паника в Лондон, болници, препълнени с тежко болни пациенти и парализирано правителство. "Телевизионната" кралица е на крачка от решението да свали доверието си от неспособния да се справи със ситуацията Уинстън Чърчил.

Реалността е по-различна. Жителите на Лондон са свикнали както с непрогледните мъгли, така и с ниското качество на въздуха. Лекар, който работи в болница по това време, коментира, че в никакъв случай не е имало "усещане за драма или извънредна ситуация". Ефектът на отровната мъгла върху смъртността е засечен едва няколко седмици по-късно, а и няма документи, потвърждаващи теорията за скандала между Елизабет II и Чърчил заради мъглата.

Секретарката на Чърчил Вениша Скот, която се влюби в премиера, след като прочете автобиографията му и изигра ключова роля за психологическата му промяна, никога не е съществувала. Факт е обаче, че Чърчил е имал практика да се къпе във ваната си, докато сътрудничките му четат сутрешната преса през вратата на банята на "Даунинг Стрийт".

Сериалът показва и едно от най-тежките изпитания в края на живота на Чърчил - на 78-годишна възраст през юни 1953 г. той получава инсулт и оставя правителството без ръководство, докато се възстанови от удара. В The Crown се твърди, че тежкото му състояние е скрито от кралицата в продължение на дни, но реалността е по-различна. Елизабет II знае за неразположението на Чърчил, но се съгласява новината да не се разпространява в медиите и да се запази в тайна от парламента. Сцената, в която 25-годишната кралица чете лекции по конституционализъм на ветерана, е по-скоро преувеличена.

Вярно е обаче, че Чърчил остава тежко обиден от юбилейния си подарък - портрета от художника Греъм Съдърланд, който го рисува, без да прикрива следите от възрастта, физическата слабост и умората от болестите. Когато портретът е показан пред публика в Уестминстърското абатство, рожденикът проявява самоирония, като го нарича "забележителен пример за модерното изкуство" и предизвиква смях в залата.

Събитията от сценария се доближават до действителността - с изключение на факта, че Чърчил не е хванат неподготвен от "непристойния и злонамерен" портрет по време на рождения си ден, а е предупреден от съпругата си 10 дни по-рано.

Той се опитва да принуди Съдърланд да го прерисува в по-представителен и достоен за постиженията му "патриотичен вид", но художникът отказва да се съобрази, а депутатът Чарлз Доути убеждава Чърчил да не проваля планираната церемония, за да не обиди парламента. Картината действително е унищожена няколко месеца по-късно по разпореждане на лейди Клемънтайн Чърчил - факт, който става публично достояние едва след смъртта й през 1977 г.

Действително събитие е и тежката белодробна операция на крал Джордж VI, която не се провежда в стерилна болнична среда, а в една от залите на Бъкингамския дворец, под полилеите.

Достоверна е близката връзка на Филип с неговия чичо Лорд Маунтбатън, който се опитва да присвои кралската фамилия през племенника си преди коронацията на Елизабет. Той поема попечителството над младия принц през 1928 г., след като майката на Филип Алис Батенберг е диагностицирана с психическо заболяване и е настанена в клиника, а баща му принц Андрю е изгонен от Гърция. Чичото на Филип съдейства за брака му с тогавашната принцеса Елизабет и остава приближен на херцога на Единбърг до смъртта си през 1979 г.

Разочарованието на Филип от принудата да прекрати кариерата си във Военноморските сили, за да бъде до Елизабет, е публична тайна. Знае се и за честите му посещения в ексклузивния Thursday Club в Сохо през 50-те години, чиято компания той предпочита пред принудата да бъде "придружител" по официални събития.

Това, което все пак се отклонява от историческата истина, е представянето на му като безпардонен разглезен принц, който обижда туземните кенийски вождове още при първата си кралска обиколка. Впоследствие Филип действително си създава репутация като "майстор" на дипломатическите гафове, но няма данни за подобни изстъпления в първите му години като съпруг на Елизабет II.

Може би най-спорното преувеличение е сцената, в която принц Филип изрично отказва да коленичи пред съпругата си преди коронацията й.

Въпреки недоволството си от ограниченията на традицията и въпреки усещането си за непълноценност в сянката на Елизабет, самият Филип е наследник на кралска фамилия и със сигурност разбира и уважава значението на ритуала, при който свидетелства подчинение на монарха.

За сметка на това, историческа истина са хладните и почти вражески отношения между абдикиралия крал Едуард и династията.

Братът на Джордж VI се отказва от короната със скандал заради любовта си към разведената американка Уолис Симпсън. Двамата получават годишна издръжка от кралкото семейство, но не и прошка за предателството. Публикуваната лична кореспонденция между Едуард и Уолис потвърждава версията за неприкритата неприязън към "студенокръвните кучки" (Елизабет, кралицата-майка и собствената му майка кралица Мери).

Вярно е предадена и историята за забранената любов между сестрата на Елизабет - Маргарет - и адютанта на краля капитан Питър Таунсенд (герой от ВВС, започва афера с принцесата още преди да се разведе). Точно както в The Crown двамата са принудени да получат одобрение за брака си от кралицата и парламента. Уинстън Чърчил обаче посочва, че кабинетът никога няма да даде разрешение за подобен брак след абдикацията на Едуард.

Елизабет предлага на Маргарет да се откаже от кралската фамилия, от привилегиите си и от престижа, ако желае да стане съпруга на Таунсенд, но в крайна сметка принцесата предпочита да сложи край на връзката си с него. Няколко години по-късно той се жени за белгийката Мари-Люс Жаман, чиято външност доста напомня на Маргарет.

Сега, десетилетия след провалената връзка между капитанът и принцесата, разводите отдавна не са табу за кралското семейство.

Със сигурност си заслужава да отделите време на The Crown на Питър Морган - първият сезон от 10 серии вече е наличен през Netflix. Това е задължителен сериал - не само за англофилите от цял свят, но и за почитателите на качествената телевизия. Дори и само заради припомнянето на радикалната политическа и обществена трансформация във Великобритания, представена през израстването и сътресенията в личния живот на Елизабет II.

Oще: the crown  великобритания  големият смог в лондон  греъм съдърланд  елизабет  елизабет ii  короната  кралица елизабет  лондон  маунтбатън  питър таунсенд  принцеса маргарет  принц филип  сериал  уинстън чърчил 


Още от Сериали

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

2 Mako | 01.02.201721:31

The Crown: Колко верен е сериалът за Елизабет II?
--------------------------------------------------------------------------

И на кого му пука за това и тази?
Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 01.02.201710:25

"Сценаристите не са търсили пълна физическа прилика на актьорите..."

Със сигурност не са търсили каквато и да е прилика, понеже не им е работа на сценаристите да избират актьори. Това се върши от кастинг режисьорите - в случая това са Нина Голд и Робърт Стърн. А финалният избор е на продуцентите, като евентуално режисьорите може да имат думата. По простата причина, че не е достатъчно да си харесаш актьор, а трябва и да е свободен за снимки, да не е с твърде проблемен характер, и не на последно място да можеш да му платиш исканата сума. А бюджетите винаги са ограничени.
Тук Питър Морган може да участвал в избора, но не защото е сценарист, а защото е автор и изпълнителен продуцент.
   

оценка

+1 -0