Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шеметната гениалност на "Фарго"

Шеметната гениалност на "Фарго"

Първият сезон на "Фарго", дебютирал през април 2014, беше много добър, но категорично неравен. Въпреки че започна силно, сериалът по средата започна да се проточва и бе повлечен към дъното от страничен сюжет - Оливър Плат имаше само периферна връзка с основната сюжетна линия. Сезонът като цяло завърши успешно, но беше трудно да не си помислим, че това е отлична 4 или 6-епизодова история, неразумно проточена до 10 епизода.

От първите начални впечатления (засега сме гледали само първите четири епизода), вторият сезон на сериала, който дебютира в понеделник, е дори още по-добър - много по-добър. Актьорският състав е отличен, сюжетните линии са по-богати и по-добре преплетени, а редуващите се дози от странности и заплахи се поднасят с изключителен замах.

Нещо повече, за разлика от първия сезон, който донякъде робуваше на великия филм на братя Коен, послужил като вдъхновение - пореден мъж под чехъл, правещ смъртоносен избор, поредна полицайка и т.н. - този път създателят на сериала Ноа Хоули си е дал по-голяма сюжетна свобода и изглежда още по-уверен във визията си на черен хумор.

Скок назад в историята

Този сезон - включващ съвсем нов сюжет и актьорски състав - е свързан с предишния чрез героя Лу Солвърсън, баща на полицайката и главна героиня в първия сезон - Моли Солвърсън. Новият сезон връща назад времето от 2006 към 1979, когато Лу (сега в ролята е Патрик Уилсън) е бил млад щатски полицай. Събитията се случват бързо, със зловещо тройно убийство в Waffle Hut в Луверн, Минесота. Образът на кръв, смесваща се с млечен шейк, е във висша степен пасващ на духа на братя Коен.

В ситуацията бързо се оказват замесени местната фризьорка (Кирстен Дънст), нейният съпруг - помощник на касапина (Джеси Племънс), Солвърсън и местния шериф (Тед Дансън), който е и тъст на Солверсън.

Допълнително въвлечени в орбитата на убийството са престъпната фамилия Герхард от Фарго, съставена от бащата (Майкъл Хоган), матриарх (Джийн Смарт) и тримата им синове (Джефри Донован, Ангъс Сампсън и Киърън Кълкин). Убийствата се случват в особено неподходящ момент за семейство Герхард, които са на ръба на война с по-голяма престъпна организация от Канзас Сити, която навлиза на тяхна територия.

Всичко това се случва на фона на края на 70-те години: опашки за бензин, речи на Джими Картър, дългите тежки сенки на Уотъргейт и (особено) Виетнам. Въпреки че още не се е появил в сезона, Брус Кембъл се очаква да изиграе в по-късен момент Роналд Рейгън, който посещава Фарго в рамките на предизборната си кампания. Сериалът е обсипан с шеги на тема Рейгън.

Както и в миналия сезон, Хоули намига към "Фарго" на братя Коен

Има намигания и към "Няма място за старите кучета" (простреляна ключалка на врата), Blood Simple (погребване жив), "Убийците на старата дама" (Waffle Hut) и "Човекът, който не беше там" (НЛО - да, именно НЛО). Ник Оферман играе близък сродник на емблематичния Уолтър Собчак (Джон Гудман) от "Големия Лебовски". Един от епизодите завършва с люлчина песен, заимствана от "Да отгледаш Аризона", а друг с такава, присъстваща в "О, братко, къде си?".

Наблюдателните зрители може дори да забележат името на дрогерията в Луверн - Mike Zoss Pharmacy. Това е двойна отправка: първо, това е името на дрогерията, ограбена от Антон Чигур в "Няма място за старите кучета", която на свой ред е препратка към съществуваща аптека в Минеаполис, Mike Zoss Drugs, където братя Коен са пазарували на младини. Хоули дори е върнал поредицата в родния й щат.

Има и други отправки: необмисленото убийство в ресторант напомня за убийствата в Найт Оул от "Поверително от Ел Ей", а младите братя Герхард - трима на брой, очевидно имат нещо общо със Сони, Фредо и (може би) Майкъл Корлеоне. Има ясно (и зловещо) намигане към "Кучета в резерв", бихме се изненадали, ако Хоули не е мислил и за Тинтин, когато е измислил братята Кичън: безмълвни гиганти близнаци, които служат за бодигардове на героя на Удбайн.

Сериалът е постоянно стилен - вероятно по-добре изглеждащ от всичко на малкия екран от първия сезон на "Истински детективи" - и шеметно експериментален - играе с разделен екран, монтаж, черно-бели кадри и голи пейзажни композиции.

Цялостният тон е малко по-открито смахнат от миналия сезон, но Хоули по-очевидно контролира материала. Този път неизбежните за Минесота жаргонни фрази изглеждат като отдаване на почит. Музиката е въздействаща, включвайки всичко - от "Children of the Sun" на Били Торп до "Reunion" на Боби Джентри и "One Hour Ahead of the Posse" на Бърл Айв Там е и "Yama Yama" до открито безумното начало с "Jeff Wayne's Musical Version of The War of the Worlds."

Актьорският състав е първокласен във всяко отношение

С грубовато бащинско излъчване, Дансън отново ни кара да се зачудим как би изглеждала кариерата му, ако не беше прекарал толкова голяма част от нея в окопите на ситкомите. Гарет е изключителен като лицето на корпоративността, което обхваща дори света на организираната престъпност. В един момент той обяснява преговорите си с Герхард: "Ако пазарът казва да ги убием, ще ги убием. Ако пазарът казва да им предложим повече пари, ще предложим повече пари."

На псевдо-хипстъра-мафиот на Удбайн е нужно малко повече време, за да придобие стабилност и завършеност, но става все по-добър с течение на сезона. Донован е фантастичен като най-големия (и най-грубия) от братята Герхард, а Смарт, като ледената му решителна майка, незабавно слага точка на всички спомени за "Създавайки жената".

Звездата от Бродуей Кристин Милиоти (за последно видяна на малкия екран като дългоочакваната майка в "Как се запознах с майка ви") е прекрасна като съпругата на Солвърсън - Бетси, която е на химиотерапия и е най-умелият детектив на сериала до този момент. Нежните домашни сцени между нея и Уилсън са сред най-добрите в сериала.

Другата важна женена двойка - касапинът (Племънс) и фризьорката (Дънст), са малко по-противоречиви. Племънс е блед, но привлекателен (той е качил доста килограми за ролята), но героинята на Дънст, чиито грешки и извъртания са движещ фактор за голяма част от сюжета, не е особено цялостна като персонаж.

Патрик Уилсън е играл прекрасно в миналото ("Ангели в Америка", "Малки деца" и "Пазителите"), но изпълнението му във "Фарго" е тотално откритие. Той зарежда Солвърсън с аура на сдържана скромност, която е характеризирала много от предишните му роли, но има нещо по-твърдо зад нея. Ветеран от флота от Виетнам, Солвърсън има сила и устойчивост, които постепенно се разкриват в течение на сезона - сила, която става още по-интересна заради категоричния му отказ да се прави на корав мъжкар.

Ако обобщим, "Фарго" е умен, вълнуващ и изобретателен, освен че е убийствено смешен

Ако има по-добър сериал този сезон - или може би тази година - ще бъдем приятно изненадани. Единствената ни уговорка (извън заяждането с Дънст) е, че досега сме видели само четири епизода - и както демонстрира първият сезон, силното начало не гарантира стабилна енерия. Ще може ли сериалът да запази това ниво на странна гениалност още половин дузина епизоди? Не знаем. Но нямаме търпение да разберем.

 

Най-четените