Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Stranger Things: когато добрата телевизия и чудовищата се срещнат

Stranger Things е ново ниво в телевизията.
Stranger Things е ново ниво в телевизията.

Ако се чудите кой сериал да гледате това лято, може спокойно да изберете най-новата продукция на Netflix - Stranger Things.

Причините за това са много и основната дори не е Уинона Райдър, която прави ударно завръщане в една от главните роли. Ако Стивън Кинг беше написал история, а Стивън Спилбърг и Джон Карпентър бяха обединили сили, за да я режисират, и телевизията беше достатъчно смела, за да им позволи да направят повечето неща, които им хрумнат, то резултатът щеше да е Stranger Things. А почитателите на жанра дори биха казали, че можеше и да е по-добър.

Stranger Things е ново ниво в телевизията.

Двойката Рос и Мат Дъфър, по-известни като The Duffer Brothers, правят своето първо самостоятелно шоу, след като работят по втория сезон на „Уейуърд Пайнс" и създават трилъра Hidden. Мистичното и неизвестното привличат братята Дъфър и след опита, който натрупват, те успяват да произведат бижу в осем епизода, което само платформа като Netflix би се навила да продуцира, без да се плаши от риска.

Действието се развива през 80-те години на миналия век. Сериалът проследява живота в малко градче, където след странен експеримент в отдалечена лаборатория, започват да се случват шантави неща.

Първо изчезва малкия Уил, а всеки здравомислещ човек би решил, че е избягал или е бил убит от местен психопат. Не така мислят обаче основните персонажи - пропаднал шериф, луда майка, група нърдове и приятели на Уил, които вярват силно в науката, физиката и супергероите, колежанката - сестра на един от приятелите му, братът на Уил, който е и типичен особняк, и едно малко странно момиче с бръсната глава на име Единайсет.

Тази ярка и нестандартна група дава живот и сили на историята и е ключът към загадката на този великолепен сериал.

Stranger Things си има всичко: зъл професор, който прави експерименти, красавеца и красавицата на бала, герои, които по-скоро биха повярвали, че има паралелна вселена, отколкото, че участват в класическа история с убийство.

Уинона Райдър изживява възход, след като беше невероятно добра в шоуто на HBO Show Me a Hero, сега е в още по-силна форма, като откачена майка на изчезнало момченце в малък, затънтен град, някъде през 80-те.

Сериалът съдържа мистерия, загадка, хорър, лудост, шантави теории от квантовата физика, които придобиват доста реалистични размери и чудовища. Страшни, големи, зли, криещи се под кревата и в стените, съвсем истински чудовища.

Stranger Things носи приятната носталгия по 80-те години. С визията, звука, решенията си на сценарно и режисьорско ниво, дори с дрехите и прическите на своите персонажи.

Братята Дъфър са киномани и това си личи от всеки кадър на шоуто им. Те обичат хорър киното, пазят сантимент към златните заглавия на жанра и искат да разказват истории, правени едно време. Те са построили вселена, в която всеки почитател на добрите истории би искал да потъне и да стиска одеялото си в мрака, докато с напрежение очаква някое чудовище да изкочи.

В Stranger Things няма нищо, което да е излишно или да е в повече.

Липсват мобилни телефони, фейсбук, тъпи свалки, лигави любовни сюжетни линии, разсъблечени жени, мъже с плочки, експлозии, батални сцени и други елементи, превзели модерната телевизия, и това са най-големите плюсове на това шоу.

Stranger Things е сериал за фенове на добрата телевизия и доброто кино, на хоръра, на фантастиката, на науката, за онези, които като деца са се чувствали нърдове само защото ги е вълнувала повече Котката на Шрьодингер, отколкото какво е написал Пешо от съседния клас.

Сериалът ще ви върне там, където добрата история царува. Химията между всички персонажи е силна и естествена. Чудовищата, паралелните светове, препратките към култови творби и най-вълнуващата част на науката, изглеждат адски добре във вселената, създадена от братята Дъфър.

Текстът е публикуван в сайта CHRONICLE.BG

 

Най-четените