"Златните 20": Бедност, блясък и еротика | webcafe.bg
Filmcafe logo

"Златните 20": Бедност, блясък и еротика

webcafeДияна Костова
16.11.2017, 15:22 (обновена 18.11.2017, 10:31)

1 от 5 снимки Назад Напред

"Берлински Вавилон"

Снимка: © X Filme Creative Pool

Историята, която да помним, за да не се повтаря никога

1929 г. Берлин преживява последните дни на "Златните '20" - последен стадий от неусетна терминална болест, необратимата разруха на едно обречено поколение, което денем гладува, а вечер се отдава на греха си, преоблечено в златиста рокля и копринени чорапи, черен смокинг и монокъл.

Това е атмосферата, в която сериалът "Берлински Вавилон" въвежда публиката си - показвайки един криминален сюжет пред декорите на Ваймарската република. Една история, която заслужава да се прочете, за да не се повтаря никога.

Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда - че истинската катастрофа все пак е преживяна.

Германия не просто е победена, а е смазана след края на Първата световна война през 1918 г. Империята на кайзер Вилхелм II вече не съществува, а на нейно място идва първият опит за парламентарна демокрация. Войната нанася на германското общество огромни щети - както психологически, така и икономически.

Държавният дълг и репарациите, наложени след мирния договор от Версай, предизвикват колапс на финансите. Печатницата на пари не спира ден и нощ, цените експлодират. Обезценяването на валутата се случва толкова бързо, че ако през юни 1923 г. един щатски долар струва 1 милион марки, то през ноември цената му е над 4 милиарда.

Ремарк описва драматизмът на епохата с ирония: с един куфар, пълен с пачки по хиляда марки, можеш да си купиш една вратовръзка. До вечерта на същия ден обаче курсът на долара вече се е променил. Сега с марките в куфара не можеш да си позволиш нищо повече от бутилка евтино вино.

Не пари, а "тапетна хартия", както ги нарича героят му в "Черният обелиск".

По същото време в Мюнхен 34-годишният Адолф Хитлер и съратниците му от Националсоциалистическата работническа партия организират "Бирения пуч". Хитлер е арестуван след престрелка с полицията при опита за т.нар. Марш към Берлин, планиран по примера на италианския фашист Бенито Мусолини.

Седмица след безредиците в Мюнхен правителството пуска новата "рентна марка", която съкращава нулите от досегашните банкноти. Създадена е банка, която обезпечава новата валута, а заемите от Америка временно стабилизират финансите на Ваймарската република.

Пълната катастрофа привидно е избегната. Започва петилетка на относителна стабилизация.

Под илюзията за здрава основа продължават да бушуват бесовете на несигурността и радикализма. Дори в неформалните съюзи на военните ветерани посрещат с разбиране лозунгите на нацистите. От другата страна на пропастта, се надига първата вълна на мизерстващите градски работници, чието "класово осъзнаване" се катализира от кървавия пример на болшевишката революция и парите на организирания Комунистически интернационал.

Ето как го описва Ерих Кестнер във "Фабиан (Историята на един моралист)":

"Масовата безработица, духовната депресия, последвала стопанската, стремежът към бягство от действителността, активизирането на безскрупулни партии - това бяха буревестниците на приближаващата криза. А не липсваше и зловещото затишие пред бурята: леността, сковала сърцата, която приличаше на някаква епидемична парализа.

Някои почувствуваха непреодолима нужда да се противопоставят на бурята и на затишието. Те бяха изтласкани настрана. Мнозинството предпочиташе да слуша панаирджийските кресльовци и тъпанджиите, които шумно превъзнасяха своята синапова хартия и отровните си патентовани рецепти. И тръгнали по стъпките на тия „ловци на плъхове", ние пропаднахме по-скоро мъртви, отколкото живи, в пропастта, гдето сега се опитваме да се настаним, като че ли нищо не е било...".

Напук на лабилната социална система и политическото напрежение, германското изкуство, култура и наука навлизат в златен период на развитие.

Берлин се превръща в център на младите културни движения. Откриват се нови театри, големи киносалони с жив оркестрален акомпанимент, появяват се барове, нощни клубове, зали за танци и др. Това е времето на джаза, дадаизма, футуризма, Баухаус, берлинския сецесион. Кабаретата са сцени за политическа сатира, сардоничен хумор и еротика.

В сепаретата на нощния живот отпадат дори последните задръжки на публичното приличие. Проституцията, порнографията, дори педофилията са се превърнали в индустрия. Политици, полицаи, лекари, уважаващи себе си професионалисти потъват зад завесите на клубовете с млади момичета или момчета, готови да продадат телата си срещу няколко банкноти.

Собствениците на заведения не само прикриват, а охотно съдействат за чуждото грехопадение - клиентелата от властни и богати мъже се държи в зависимост с компромати, които всеки момент могат да влязат в употреба.

"Леността, сковала сърцата" е морфинът, с който Zwanziger-поколението успокоява болката от травмите си.

А това поколение дори не подозира какво ще му се случи в близкото десетилетие - Голямата депресия, възходът на Нацистката партия, празната надежда за възмездие, масовата смърт, поредният смазващ военен провал, който ще пренапише историята на цяла Европа, на целия свят.

Oще: берлински вавилон  ваймарската република  германия  деградация  история  мафия 


Още от Сериали

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

3 МарКом | 16.11.201723:46

Сега пак сме 20-те и лафа "Бедност, блясък и еротика" може да се каже че е пак във сила. Само стандартите са малко по-различни.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

2 boris | 16.11.201718:23

"Това че една война е била загубена - не означава че не си е струвало да бъде водена" - както, по ирония на съдбата, е казал идеологическият враг.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 16.11.201717:01

Ерик Мария Ремарк
   

оценка

+0 -0