Емили Уотсън за "Чернобил" на HBO и историите, които трябва да бъдат разказани | webcafe.bg
Filmcafe logo

Емили Уотсън за "Чернобил" на HBO и историите, които трябва да бъдат разказани

Цонко Бумбалов
03.06.2019, 13:15 (обновена 05.06.2019, 12:29)
Емили Уотсън в ролята на Улана Хюмюк

Снимка: © © 2019 HBO Inc. All rights reserved

Ден преди да видим финалния епизод, Webcafe.bg представя специално интервю с Емили Уотсън

Сърцата на милиони зрители в последните пет седмици са стиснати от един от най-добрите сериали на тази година. Откакто излезе на 7 май, сериалът на HBO "Чернобил" се изкачи до първото място в класацията по рейтинг на IMDB.

Ден преди да видим финалния епизод, Webcafe.bg представя специално интервю с Емили Уотсън. Цонко Бумбалов, пратеник на HBO България, се срещна с в Лондон с част от екипа на минисериала.

От ужасяващата аварията в чернобилската атомна електроцентрала са изминали 33 години. Минисериалът „Чернобил" на HBO и Sky обаче звучи като предупреждение от бъдещето, а не като кошмарен спомен, който по-добре да бъде забравен. Историята започва ударно, а напрежението е наелектризиращо.

Продуцент и сценарист на сериала е Крейг Мазин ( „Поредният ергенски запой", „Последният ергенски запой", „Ловецът: Ледената война"), който прави интересен завой в комедийната си кариерата си с този телевизионен дебют. В главните роли са Джаред Харис („Момчетата от Медисън Авеню", „Короната") като съветския учен Валери Легасов, Стелан Скарсгард („Мама мия", „Отмъстителите", „Меланхолия") като заместник министър-председателя на СССР Борис Шчербина, и Емили Уотсън („Порейки вълните", „Червения дракон", „Теорията на всичко") като ядрения физик Улана Хюмюк.

Улана Хюмюк е единствена от главните герои в историята, която не е пренесена от реалността. Образът е комбинация от няколко личности, които са станали част от разследването на злощастните събития от 26 април 1986.

Номинираната за два оскара и четири статуетки "Златен глобус", британска актриса е и офицер на Британската империя от 2015 г. заради приноса й към драматургията. Тази отдаденост и борбеност Емили Уотсън въплъщава и в ролята си на Улана Хюмок.

Цонко Бумбалов разговаря с нея за една от най-значимите световните истории, които трябва да бъдат разказани.

Помните ли къде бяхте по времето на Чернобилската авария?

Бях студентка в Бристол. Мой близък познат беше в Киев по това време и помня, че усещането за опасност беше наистина осезаемо.

Колко близко до истината е сюжетът? Имахте ли възможност да разговаряте със свидетели на аварията?

Сюжетът напълно се припокрива с реалните факти. Поредността на събитията, както и специфичните научни данни за всеки етап на катастрофата, са съвсем достоверни. Със свидетели - не. Имахме на разположение цялата информация, която Крейг (сценаристът на сериала) беше събрал. Сценарият му е задълбочена, триизмерна дисекция на случилото се в Чернобил - не само от политическа гледна точка, но и от емоционална и духовна.

Вашият персонаж, Улана Хюмюк, не е базиран на реална личност. Предизвикателство ли беше да му придадете плътност, предвид че всичко е създадено по реални събития?

Тя всъщност е събирателен образ от различните хора на науката, които доброволно се включват в разследването на аварията в Чернобил. Това ми даде известна доза свобода да си представя Улана по начин, който най-добре пасва на историята. Тя е от Беларус - може би едно от най-трудните места за живот през XX век. Именно борбата за оцеляване в тази среда е направила Улана изключително издръжлива и упорита личност. Затова, когато радиационната аларма в лабораторията й се включва, Улана не се колебае да се изправи срещу проблема, колкото и огромен да е той. Решена е да го победи.

Когато прочетохте сценария имахте ли усещането, че това е история, която трябва да бъде разказана?

Сценарият е толкова добър, че го изчетох го на един дъх и си казах: „Това е изумително!". Още на момента знаех, че искам да участвам. След това обаче се оказа, че трябва да снимам в Литва в продължение на 7 седмици, което щеше да бъде трудно заради семейството ми. За щастие обаче успяхме да разчупим снимачния процес на по-малки части, за да мога да се прибирам. Всички участници в проекта бяха там, за да разкажат една важна история. Никой не се опитваше да доминира или да създава трудности, всички се стремяха към най-високия стандарт в работата си. Беше чудесно да работиш в такава среда.

Как бихте реагирали, ако подобна ситуация се случи сега?

Със сигурност ще съм със семейството ми и ще се опитам да ги евакуирам на сигурно място. В Чернобил хората не са знаели, че са в опасност и затова са останали по домовете си. Никой не ги е предупредил. Сцената в пилотния епизод, в която жителите на Припят се събират на моста и наблюдават пожара, е абсолютно реална. Всички те умират от радиационното облъчване.

Сериалът създава усещане за актуалност и паралели със света днес.

Определено имахме усещането, че снимаме нещо много актуално за времето сега. Факт е, че ни остават 12 години, преди промяната в климата да достигне критична точка, а никой от управляващите не смята това за криза. По същия начин, когато ядреният реактор в Чернобил избухва, тогавашната власт го третира като нещо съвсем незначително. Паралелите са повече от ясни.

Смятате ли, че благодарение на социалните медии днес би било по-трудно да се потули подобен инцидент?

Да, от една страна, но възниква въпросът колко безопасни са социалните медии всъщност. Ако всичко се редактира и командва от алгоритъм, къде тогава е истината?

Вие за или против ядрената енергетика сте?

Това е много труден въпрос. Определено бих казала, че съм против. Но изкопаемите горива са това, което ни унищожава в момента. Смятам, че трябва да намерим алтернатива на ядрената енергия, която е ефикасна и достатъчно мощна.

Улана няма деца. Смятате ли, че би била по-различен образ, ако беше майка?

Да, определено би била много по-различна. Улана е омъжена за науката и това е нейната страст в живота - нещото, на което се е отдала напълно. Улана е човек, който следва интелекта си. Тя е почти безразлична към междуличностните взаимоотношения. Бих казала, че в някаква степен дори я виждам като личност на аутистичния спектър. Затова тя винаги казва нещата каквито са.

Смятате ли това за напредък - фактът, че жените могат да играят различни роли, не само майка или съпруга?

Разбира се. Начинът, по който консумираме визуални медии, постоянно се променя. Телевизията се превръща във все по-интересно и разнообразно място. Показва все повече различни гледни точки. Освен това най-после осъзнахме, че жените са голям процент от публиката и сега те контролират дистанционното.

Има ли нещо, което ще отнесете със себе си от цялото преживяване?

Колко е важно на индивидуално ниво да се бориш за своята истината. Да не бъдеш пасивен и да не позволяваш нещата просто да ти се случват.

Финалният, 5-и епизод, на минисериала на HBO ще е достъпен у нас в HBO GO на 4 юни сутринта и ще се излъчи по HBO същия ден от 22:00 часа. Всички епизоди са налични в онлайн стрийминг платформата.

Oще: hbo  hbo go  емили уотсън  крейг мазин  минисериал  улана хюмюк  чернобил 


Още от Сериали

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.06.2011, 08:13

5 Едисон | 04.06.201923:36

Абе тея смотаняци влизали ли са някога в радиоактивна зона, в които ние работим. Имам 3 деца и никое не е с малформации като тези на които ни подложиха новите ни господари след бомбардировките с обеднен уран да западната ни граница.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

4 violatоr | 04.06.201912:38

Най-хубавото в този сериал е, че поради естеството му няма как да се имплементира чернокож гей за основен персонаж.
Е, внедрили са напълно измислен и фантастичен образ на герочина жена с акъл в главата, но това може да се преживее. Казвам "фантастичен", защото такова нещо като "жена с акъл в главата", не съществува в природата.

В сериала има чудесни и страшно реалистично пресъздадени сцени, но в същото време е пълно с ужасяващо глупави сцени и елементи, нагодени за драматичност и задържане на вниманието на слабоумната публика, която, разбира се, е 99% от общото.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

3 e-mil | 04.06.201908:36

Всъщност сериалът на доста места се разминава с реалните факти и събития, даже греши в титлите. Например Ситников не е главен инженер, а зам. главен инженер на 1-ви и 2-ри блок. И не е пращал дозиметристи, а го викат специално и само за огледа на реактора от покрива.
Легасов по това време не е професор, а академик. И не го будят по телефона, а е бил на партийно събрание, където разбира за аварията. Правителствената комисия не започва със заседание в Кремъл, а се събират в движение на летището. До Киев летят със самолет, оттам до Припят пътуват с коли вечерта на 27-ми, а не с хеликоптер през деня. И са цяла група от поне 8-9 души, а не само Шчербина и Легасов. А огледът на реактора с хеликоптера е от друга група специалисти, които излитат от Москва преди комисията - сутринта на 26-ти.
Освен това първо хвърлят само пясък и глина, а чак после започват да го мешат с бор. И хеликоптерът пада чак есента на 1986, а не в първите дни. Не заради радиацията, а удря висящо въже от един кран.

Същевременно са пропуснати чудесни (от драматургична гледна точка) сцени, като например това, че първите бачкатори, които товарят пясък са генерал Антошкин и двама зам. министри - Шашарин и Мешков, които размахват лопатите както са си облечени в скъпите московски костюми. Хаосът е бил голям и не са могли веднага да съберат работници.

И още много други събития са различни в сериала. Обикновено на разминаванията не се обръща особено внимание, понеже просто не може да вкараш всичко в екранно време, особено при такава мащабна трагедия. Но и не е редно да се набляга, че всичко било представено точно.
   

оценка

+5 -1

Регистриран на: 03.06.2019, 21:12

2 Ivanhoe.bg | 03.06.201921:13

Поправете датата накрая - 4 юни!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2018, 07:45

1 Kenny McCоrmick | 03.06.201917:32

Кой е Щербина? Има един в сериала, но той е Шчербина, Борис Шчербина. И коя е Улана? Има една и тя е Уляна. И докато Шчербина може да е малко необичайно, то Уляна е едно от най-типичните руски имена. Все едно да сбъркате Маша с Муша...
   

оценка

+3 -1