За 12 епизода "Дяволското гърло" на Нова телевизия показа, че е открил рецептата за добър български сериал. И макар да не е безупречен, той наистина може да бъде определен като добра продукция, която знае с какво разполага и го използва по оптимален начин.
След като преди няколко месеца "Денят на бащата" успя да спечели публиката с интересна история, която се чувства истинска и реална, сега "Дяволското гърло" грабна вниманието с добър сценарий, динамичен сюжет, приличен екшън и фина мистерия.
Фактите са си факти. От време на време сякаш трябваше да се напомня на актьорите, че това не е театрална сцена, а химията между героите на Владо Карамазов и Теодора Духовникова беше по-неуловима дори от тази между Кит Харингтън и Емилия Кларк в Game of Thrones.
Това обаче са дефекти само на повърхността, пренебрежими на фона на цялостния продукт. А той си заслужава.
В добрите традиции на "Туин Пийкс" (Twin Peaks) мъртво тяло е намерено край езеро, близо до малък град (без ясна представа как се е оказао там), а на помощ на местната полиция се присъединява специален агент с минало. Стандартна рамка за мистерия, която тепърва ще се задълбочава.
Да създадеш качествена мистерия обаче не е лесна работа. Сериалите в България досега (от новия век насам) са предимно семейни сапунени драми (и тук имаше от тях, но драмата далеч не беше основното) или полицейски екшъни ("Под прикритие"). Затова и "Дяволското гърло" изглежда толкова различен.
Сериалът се заиграва с факти от реалността - мигрантите, трафиканти, стари кадри на ДС, Възродителния процес и т.н. Има я и щипката политически интриги, заигравката с религиозното напрежение и лекия флирт с мистичното още в самото начало. Епизодите дори надникват отдалече в онзи дълбок свят на службите (от едно време и сега) и тяхната работа, която е трудно иначе да видиш.
Резултатът е история с няколко зверски убийства с религиозен оттенък на фона на предизборна кампания в регион със смесено население, в която изплуват мръсни тайни от времето на комунизма. И всичко това - направено така, че да не залита в крайности, а да движи историята напред.
Една от най-силните страни на сериала са персонажите. Те имат своята дълбочина, представена с различен успех според възможностите на актьорите в съответните роли.
Героите оживяват като достоверни образи. Дори и не дотам умният полицай Манол Попнеделчиев - Попето (в ролята Валери Йорданов) има своите специфични черти, които не му позволяват да потъне в стереотипа на тъпото ченге.
В това отношение Стоян Радев, който играе впиянчения полицай пред пенсия - Красимир Каров, заслужава аплодисменти за ролята си. Неговият герой създава усещане за истинска личност, която познаваш, с която си пил някъде, която те е дразнила, но и която разбираш.
Стоян Радев като полицай Красимир Каров
Същото важи и за Васил Банов, който играе окръжния прокурор Димитър Чанов. Неговият образ е е лесен за намразване и Банов се справя перфектно с тази роля, без да преувеличава и без да играе посредствено (нещо, което лесно можеше да се случи).
Е, от Павела Апостолова, която играе Диана - дъщерята на главната героиня Мия Язова, може да се иска още много, но дори тя успява да предаде (и дори да засили) усещането за противна тийнейджърка.
Редно е да отдадем заслуженото и на Владимир Карамазов, който, без да блести, прави добра роля.
Неговият Филип Чанов е точно това, което трябва да бъде - местен хубавец, за когото може да се каже, че е способен, но не твърде много, умен, но не толкова, че да се справи сам с всичко. Добър син на властен баща, героят на Карамазов сякаш се страхува да излезе от сянката му, затова ограничава собствения си потенциал, но тайно в себе си иска да се разбунтува.
Можеше да видим и повече от Теодора Духовникова в ролята на Мия Язова - профайлър и агент на ДАНС. Липсваше обаче по-голяма цялост и акцент върху вътрешните й демони от миналото. Факт е обаче, че Духовникова успя с другия аспект на ролята си - да превърне Мия в интелекта, който движи разследването, да е истинският протагонист, докато героят на Карамазов се занимава със собствените си чувства за света наоколо.
Не пропускаме и Христо Петков като Асен Чанов - разбунтувалия се брат, който знае всичко за планината и сякаш изпъква с личност над по-голямото "добро момче" Филип.
Ако героите и интересния сценарий са наистина важни, то работата в този случай и работата с местоположението успя да придаде цялост и завършеност на сериала.
Операторското майсторство и изборът на локацията - Смолянско с прекрасните картини от Родопите, е един неочакван плюс към продукцията.
Друг огромен плюс е музиката - може би за пръв път в български сериал тя се използва целенасочено и на място. Песните са мрачни и тежки, но звучат готино, като придават емоционална дълбочина на съответните моменти. Добре подбрана е и началната тема на сериала.
Поръсете всичко описано до момента с добро количество местни лафове, жаргон и забавни моменти и шоуто се получава. Жалко е само, че не видяхме смолянския акцент на Владо Карамазов...
Всичко изброено, комбинирано добре, създава силата на един сериал като този, който успява да надскочи определението "български".
След второ преглеждане на финала човек може и да се запита дали можеше да видим и по-заплетена мистерия. Вероятно да. Но и така постига удоволетворяващ край за историята, превърнала се в основа на един от най-добрите български сериали досега.
